/Поглед.инфо/ Турция и нейните скорошни президентски избори може би отново ще покажат на света, че нещо не е наред с демокрацията. Тоест, турците могат да отворят нова ера, когато най-накрая всички ще забележат: самата идея за демокрация не може да издържи на сблъсък със съвременната реалност.
И ето какво: отново избирателите на Истанбул, Анкара и още няколко големи града гласуваха за единия кандидат (Кемал Кълъчдароглу), а останалата държава гласува за Реджеп Тайип Ердоган. И силите бяха почти равни. Виждаме десетилетие след десетилетие доста силно и стабилно разделение на населението на страната приблизително наполовина - на два различни стила на живот, два различни набора от вярвания.
Тук няма нищо уникално, това е типично за днешния свят. Две седмици преди това се проведоха избори в Тайланд. Въпросът не е в техните резултати (те все още не са официално обявени), а в това, че в тази страна политическото разделение минава на същото място, както в Турция: между столицата и останалата част от страната и с приблизително равна сили. Някой помни ли нещо като гражданска война в тази държава до 2014 г., когато военните взеха властта и "замразиха" яростта на двете страни, стигнала по някое време до битки на барикадите в Банкок? Конфронтацията върви и по линията „столица – останалата част от страната“ и тази ситуация не се е променяла.
И това е същото в САЩ повече от десетилетие. Демократите са жители на големите градове, републиканците са останалата част от страната, съотношението им е приблизително равно. В Русия... Тук някак си забелязваме, че в два-три най-големи града има доста хора, които имат различни идеи, отколкото извън пределите на града. Разликата ни със САЩ (или Турция и другите е само в цифрите: нямаме това висящо „50 на 50“. За наше щастие. Но раздвоенията се случват все по-често в съвременните икономики, където секторът на услугите включва повече хора, отколкото производството.
Има въпрос: това нормално ли е? Добре ли е, когато в този или онзи народ борбата продължава години наред по линията "столица - останалата страна"?
Няма нищо добро и дори нормално в такава продължителна битка. Спомнете си очевидното: говорим за един организъм - една страна се нуждае от търговски метрополис както защото той ѝ помага да продава стоките, които произвежда, така и защото там са концентрирани хора на образованието, науката и културата, без които производството губи конкурентоспособност. А превръщането на тези две части от тялото в истински врагове се случва, когато гласовете на изборите достигнат точно тези „50 на 50“. И тогава едната страна, с представите си за правилен начин на живот и ценности, отново и отново получава шанс с помощта на един условен глас да наложи своите вкусове и идеи на другата страна – чрез закони и не само. Но смъртно се страхува от загуба.
Възможно ли е да се мине без такава конфронтация? Ставало е така векове. Мегаполисите са съществували още преди нашата ера и винаги са живели различни хора от тези извън тях. Хора със специални професии, хора, запознати с външния свят, и просто чужденци в множеството. И за всички изглежда нормално, че във вашата страна другите хора живеят според собствените си закони и правила, имат различни вкусове, религии и идеи. За това имаше градско самоуправление, тоест специални закони за гражданите.
Разбира се, има ситуации, в които няма време за разнообразие от вкусове. Припомнете си какво е означавал статутът на гражданин в древния свят - човек, който защитава страната си във война и за това има право на глас и много други права и предимства. Този статут (и правото на глас) далеч не се ползва от всички живеещи в града.
И след това идва ерата на демокрацията с общата идея, че всички хора са равни. Но първоначалното значение на тази красива идея за равенство е, че малка група аристократи не трябва да диктува волята си на мнозинството. И изобщо не, че половината от населението налага своя начин на живот и идеи на другата половина.
Защо всъщност демокрацията трябва да означава всички жители на страната да бъдат равни по права и във всеки смисъл? И ако останалата страна налага своите вкусове и стил на поведение на столицата, с какво това е по-добре от обратния процес? Някои с отвращение носят светлината на просветлението на дивите маси, други изискват разпръскването на подобни артистични елити и триумфа на шансона, а страхът стои зад това взаимно огорчение. Страхът, че другата половина от страната чрез механизма на "50 процента плюс един глас" ще принуди вашата половина да приеме чужди вкусове и поведение.
По един или друг начин идеята за всеобща насилствена демокрация се коригира. В САЩ например териториите, населени с демократи и републиканци, все повече живеят под различни закони – но това разпад на държавата ли е или начин тя да се спаси? Ню Йорк, управляван от демократите, от 2020 г. е изоставен от около половин милион души, които бягат при републиканците, същото е и с други големи градове: те бягат оттам. И колкото повече страни има в света с това вечно разделение 50-50, толкова по-често ще казват, че не всички проблеми могат да бъдат решени чрез всеобщо избирателно право.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?