/Поглед.инфо/ Иракският град Мосул е опустошен от американските въздушни удари

Окупацията на Мосул – някога втория по големина град в Ирак, от страна на ИДИЛ на практика приключи. Въпреки че локалните престрелки продължават и американските военни удари не са спрели (поне до миналата седмица), контролът на „Ислямска държава” над града до голяма степен приключи. Мнозина от бойците на ИДИЛ бяха убити, мнозина избягаха, а много други вероятно са се влели обратно в местната общност. САЩ, иракчаните и някои други правителства и медии празнуват поражението на ИДИЛ и освобождението на града.

Със сигурност облекчението е голямо за стотиците хиляди жители, които бяха изгонени от своите домове и издържаха години на бедност, бруталност и екстремизъм от страна на ИДИЛ. Със сигурност краят на контрола на „Ислямска държава” над един от най-гъстонаселените иракски райони е важен в борбата за намаляването и, евентуално, за приключването на финансирането, военната сила и глобалния обхват на терористичната организация. Същото важи и за вероятната военна победа над „Ислямска държава” в Ракка, нейния център в Сирия и „столица” на т.нар. халифат.

Както обаче „Ню Йорк Таймс” загатна в своя статия от миналата седмица „празненствата ще са кратки”.

Кой ще плати цената?

Цената за освобождението, която е платена от хората в Мосул, е неразбираемо висока. Хиляди цивилни бяха убити – никой не знае точно колко са загинали, колко тела остават смазани под развалините на някога изпълнения с живот град, колко семейства са погубени, колко деца са останали сираци. Около един милион души бяха принудени да напуснат домовете си – стотици хиляди омаломощени, недохранени мосулци, много от които психологически смазани от годините власт на ИДИЛ, все още чезнат в зле оборудваните лагери в пустинята извън града, където температурите рутинно се покачват до 49 градуса.

Никой все още не може да бъде сигурен кой точно за кои цивилни жертви е отговорен. Със сигурност ИДИЛ е убила много хора – пряко и косвено. Няма съмнение обаче, че Съединените щати са причина за значителен дял от касапницата. На 19 май администрацията на Тръмп обяви, че нейната нова тактика в Мосул и Ракка ще бъде да обкръжи и „унищожи” ИДИЛ – това означаваше, както може да се очаква, стремително ескалиране на насилието над вкараното в капана цивилно население.

Тактиката на „унищожение”, според дългогодишния директор за Близкия Изток на неправителствената Международна кризисна група Йост Хилтерман, вероятно е свързана с високия дял на чуждестранни бойци сред останалите сили на ИДИЛ в Мосул, тъй като иракските терористи от групировката могат просто да се влеят обратно в местната общност. Според Хилтерман, Пентагонът е особено обезпокоен от тези чуждестранни бойци. Там вярват, че „основната заплаха идва от оцелелите бойци на „Ислямска държава”, които идват от Европа и могат да се завърнат отново там, за да продължат да участват в терористични актове”. Тяхната оценка вероятно се дължи на възприеманата заплаха, която тези бойци могат да представляват за американците и за европейците – като в същото време те нямат подобни грижи за иракчаните. В случай че чуждестранните бойци не са основният проблем, а ИДИЛ е „предимно сирийска организация с иракски корени и лидерство”, както я определя Хилтерман, то тактиката за унищожение е класически пример за даване на предимство на американския и европейски живот пред този на арабите. Както изтъква Хилтерман „заличаването на бойците на „Ислямска държава”, съпътствано с високата цена на цивилни жертви и разрушаване на цели райони, няма да направи нищо, за да заличи политическите настроения, които породиха ИДИЛ и ще проправи път за появата на нова версия ИДИЛ 2.0 – може би дори по-опасна форма”.

Пентагонът твърди, че от самото начало на въздушните удари срещу „Ислямска държава” през 2014 г. до сега е отговорен само за общо 603 „случайни” граждански жертви. Неправителствената организация „Еъруейс” - британско сдружение, което следи цивилните жертви от въздушни удари едновременно в Ирак и Сирия, обаче изчислява, че бомбардировките на водената от САЩ коалиция са убили между 529 и 744 души само за юни – около 52% повече от предходния месец. Според нея, въпросните въздушни удари са разрушили голяма част от града. Докато самоубийствените камиони-бомби и взривни устройства на ИДИЛ причиниха значителни поражения след завземането на града през 2014 г., то това, което превърна Западен Мосул в руини, са предимно американските бомбардировки от последните девет месеца. По данни от доклада на „Еъруейс”, през юни американската коалиция е хвърлила приблизително 4 100 отделни боеприпаса над града „в подкрепа на операцията за освобождаване на Мосул – повишение с 21 процента спрямо месец май. Тези въздушни удари бяха съсредоточени върху все по-малък брой квартали, като представителите на коалицията признават, че бомбардировките на иракската армия са прекратени от 20 юни или малко по-рано. Последните тежки разрушения в града от бомбардировки следователно са били в резултат на американски или съюзнически действия”.

Инфраструктурата на града, особено в западните части, е в руини. ООН изчислява, че ще са необходими над 1 млрд. долара само за да се стабилизира Мосул по отношение на най-основните нива на поправка на електрическата, водна и канализационна инфраструктура и за да се отворят отново училищата и болниците. Пълното възстановяване на града ще струва още милиарди. Мосул (и потенциално Рака в недалечното бъдеще) възпроизвежда култовата роля, която имаше Бен Тре във Виетнам, за което американски майор позорно твърдеше през 1968 г., че „трябваше да унищожим селото, за да го спасим”.

В бъдеще

Унищожаването на селото – или в този случай на града – със сигурност няма да сложи край на тероризма, нито ще означава край на ИДИЛ. Въпреки, а може би и отчасти поради близо 16-годишната война на Вашингтон срещу терора, тероризмът се чувства добре. Военната сила не работи срещу него. За последните няколко години „Ислямска държава” се разшири от терористична организация до нещо повече, за да включи конвенционални военни сили, способни да завладяват и удържат територия и население. Това е последният компонент, който настоящата военна коалиция, водена от САЩ, е в състояние да оспори и със сигурност намаляването или ликвидирането на конвенционалния военен капацитет е важно. То е жизнено важно за стотиците хиляди, принудени да живеят под екстремисткото управление на джихадистите, като загубата на халифата ще подкопае поне някои от способностите на ИДИЛ да привлича и вербува международни симпатизанти. За „Ислямска държава” символиката на загубата на Мосул също така означава загуба на мястото, където лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади за пръв път обяви създаването на т.нар. халифат през 2014 г. – историческата джамия на Мосул Ал-Нури е в развалини.

Това обаче е далеч от края на ИДИЛ, да не говорим за края на тероризма. Възстановяването на разбития град ще струва много пари. Стойността ще е огромна и остава неясно откъде ще дойде дори и малка част от финансирането. Историята на Съединените щати в повторното изграждане, или дори в подкрепата за възстановяването на градове и страни, които самите те са разрушили във война, е срамен образец на изоставяне и липса на отчетност. Войната се води, за да доведе до победа над определения от САЩ за лош, а опустошителното въздействие върху местното население просто се пренебрегва, приписвано на страничните „неприятни съпътстващи щети”.

Отхвърлянето от администрацията на Тръмп на концепцията за „строителство на нации” минава отвъд справедливата критика на миналите случаи  – дефиницията на Тръмп изглежда включва абсолютен отказ от осигуряване на каквато и да е подкрепа за хора, места или страни, опустошени от американските войни.

inthesetimes.com