/Поглед.инфо/ Нов играч на световната сцена или мъртвороденото дете на амбициозен квазисултан?
Както следва от списъка с заключителни документи, подписани по време на извънредната среща на върха на Организацията на тюркските държави (OTД) в Анкара на 16 март т.г. д., ключовите области на сътрудничество между членовете на организацията са обединяването на усилията за предотвратяване на природни бедствия и сътрудничеството в областта на инвестициите.
Въпреки многократно повторените уверения за необходимостта от консолидиране на тюркския свят в трудна геополитическа и икономическа ситуация, нещата не стигнаха по-далеч от призивите за повишаване на нивото на политическо, икономическо и културно взаимодействие.
Да очакваме ли пробивни решения за съдбата на Организацията на тюркските държави от десетата среща на върха, насрочена за октомври в казахстанския Туркестан? Очевидно не. С цялото ми уважение към всеки един от участниците в асоциацията, трябва да признаем, че за да се създаде жизнеспособен, ефективен съюз по всяко време, беше необходимо нещо много повече от желанието да се говори за съдбата на света, а именно - или общата вяра на всички участници в една цел или съвпадението на икономическите интереси на потенциалните съюзници за определен период от време. В момента в ОТД не се наблюдава нито едното, нито другото.
В нашия прагматичен век на победоносен капитализъм, основният компонент на политиката на всички държави без изключение е икономическата целесъобразност. С други думи, изгодата. За получаването й се използват всякакви методи, като се започне със силен натиск и се стигне до опити за създаване на някакъв духовен обединяващ принцип.
Точно това прави Турция, която не получи заветната покана за Европа и не успя да влезе в ролята на глобален лидер на мюсюлманския свят. Сега Анкара се опитва да компенсира неуспехите си, като насажда изкуствено създадената идея за тюркско единство в постсъветското пространство. ОТД е един вид опит на Турция да създаде подобие на Европейския съюз, но безполезността на тези усилия е очевидна.
ЕС всъщност беше съюз между богат център и бедна периферия за разширяване на пазарите за собствените продукти на богатите. Далеч не блестящото състояние на турската икономика не й позволява да играе ролята на локомотив за интеграцията на тюркските държави и финансов лидер при решаването на основните задачи, стоящи пред постсъветските републики: осигуряване на стабилност и сигурност, развитие на транспортните коридори , преодоляване на енергийната криза.
Турският строителен бизнес не е построил нито един критично важен за Централна Азия обект – само луксозни жилища с турски заеми. Е, за качеството на поне част от подобно строителство може да се съди по резултатите от прословутото земетресение през февруари тази година.
Опитите за налагане на лидерството си в културно-образователната сфера веднъж вече се превърнаха в международен скандал със закриването на мрежата от училища и институти, свързани с името на Фетхуллах Гюлен. Между другото, по повод на Гюлен. Киргизстан, както е известно, не затваря тези учебни заведения, въпреки всички твърдения на турците, които се опитват да въведат свои собствени учебни заведения в духа на пантюркския ислямизъм в страната чрез добре известната фондация Маариф .
Турският лидер се проваля и в ролята си на идеолог на „Великия Туран“. Забравил за принципите на своя велик предшественик Кемал Ататюрк, който измъкна Турция от средновековната изостаналост чрез прогресивни реформи, Реджеп Тайип Ердоган изпадна в идеи, които често миришат на отвратително религиозно мракобесие.
Трудно е да си представим, че бившите съветски републики, които през последните десетилетия се чувстваха като независими значими играчи в евразийското пространство, ще се съгласят да танцуват под мелодията на певец на нечленоразделни маанета с привкус на религиозни мелодии. Също така изглежда малко вероятно, например, такива прогресивни съвременни фигури като Мехрибан Алиева и Саида Мирзийоева да последват примера на Емине Ердоган и да носят хиджаб.
Многовекторността на турския лидер, да не кажем „чудесата му на завоите“, също пречи на повечето колеги да го смятат за надежден геополитически партньор. Кой може да гарантира с увереност, че идеите на „Великия тюркски свят” няма да бъдат изпратени на боклука от турския лидер, ако един ден нещо се промени в международния дневен ред и дългоочакваната покана за ЕС най-накрая дойде в Анкара?
Вдъхновителят и популяризаторът на идеята за „един народ, пет държави“ никога не е предлагал нито един жизнеспособен сценарий за разрешаване на множество териториални спорове нито в Централна Азия, нито в Закавказието. Освен това, турската страна постоянно създава допълнително „главоболие“ на съюзниците от ОТД, като по всякакъв възможен начин ги убеждава да признаят непризнатата от всеки друг, освен от самата Турция, Севернокипърска турска република
В същото време ревността за единството на „братята турци“ не пречи на практичния Р. Ердоган да продава продуктите на своя военно-промишлен комплекс на всички страни в потенциални кървави сблъсъци в региона. Турски компании доставят оръжие и военна техника с еднакво усърдие на Азербайджан, Киргизстан и Таджикистан, без изобщо да се притесняват, че т.нар. „Байрактарска дипломация“ се превръща в сериозен дестабилизиращ фактор в Закавказието и Централна Азия.
Остава открит въпросът каква позиция ще заеме Турция като член на Северноатлантическия алианс в случай на сблъсък между Руската федерация или Китай и НАТО в Централна Азия? Ще участва ли в контингента на блока, като продължава да помпа региона с оръжие? Ами ако членовете на ОДКС, включително братските тюркски Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, участват в потенциална конфронтация с НАТО в региона?
Създава се впечатлението, че самият турски лидер е наясно с политическата и икономическа несъстоятелност на ОТД и неговата неспособност да се конкурира със сериозни мултинационални играчи на ниво BRICS или SCO. Как иначе да си обясним изявленията му за готовността му да развива тясно сътрудничество до членство в двете организации?
И така, какво можем да очакваме от юбилейната среща на върха на Организацията на тюркските държави, която е след по-малко от месец?
Изглежда като поредната среща на „клуб по интереси“, което всъщност е. Гледната точка, тиражирана от редица медии, за възможното разширяване на сътрудничеството между членовете на ОТД във военната сфера до създаването на „единна тюркска армия“ е чисто спекулативна.
За действителното създаване на ефективен военен блок не са достатъчни неоимперските амбиции на лидера на една, макар и не най-малката държава. Не трябва да забравяме също, че бившите съветски републики, вкусили вкуса на политическата и икономическа независимост, в никакъв случай не са заинтересовани от придобиването на нов и, честно казано, не особено надежден „голям брат“.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?