/Поглед.инфо/ Вече съм описвал този момент, но днес искам да привлека допълнително внимание към него. Същността е, че основният проблем на предстоящата криза за състоятелните хора ще бъде разрушаването на системата на легитимиране на собствеността. Ако разрушаването на световната доларова система не изглежда днес като катастрофа (макар и никак да не е ясно кой и как ще носи необходимия за поддържането на настоящата стопанска дейност кредит), то вече загубата на собственост... това вече е тотална катастрофа, при това именно за тези хора, които днес определят ситуацията по всички страни по света.
Причините за подобна ситуация са много. Преди всичко тя е свързана с това, че днес правото на собственост е възможността да обмениш активите си за долари или да ги използваш за стопанска дейност за получаване на същите долари. Именно долари! Това е доста добре видно от различните санкции, които ограничават именно възможността да се обменя собственост срещу долари. Да, вътре в отделните страни може да се опитат да игнорират тази забрана, но, както показва опитът, засега живее в рамките на Бретън-удската система, това създава проблеми и за “вътрешния” претендент за собственост, и за държавата. Примерът с “Юкос” е показателен, а има и по-малко известни истории.
А сега си представете, че се оказваме в ситуацията на Русия в началото на 90те години.
Имате къщичка? Откъде знаете това? Имате ли документите в служба “Кадастър”? А кой казва, че не са ги заменили срещу някакви пари.
През 90-те години живеех недалеч от знаменития комплекс “Сокол” в Москва и слушах много за това как старите собственици са гонени от тези домове, които смятат за свои. Да не говорим вече за рейдерските завземания, имало е случаи на завземане на секретни институции, след които секретни документи се валят по уличните локви.
Някой ще каже, че това е било тогава. А кой казва, че няма да се повтори. Ще дойдат данъчните, ще разкрият нарушения, превишаващи всички разумни предели. И това е то. Собствениците ще се обърнат към Лондонския съд. А той ще отклони иска, защото не иска да се меси в политически игри. Сега Джонсън се надпреварва с Меркел кой първи ще се разбере с Путин. А утре? Някой изобщо ще иска ли да се свързва.
Но това е в Русия. А в САЩ ги има ЧЖИЗ, които могат да дойдат и или да изпепелят, или да ви завземат собствеността. А освен това може да ви обвинят в политическа некоректност и да ви разрушат бизнеса (какво, примери ли няма?). А може да ви вдигнат данъците, може да ви съсипят системата от продажби. А и тя самата може да се срути в резултат на съкращаването на числеността на “следната класа”. И накратко, рейдерските завземания не са измислени у нас. А доколкото говорим за продажността на съдилищата.
Тук, мисля, всички вече са разбрали, че съветската пропаганда по-скоро премълчава, защото се страхува , че няма да ѝ повярват. И най-важното, там не може да се напраи нищо, ако нямате пари. А откъде се взимат? И да не ви говоря за банковите банкрути и на другите финансови институции...
Как да се живее.
Не, разбира се, има хора, които в такава ситуация само печелят. Но те имат една особеност: те всички влизат не просто в елита, а в онази част от елита, която “управлява” в процеса на кризата. Разбира се, казаното досега не се отнася до такива хора. С едно уточнение: ако са уверени, че властовата им групировка ще успее и занапред да контролира ситуацията във властта. Защото, ако ли не, то ...
И така, имаме си доста голямо количество богати хора, които така или иначе са вписани в системата, която съвсем сигурно ще се разруши. Тя, според мен, вече се разрушава, макар и това все още да не е видно до край. И какво да правят? Да продължават ли да се занимават с бизнес? Проблемът е, че в главата им стои старият модел и затова те ще извършват многочислени грешки. А мениджмънта им... Може да се опита, разбира се, да се преобучи, но от кого? И колко време ще отнеме това?
Има и алтернативен вариант. А именно част от собствеността да се даде за управление (според мен тя и така се намира под управление, в крайна сметка частично, няма много хора, които да управляват цялата си собственост) на тези хора, които разбират какво се случва. Такива има, макар и да са страшно малко. И най-вече, те (засега) не управляват собственост. С други думи, днес това също не е вариант. А какви други варианти има?
Само като се влезе в ръководещи елитни групи. Но и тук има проблем: накъде да се върви и какво да се прави. Колко милиардери бяха отгледани от Чубайс и Волошин и ми кажете с ръка на сърцето: всички ли запазиха своите капитали след кризата? Като се вземат предвид техните връзки и чадъри? Както нашите, така и “техните”? Никак не ми е ясно.
Накратко, тук именно ние може да помогнем. В този смисъл, че се опитваме да обясним какво и как трябва да се прави, за да се окажеш в новата тенденция. Друго е, че малцина вярват и дори не разбират особено. А и силно либерализираните наследници, чиито съответни “владетели на думите” изобщо не виждат това направление. Те са били защитени от проблемите, затова не разбират, че трябва да гледат тези, които се опитват да разгърнат тези проблеми, а не онези, които олицетворяват “мейнстрийма” от предишните десетилетия.
Общо взето, разбира се, както обикновено, разбирането ще идва много постепенно. И предвид това как ще излитат измежду осигурените цели групи днешни хора, как ще се рушат устойчивите властови групировки, как ще се съкращават елитите, ще започнат да се проявяват тези, първо единици, които ще разбират какво се случва. И в този смисъл ни очакват много мощни промени в елитите. А и в структурата на собствеността също, защото новите механизми на нейното легитимиране ще носят явно регионален характер. И сред собствениците ще пускат единствено свои хора. Във всички региони.
Превод: В. Сергеев