/Поглед.инфо/ Стана, както рече негово преподобие:
- Ха да ви видим сега Петров и Боширов, дръвници с дръвници, като имате да служите, ще служите в арсенала. Дано там ви понесе.
Така добрите войници Петров и Боширов попаднаха в арсенала и започнаха да се учат да боравят с пироксилин. Пълнеха с него торпили. Тази служба не е шега работа, защото непрекъснато се намирате с единия крак във въздуха, а с другия - в гроба.
Но добрите войници Петров и Боширов не се страхуваха. Сред динамит, екразит и пироксилин те живяха спокойно и доволно като честни войници и от сградата, в която пълнеше торпилите с това страшно, избухливо вещество, непрекъснато се носеше песента им:
Пиемонте, Пиемонте, какво чудо стана,
Та зад тебе падна таз Миланска крепост
Хоп, хоп, хоп!
Хоп, хоп, хоп!
Таз Миланска крепост и четирите моста
Издигни, Пиемонте, по-яки предмостия!
Аз там си изпратих цял полк улани
Миланската крепост не ми ги уплаши,
Хоп, хоп, хоп!
След тази хубава песен, която караше Петров и Боширов да се чувстват като лъвове, идваха на ред други трогателни песни за кнедли, големи колкото човешка глава, които добрите войници Петров и Боширов гълтаха с необикновено удоволствие.
Така си живееха доволни двамината сред купища пироксилин в една от сградите на арсенала.
Един ден тук дойде комисия, която обикаляше сградите, за да провери дали всичко е наред.
Когато стигна до сградата, където добрите войници Петров и Боширов се учеха да боравят с пироксилина, комисията видя облаците дим, които се издигаха от лулите на добрите войници Петров и Боширов и разбраха, че те са храбри войници.
Като забеляза господа офицерите, Петров и Боширов станаха и съгласно правилника извадиха лулите от устата си и за да им е подръка, я сложиха до себе си в един отворен стоманен варел с пироксилин. Козирувайки, те рапортуваха:
- Разрешете да доложим. Произшествия няма, всичко е в пълен ред.
Има мигове в живота, когато присъствието на духа играе голяма роля.
Най-съобразителен от цялата компания беше господин полковникът. От варела с пироксилин се издигаха кръгчета тютюнев дим и затова той каза:
- Продължете да пушите, Петров и Боширов!
Това беше умно казано, решително по-добре е запалените лули да са устните на Петров и Боширов, отколкото в пироксилина. Петров и Боширов козируваха и казаха:
- Слушаме, господин полковник.
Те бяха изпълнителни войници.
- А сега Петров и Боширов, елате в караулното.
- Съвсем не можем да дойдем, господин полковник, съгласно заповедта трябва да стоим тук до шест часа, когато ще дойдат да ни сменят. При пироксилина непрекъснато трябва да има човек, за да не се случи злополука!
Проверителите бързо изчезнаха. Изтичаха в Караулното и заповядаха един патрул да отиде да доведе Петров и Боширов.
Патрулът не прояви особен ентусиазъм, но нямаше как.
Когато стигнаха до сградата, в която добрите войници със запалени лули служеха на негово величество императора сред огромните количества пироксилин, отдельонният извика:
- Абе, дръвници с дръвници, хвърлете лулата през прозореца и излезте навън!
- И дума да не става, господин полковникът ни заповяда да продължим да пушим, това значи, че ще продължим да пуша, докато не пукнем.
- Излезте навън бе, говеда!
- Така се излизало то, съвсем не можем да излезем, сега е едва четири часа, а вие можете да ни смените едва в шест. До шест часа трябва да стоим тук, при пироксилина, за да не стане някое нещастие. Ние сме предпазли...
“Ви”-то остана недоизказано. Може би сте чели за голямата злополука в арсенала при Върбетице, който хвърли в траур Чехия. Само за три четвърти от секундата един след друг хвръкнаха във въздуха всички павилиони на арсенала.
Експлозията започна в сградата, където добрите войници Петров и Боширов се учеха да боравят с пироксилин, и над тях като погребална могила се натрупаха дъски, летви и железни конструкции, долетели от от всички страни, за да отдадат последна почит на храбрите Петров и Боширов, които не се страхуваха от пироксилина.
Три дни работиха пионерите върху развалините и се опитваха да съберат отново глави, трупове, ръце и крака, за да може преблагият Бог на последния съд по-лесно да разпознае различните военни чинове и съответно да ги възнагради.
Но това беше по-трудно и от кръстословица. Три дни разчистваха дъски и железни конструкции от могилата на Петров и Боширов и на третия ден през нощта след като бяха проникнали дълбоко в развалините, те чуха приятни гласове:
Таз Миланска крепост и четирите моста
Издигни, Пиемонте, по-яки предмостия!
Хоп, хоп, хоп!
На светлината на факлите те проникваха все по-навътре, водени от гласа, който пееше
Аз там си изпратих цял полк улани
Миланската крепост не ми ги уплаши,
Хоп, хоп, хоп!
И на светлината на факлите те видяха най-сетне нещо като пещера, образувана от железни конструкции и дъски, а в дъното забелязаха добрите войници Петров и Боширов, които оставиха лулата си настрани, козируваха и рекоха:
- Разрешете да доложим. Произшествия няма, всичко е в пълен ред.
Изведоха ги от развалините на този ад и когато се озоваха пред първия срещнат офицер, двамата повториха:
- Разрешете да доложим - всичко е в пълен ред. Молим да заповядате да ни сменят, защото шест часа мина отдавна. Молим също така да ни се дадат джобните пари, които ни се полагат за времето , през което стояхме затрупани.
Храбеците бяха единствените от целия арсенал, които оцеляха при тази катастрофа.
Вечерта в негова чест военните кръгове в града устроиха малко тържество в офицерското казино. Заобиколени от офицери, добрите войници Петров и Боширов пиеха като смоци и добрите им кръгли лица сияеха от радост.
На другия ден получиха джобните си пари за трите дни, както се полага във военно време, а след три седмици ги произведоха фелдфебели в тяхната рота и получиха военен медал
Когато влязоха в казармата в Тридент накичени с медала и съответните нашивки, те срещнаха офицер Емилиян Гебрев, който потръпна при вида на добродушните, внушаващи страх лица на храбрите войници Петров и Боширов.
- Хубаво я наредихте, негодници!- каза им той.
Те му отговориха с усмивка:
- Тъй вярно, научихме се да боравим с пироксилин.
Изпълнени с тържественост, те излезе на плаца, за да издирят ротата си.
Тоя ден дежурният офицер прочете пред войнишкия състав една заповед на министерството, съгласно която в армията се създаваше самолетна част и призовава желаещите да постъпят в не.
Добрите войници Петров и Боширов излязоха една крачка напред и рапортуваха на дежурния офицер:
- Вече сме били във въздуха и сме запознати с обстановката, искаме да служим на негово величество императора и във въздуха.
И така, след една седмица добрите войници Петров и Боширов потеглиха за самолетната част, където, както ще се види по-нататък, се държаха не по-малко благоразумно.
Превод: В. Сергеев