/Поглед.инфо/ Конфликтът в Нагорни Карабах възникна веднага след разпадането на СССР, но масло в огъня добави турският президент. Едва ли последният е действал без предварително одобрение от Вашингтон. Точно това е направил президентът Саддам Хюсеин, когато нападна Кувейт и така попадна в капана, който бе създаден за да го свали.

В деня, в който започнаха боевете, президентът Ердоган написа в туитър:

„По време на проведените днес телефонни разговори справедливата и решителна позиция „една нация, две държави “потвърждава още веднъж, както казах към азербайджанския президент Илхам Алиев, че Турция ще продължи да укрепва връзките си със своите азербайджански братя "

-„ Призоваваме арменския народ да защити бъдещето си от доминирането на тези, които го използват като марионетка, молим целия свят да подкрепи Азербайджан в борбата му срещу окупацията и потисничеството. "

„Международната общност, която не беше в състояние да даде необходимия и достатъчен отговор на провокативната агресия на Армения, отново показа своята двойна игра. Триото в Минск, което в продължение на тридесет години демонстрира небрежно отношение, за съжаление, далеч не е ориентирано към вземане на решения "

-" С поредната си атака срещу Азербайджан Армения отново показа, че представлява най-голямата заплаха за мира и спокойствието в региона. Турция, както винаги, подкрепя своите азербайджански братя с всички налични средства. "


Дългогодишен конфликт, замразен през последните 30 години

Турците се смятат за „синове на степните вълци“, тоест потомци на пълчищата на Чингис хан. Днес те живеят в две държави - Турция и Азербайджан. Съживяването на първата автоматично води до излизането на втората на международната арена.

Разбира се, политическото възраждане не означава, че варварските орди ще започнат отново да вилнеят, но миналото е оставило отпечатък върху манталитета на този народ, въпреки усилията на политиците, които от век се опитват да го умиротворят.

През последните години на Османската империя султан Абдулхамид II се опита да обедини страната въз основа на концепцията си за мюсюлманската вяра. Той физически уби стотици хиляди немюсюлмани. Неговата армия беше водена от германски офицери, които по-късно използваха натрупания опит по време на този геноцид в служба на нацистката расова идеология. Опитът от извършването на османско прочистване в по-широк мащаб е използван от „младотурците“ след създаването на републиката, по-специално срещу православните арменци [1].

Страстта към убийството се отразява от време на време в поведението на турските армии. Така през март 2014 г. турските военни транспортират стотици джихадисти от фронта Ал-Нуср (Ал-Кайда) и Армията на исляма (просаудитски) до сирийския град Касаб, за да елиминират арменското население. Джихадистите, участвали в тази операция, сега се пренасочват към Карабах, за да убият и там арменци.

Избиването на арменци спира по време на Демократичната република (1918-20) и съветския период (1920-90), а през 1988 г., когато властта в Москва започва да отслабва, те се възобновяват.

По време на съветския период арменският анклав, съгласно националната политика, провеждана от Йосиф Сталин, е присъединен към Азербайджан и е създадена Социалистическата република. Следователно, след разпадането на СССР, международната общност призна Карабах не като арменска територия, а като неразделна част от Азербайджан. Същите грешки бяха допуснати прибързано в Молдова с Приднестровието, в Украйна с Крим, в Грузия с Южна Осетия и Абхазия. Те бяха последвани от цяла поредица от войни, една от които е войната в Нагорни Карабах. Говорим за случаи, при които международното право се прилага след допусната грешка, както се случи в случая с конфликта на Палестина, когато грешката не беше коригирана навреме, и в кройна сметка доведе до отчаяна ситуация.

Западът се намесва, за да предотврати разгарянето на всеобщ пожар. Примерът с Приднестровието обаче показва, че за да скочиш по-нататък, трябва малко да се оттеглиш, така че САЩ използваха румънската армия, за да предотвратят раждането на Приднестровската република [2].

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ, тогава СБСЕ), с цел намиране на решение, създаде Минската група, съпредседателствана от САЩ, Франция и Русия. Решение обаче не последва: Русия не искаше да направи избор между бившите си републики, Франция само искаше да подчертае значението му, а САЩ трябваше да поддържат конфликтна зона по руските граници.

След разпадането на СССР Вашингтон и Лондон умишлено подпалиха подобни конфликти, включително грузинската атака срещу Южна Осетия през 2008 г. или държавният преврат в Украйна - Евромайдан, целящ, наред с други неща, да изтласка Русия от Крим през 2014 г.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев изнесе реч в Общото събрание на ООН, оправдавайки атаката на Азербайджан и Турция срещу Република Арцах (Нагорни Карабах). [3] Основната причина, каза той, беше, че Минската група обяви статуквото за неприемливо, „но само изявленията не са достатъчни. Имаме нужда от действие. " Не може да бъде казано по-ясно.

Действайки в съответствие със законите на клана, той обвини за всичко своите опоненти, заявявайки, че кланетата в Ходжали (1992 г., повече от 600 жертви) са извършени от „арменски терористи“, докато това беше тъмна тайна операция по време на опит за преврат, във всеки случай това му позволи да представи предубедено действията на Арменската секретна армия за освобождение на Армения през 70-80. Той също така спомена, че 4 резолюции на Съвета за сигурност предписват оттегляне на арменските въоръжени сили, но в същото време не се каза, че не става въпрос за въоръжените сили на Армения, а за въоръжените сили на Нагорни Карабах, както и премълча изискването, предписано от Съвета за сигурност за организиране на референдум от Азербайджан относно самоопределение на Карабах. Той обвини новия премиер Никол Пашинян, и не без основание, във връзки с международния спекулант Джордж Сорос, въпреки че това по никакъв начин не засяга по-ранните решения.

Конфликтът може да бъде прекратен само след референдум за самоопределение, чийто изход е доста предвидим. Междувременно той се използва активно от онези, които като Израел продават оръжия на агресора.

Ще стане ли тази война последна за Ердоган?

След като направихме това предположение, нека анализираме днешния конфликт от гледна точка на баланса на силите в света, като същевременно не забравяме, че турските въоръжени сили вече са незаконно присъстващи в Кипър, Ирак и Сирия и че Турция нарушава ембаргото за доставка на оръжие за Либия, а сега и прекратяването на огъня в Азербайджан.

Баку възнамерява да отложи неизбежното възмездие. Азербайджан вече е получил подкрепа от Катар, който пое операцията за финансиране на джихадистите. Според нашата информация най-малко 580 джихадисти са изпратени от Идлиб, Сирия, през Турция, в зоната на конфликта.

Войната също струва скъпо и на частния инвестиционен фонд "Хенри Кравис", който изглежда е причастен към конфликта, какъвто е случаят и с тези в Ирак, Сирия и Либия. Както при дестабилизацията на Афганистан след въвеждането на съветските войски, израелското оръжие може да се доставя през Пакистан. Във всеки случай в Турция флагчетата на три държави парадират на билбордове.

Но най-изненадващото е, че президентът Алиев получи подкрепа от своя беларуски колега Александър Лукашенко. Възможно е последният да действа в координация с Кремъл, което може да предвещава по-ясна руска подкрепа за православна Армения (Русия, Беларус и Армения са членове на Евразийския икономически съюз и Организацията на Договора за колективна сигурност).

Странно е, че шиитският Иран не коментира този конфликт. Въпреки факта, че азербайджанците, въпреки че са етнически турци, са и шиити, доколкото Азербайджан някога е бил част от Сефевидската империя. Президентът Хасан Рохани го включи в проекта за създаване на шиитската федерация по време на втората му предизборна кампания. Мълчанието на Техеран може да означава, че Иран не възнамерява да влиза в конфликт с Москва, която официално остава неутрална, въпреки че Армения играе важна роля в заобикаляне на американските санкции срещу Иран.

В САЩ арменската диаспора усилено лобира в Конгреса, за да обяви Ердоган, президента на държава членка на НАТО, за отговорен за конфликта и да отнесе случая до Международния трибунал.

В случай на мълчаливо споразумение между Москва и Вашингтон, тази война може дипломатично да се обърне срещу президента Ердоган, който стана непоносим и за двете сили. И с турския президент да се повтори това, което се случи с иракския президент Саддам Хюсеин, който внезапно се превърна от слуга на Пентагона във враг No1, защото реши, че му е позволено да заграби Кувейт.

1] « La Turquie d’aujourd’hui poursuit le génocide arménien », par Thierry Meyssan, Réseau Voltaire, 26 avril 2015.

[2] « En 1992, les États-Unis tentèrent d’écraser militairement la Transnistrie », par Thierry Meyssan, Réseau Voltaire, 17 juillet 2007.

[3] “Intervention by Ilham Aliyev the 75th meeting of the United Nations General Assembly”, by Ilham Aliyev, Voltaire Network, 24 September 2020.

 Превод: ЕС