/Поглед.инфо/ Печално известният в Източна Европа милиардер Джордж Сорос определи китайския лидер Си Дзинпин като "най-опасният враг на тези, които вярват в отвореното общество".
Досега Сорос основно критикуваше Русия или непокорни европейски страни като Унгария, които отказват да се подчинят на глобалисткия диктат.
"Китай не единственият авторитарен режим в света, но е най-богатият, силен и технологически развит", каза прочутият спекулант.
Това изказване идва на фона на все по-силните гласове сред западните политици и медии за искането на репарации от Китай заради кризата с коронавируса. Случайности на този свят няма. Още по-малко, когато става въпрос за геополитика.
Говорителят на китайското МВнР отмина изказването на Сорос, заявявайки, че то дори не заслужава коментар. От китайска гледна точка това е вярно, защото в Пекин прекрасно знаят, че Сорос е само един от представителите на либералния западен капитал, които са врагове на многополюсния свят, защитаван от Китай и Русия.
Ако си припомним, преди време се оказа, че 226 евродепутата от общо 751 работят с фондацията на Джордж Сорос. Ако един богаташ е способен да сложи в джоба си толкова от представителите на европейския елит, то можем да си представим на какво са способни ястребите в ЦРУ и Пентагона. Впрочем, не е голяма тайна, че те винаги са следели внимателно развитието на политическите процеси в Европа и са ги направлявали в желаната от тях посока. Примери за това са, както злощастната съдба на енергийния проект "Южен поток", така и пречките пред "Северен поток". Друг нашумял преди няколко години пример е скандалът с подслушванията на германски политици. Оказа се, че дори германският канцлер Ангела Меркел е подслушвана и следена от ЦРУ, въпреки всичките благородни приказки за "съюзничество", "евроатлантическо партньорство", "международен ред" и "ненамеса във вътрешните работи на други държави". Една от причините Тръмп да бъде избран за американски президент бе именно антикитайската му реторика.
Така или иначе, от особено значение за нас е и факта, че сред сътрудниците на Сорос изпъкват имената на една голяма част от българските представители в ЕП. Хора, които на теория би трябвало да защитават българския национален интерес пред Европа, а на практика се оказва, че са колаборационисти на всеизвестен спекулант, който не крие, че иска да унищожи националните държави и структурата на нормалните общества.
От родните евроатлантически поборници, първи се нахвърлиха срещу Китай от Атлантическият клуб. Соломон Паси дори поиска активизирането на член 5 от договора за НАТО. Ако действията на една неправителствена организация и бивш външен министър със залязваща слава не са показателни, то определено интерес буди поредицата от антикитайски материали на свързани с управляващите медии и кръгове.
На 15-ти април в малката, но особено активна онлайн платформа "Консерваторъ" излезе жлъчен пасквил, озаглавен "Sina delenda est'' ("Китай трябва да бъде унищожен" на латински). Освен стандартните сектантски мантри за великите Тачър и Рейгън, в нея Китай е асоцииран с "империя на злото" (както Рейгън нарича СССР). Твърди се, че Китайската комунистическа партия се опитвала да прикрие коронавируса и да печели от кризата с него.
Авторът, явно като истински любител на американските екшън филми дори казва по адрес на Китай и ККП, че с "терористи не се преговаря". Накрая се завършва с това, че Европа трябвало да избере страна - тази на САЩ "и свободния свят" или на комунизма.
Интересно е, че платформа, която се определя за консервативна и патриотична има 110 % съвпадение на възгледите с либерала Соломон Паси. Публична тайна е за всеки, който се е интересувал, че въпросната платформа е свързана с анализатора и сенчест бизнесмен от ГЕРБ, Георги Харизанов.
Без да вменяваме това като цялостна позиция на ГЕРБ, защото една партия нито може да отговаря за всяко изказване на хората си, нито пък кръга около Борисов има смелостта да застане срещу Китай, не можем да не забележим, че у нас се извършва масирана антикитайска кампания.
Разбира се, едва ли някой ще се изненада, че казионни медии на "умнокрасивите" - ДСБ, "Да, България" и други подобни, бълват също поредица от антикитайски материали. Така например, още на 18 март в "Клуб З" излиза превод на статия от The Atlantic под заглавието "Китайската държава е виновна за COVID-19. Не бива да забравяме и не бива да простим".
На 26 март в сайта "Фактор" излиза материал, който в 18 точки цели да докаже, че Китай е виновен за коронавируса и предстоящата световна икономическа криза.
Само преди няколко дена в един от най-големите български новинарски сайтове също излезе статия, която гласи, че Китай бил укривал за опасността от пандемия в продължение на шест дена.
Това са само няколко показателни примера, които илюстрират, че мрежата на Сорос и про-американските сили у нас се е активизирала. За съжаление при такава токсична среда, някои все пак ще повярват на ястребовите нападки срещу Китай. А целта е прозаична - да се подготвят българите за нова Студена война с Русия и Китай.
Очевидно родните евроатлантици, независимо дали става въпрос за неолиберали като Соломон Паси или за неоконсерватори/консервативни либерали като представителите на разни маргинални "десни платформи" (обвързани с ГЕРБ) и разбира се градската десница, действат съгласувано, следвайки генералната линия зададена от САЩ и Сорос. Обидното е, че не си правят дори труда да пречупят изказаните си тези през призмата на българския национален интерес за пред публиката. Това, което можем да видим във всички антикитайски статии, публикации и видеа е буквално цитиране на изказванията на Сорос или позициите на Републиканската партия в САЩ. Аргументация, която би била по на място, ако се изложи от някой протестантски телевангелист пред готови да вярват на всичко реднеци и каубои, но не и българския народ, който никога не е бил във вражда с Китай и не е виждал нищо лошо от "Поднебесната".