/Поглед.инфо/ Все по-активната експлоатация на космическото пространство от хората води до появата на голямо количество отпадъци в орбита, което представлява заплаха както за активните спътници, така и за хората, пише CNN. Нещо повече, както отбелязва каналът, дори изгарянето на космическите отломки в атмосферата уврежда екологията на земята, разрушавайки озоновия слой.

Преди повече от 3 милиона години представители на неизвестен вид хоминиди седяха на бреговете на реката на място, наречено Ломекви (съвременна Кения), и си правиха набор от каменни сечива. Останките от тях и късчетата от камъни могат да се забележат само от тренирано око. През хилядолетията обаче човешките отпадъци са станали много по-разнообразни и богати поради появата на нови материали като пластмаси и метални сплави.

Останките, оставени от хората, оправдават съществуването и създават интересна работа на археолозите, но това е и сериозен екологичен проблем, който започва да придобива междупланетен характер, пише CNN.

През 1957 г. съветският Спутник 1 става първият изкуствен обект, изстрелян в космоса. Това събитие постави началото на космическата надпревара и накара човечеството да мечтае за почивка на Луната и за колонизиране на Марс. Впоследствие обаче спътникът напусна орбитата си и изгоря три месеца по-късно при многократни контакти със земната атмосфера. Така се появи първият образец на космическия боклук.

Нищо не остана от алуминиевата сфера с размерите на баскетболна топка и характерните антени. Ракетата Changzheng-5B обаче, която се завърна на Земята този уикенд, след като модулът на новата китайска космическа станция Tianhe беше доставен на орбита, и вероятно ще има съвсем различна съдба. В крайна сметка говорим за един от най-големите неконтролирани космически обекти, който ще падне на Земята от орбита. Ракетата използва криогенно гориво, така че резервоарите за гориво имат висока якост, необходима за поддържане на течен кислород и водород под високо налягане.

Повечето опасения относно неконтролираното връщане на 22-тонна ракета се въртяха около въпроса какви потенциални щети тя може да причини на Земята. Тук обаче не става въпрос само за това, че даден обект се завръща на Земята.

Стари орбитални спътници, части от ракети и по-малки частици се въртят около Земята на височина от няколкостотин до повече от 35 хиляди километра, чиято обща маса според някои оценки е 9 хиляди тона. Повечето отломки са концентрирани в околоземна орбита.

Това означава, че някои от фрагментите им могат да загубят височина с течение на времето и да изгорят, навлизайки в атмосферата. По този начин космическите отпадъци се връщат в атмосферата всеки ден, въпреки че всъщност никой не им обръща внимание, тъй като те изгарят много преди да паднат на Земята.

Повторното навлизане в атмосферата се счита за най-желания начин за изхвърляне на космическите отпадъци, тъй като те напускат, освобождават орбитата си, където потенциално може да се сблъскат с активни спътници, което от своя страна ще увеличи количеството отломки, като така се създават допълнителни рискове за астронавтите.

Но по същество много малко внимание се обръща на ефектите от връщането в горните слоеве на атмосферата и изгарянето на отпадъците, процес, при който се произвеждат частици от алуминиев оксид, които могат да окажат въздействие върху околната среда.

В хода на изследванията на отработените газове на ракетите се оказа, че частиците сажди и алуминиев оксид остават в стратосферата и могат да допринесат за разрушаването на озоновия слой, който предпазва живота на Земята от вредното въздействие на ултравиолетовото лъчение.

С увеличаването на броя на изстрелванията на ракети ще нараства и количеството космически отпадъци и в този момент е трудно да се каже как това може да повлияе на атмосферата в дългосрочен план.

Броят на материалите от изкуствен произход в орбита също нараства поради изстрелванията на "мега-съзвездия" от комуникационни спътници Starlink, с помощта на които SpaceX иска да осигури на земляните евтин сателитен интернет.

Въпреки че досега подобни планове водят до не особено значителни последици, броят на спътниците в орбита през следващото десетилетие може да се увеличи от 6 хил. на 15 хил. Това означава, че броят на повторните навлизания в атмосферата също ще нарасне.

Земната атмосфера всъщност се превърна в еквивалент на депото за боклук на космическата индустрия. Хората осяват Земята с отпадъци от милиони години и индустриалната революция доведе до рязко увеличаване на емисиите в атмосферата.

Както в случая с океаните, които принадлежат на всички народи, атмосферата се счита за собственост на целия свят. Тъй като космическата дейност става по-видима през следващото десетилетие, събития като завръщането на ракетата-носител Changzheng 5B на Земята ни напомнят, че нищо на Земята не може да се приема за даденост.", обобщава CNN.

Превод: ЕС