/Поглед.инфо/ Еврото виси над бездната: ресурсите на германците не стигат за всички и става все по-трудно да се поддържа тази система от европейски взаимни дългове всеки ден. Кои ще паднат първи - италианци, гърци или испанци? Кога ще стане - тази или следващата година?

Трудно е да се каже. Но резултатът ще бъде същият: цялата къща от карти в еврозоната, изграждана десетилетия на базата на усърден германски труд, ще се срине по историческите стандарти моментално. Освен това, като цяло, няма значение коя точно ще бъде първата паднала песъчинка, която ще предизвика лавина - фалитът на Credit Suisse или Deutsche Bank, фалитът на правителството на Испания или общините на Италия.

Натрупаните днес в Европа дисбаланси са толкова големи и системни, че няма да могат да бъдат запълнени с пари по гръцкия сценарий. И ако ЕЦБ все пак реши да го направи, това само ще добави керосин в пламналата къща на едно-единствено европейско семейство.

Финансовата система на страните от еврозоната се основава на междубанковата платежна система TARGET2. Системата е базирана на SWIFT. Той позволява сетълменти в реално време между граждани и компании от всички страни от еврозоната. Това може да бъде банков превод, плащане на стоки или услуги. През TARGET2 преминават всички разплащания между централните банки на страните от ЕС.

Например италиански фермер може да закупи трактор от немски производител. За целта фермерът подава нареждане до своята банка, която „дебитира“ сметката на клиента и прехвърля транзакцията към TARGET2. Освен това информацията отива в Централната банка на Италия, така че тя да прехвърли плащането към Bundesbank. Тя от своя страна уведомява банката на продавача за получаването на парите.

В края на деня ЕЦБ регистрира всички транзакции, формиращи взаимни задължения и вземания от централните банки. В една нормална система всички задължения и вземания трябва да се балансират, както беше преди 2008 г.

След това обаче дисбалансите започнаха да нарастват: дълговете на централните банки на Гърция, Италия, Португалия и Испания се увеличиха бързо, особено към Бундесбанк, която от своя страна увеличи заемите към германските банки и компании. В същото време финансовият сектор на Европа е наясно, че дълговете на южните обитатели на европейския дом са практически невъзстановими.

Да, търговска банка в Италия, когато образува дълг към своята централна банка, трябва да предостави обезпечение. Но има много въпроси относно качеството на това обещание. В най-добрия случай това са държавни облигации на Италия, чието правителство не може да ги обслужва при реални лихви. Обикновено за обезпечение действат заеми, често със съмнително качество.

На свой ред, централната банка на Италия, обезпечена със заем с ниско качество, взема заем от ЕЦБ, за да покрие покупката на същия немски трактор от италиански фермер, създавайки задължение в системата TARGET2.

Така лошите кредити се превръщат в проблем не за националните банкови системи на южните страни на Европа, а за цялата евросистема, а националните централни банки се превръщат в своеобразни дългови агенти – по аналогия с американските ипотечни кредити Freddie Mac и Fannie Mae.

Благодарение на тази схема закъсалите страни в Европа получават пари от ЕЦБ от десетилетие и половина за обезпечение на очевидно лоши кредити и с тези пари продължават да купуват реални стоки в други страни. Най-големите длъжници в еврозоната са Португалия, Италия, Гърция и Испания, чийто общ дълг надхвърля 1,2 трилиона евро.

В същото време Италия пое водеща роля през последните години. Ако преди десет години банките на страната доведоха баланса с TARGET2 до нула, то през септември 2022 г. този дълг надхвърли 700 милиарда евро при БВП на страната от 2,1 трилиона евро, тоест една трета от националната икономика. Основният кредитор на цялата тази икономика е Германия и до известна степен Люксембург, управителят на европейския капитал.

Като цяло, такава система може да живее безкрайно дълго, но при едно условие - при нулеви лихви по кредитите. Енергийната криза в Европа обаче предизвика рекордна инфлация за европейската валута. Тази инфлация от своя страна доведе до естествено нарастване на доходността на облигациите и съответно до спад на стойността им.

Спадът в цените, особено на дълговете на южните страни, е намаляване на обезпечителната база, която тези облигации изпълняваха. В същото време доверието на кредиторите в тях пада. На свой ред, южните банки, които са използвали тези облигации като обезпечение, сега трябва да предоставят увеличено обезпечение на своите централни банки.

Когато един дълг достигне стотици милиарди евро, това се превръща в проблем не само за длъжника – банковата система и централните банки, но и за кредитора – Бундесбанк, и дори за регулатора – ЕЦБ.

За първи път проблемът с дисбалансите възникна в Европа по време на кризата с гръцкия дълг. Ето защо Германия действаше като основен сортировач на купчината гръцки облигации през 2011-2014 г. Страната спасяваше не само Гърция, чийто фалит можеше да навреди на еврото, но и собствената си икономика: банки и предприятия. Но тогава цената на емисията беше 100-150 млрд. евро гръцки дълг към Бундесбанк. Днес числата са много по-високи.

Колосален балон от взаимни разплащания между страните е зашит във финансовия сектор на Европа и е готов да се спука. Така и не се появи схема, която да реши проблемите. Гръцкият опит не може да се нарече успешен. Страната формално реши проблемите с дълговете, но реално десетилетие по-късно все още не може да ги обслужва, а дългът към TARGET2 си остана същият.

Основният проблем на Европа, който спуканият балон трябва да реши, е неоправдано високият стандарт на живот в много страни от еврозоната, особено на юг. Банкетът е платен от техните кредитори, предимно германци. Функцията на кризата е да коригира натрупаните дисбаланси, да приведе системата в баланс.

Тоест широко разпространеното преструктуриране на дълга и инфлацията трябва да си свършат работата: да доведат дълговете до размер, при който могат да бъдат обслужвани. Дали еврото, като валута на 19 европейски държави, ще преживее най-голямото преструктуриране в човешката история изглежда е риторичен въпрос.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com