/Поглед.инфо/ На 22 ноември в Сочи ще се състои тристранна среща, в която ще вземат участие президентът на Русия Владимир Путин, лидерът на Иран Хасан Рохани и неговия турски колега Реджеп Таип Ердоган.
Влиянието на тази тройка върху сирийския процес е най-голямото, което можем да си представим в Сирия. Именно договореностите между Русия, Турция и Иран могат кардинално да изменят ситуацията. Не бих искал Русия да се окаже главна в този триъгълник, фактически виждаме представителите на три велики древни държави, които се договарят помежду си за мира в Близкия Изток. Аз мисля, че това е хиперисторическо събитие.
Убеден съм, че форматите на преговорите трябва да преминават от глобални към регионални. Така мирът на Кавказ трябва да бъде ангажимент не на САЩ и Евросъюза, а именно на тройката Русия, Турция и Иран. И разбира се това са трите ключови страни по регулиране на сирийската криза. Те съумяха да защитят интересите си в Сирия с различен успех. Турция не успя да постигне поставените цели, а Анкара се стараеше да свали Асад и да превърне Сирия в свой сателит. Но след политическия путч, по време на който на властите в Турция помощ оказаха Русия и Иран, Анкара смени позицията си и започна да излиза от сирийския капан, който можеше да стане катастрофа за нея.
Затова съм убеден, че срещата на Путин, Рохани и Ердоган е историческо събитие, което може да се сравни с Ялтинската или Потсдамската конференции, само че в регионален мащаб.
Освен разделянето на сфери на влияние и недопускането на засилване позициите на САЩ и Израел, което е принципиално за Иран и Турция (Русия все пак е партньор на Израел), може да бъдат достигнати редица важни договорености. Първо, безусловно в бъдеще може да се очаква изтласкване на американските войски от Сирия. Става дума за невоенен начин. Второ, може да се разчита на намаляване на инструментариума на хибридната война, която американците и техните съюзници водят в реагиона. Преди всичко става дума за кюрдските формирования, които се разглеждат и от трите страни като елемент на американското и израелското присъствие. Трето, разбира се и трите страни би устроила сирийско-ливанска конфигурация. Четвърто, сигурен съм, че ще се обсъждат договореностите по “Южния ръкав” на Пътя на коприната, който ще минава през Средна Азия, през зоната на руското влияние, през Иран и Турция.
Турция е крайната точка на този проект, тъй като западната граница на Украйна е блокирана заради украинската криза. По този начин Турция се счита за единствена благоприятна точка за завършване на Пътя на коприната във всичките му формати – енергетически, търговски, транспортен и т.н.
И разбира се, съюзът на трите страни – това е контрол над западното и централното разклонения на Пътя на коприната, това е половината от световната търговия на XXI век.
Превод: Магдалена Желязкова