/Поглед.инфо/ През втората година от специалната военна операция Донецк все още остава фронтов град, където е доста опасно. ВСУ са натрупали тук значителни сили, изкопани са километри окопи, изградени са мощни укрепления. Но руските войски постепенно се придвижват напред. За ситуацията в това направление - в репортажа.
Целта е минохвъргачка
През последните седмици долитанията в центъра на Донецк са изключително редки. Удрят западните Киевски, Куйбишевски, Кировски и Петровски райони. През ноември-декември ситуацията беше по-лоша - обстрелваха центъра, където бяха правителствените сгради и основните обекти на социалната инфраструктура.
Местните твърдят, че това се дължи на ответните действия на руските войски. На първо място артилеристи, които „отработват“ позициите на ВСУ край Авдеевка.
Прикритите гаубични и минохвъргачни батареи стоят далеч от градската зона и чакат войниците на ВСУ да направят първия ход. Бойното поле се наблюдава денонощно с дронове. Групи разузнавачи не дремят, чакайки подходящия момент.
„Донбас, Донбас, добре дошъл! Оръжие за бой! Естеството на целта е минохвъргачка“, казва командирът на батареята гаубици „Хиацинт-Б“ с позивна “Кум” и продължава да изсипва неразбираеми за цивилния цифри по радиото: “Първи снаряд - Мерник - 425, ниво - 29,99 от основния вляво от 0,29. Вторият снаряд - мерникът е повече от 1, вдясно от 0,01. Третият снаряд - мерникът е по-малко от 2, вляво от 0,02. Когато сте готови - стреляйте!"
На 200 метра стои едно от оръдията на батареята, покрито с маскировъчна мрежа и насечени клони. От въздуха изглежда като паднало дърво. Веднага щом пристигне командата, позицията започва да се движи.
Екипажът удря Авдеевка, където разузнаването е забелязало минохвъргачка. Трябва да бъде унищожена, преди да промени позицията си. Бойците остават без убежища и започват обичайната си работа. Старшият стрелец с позивна PMC, военнослужещ по договор от една от артилерийските бригади на Южния окръг, бързо внася корекции, завъртайки маховиците.
„Не всичко е според ръководствата“
Звучи командата "Оръжие, внимание!" PMC кима, крещи "Изстрел!" и дърпа освобождаващия лост. Гаубицата лае оглушително, 46-килограмов осколъчно-фугасен снаряд тръгва по предназначение.
Но това не е достатъчно. Целта е на разстояние 23,5 километра, така че се изстрелват още два боеприпаса за гаранция. След това батерията потъва в пълна тишина. Накрая радиостанцията на старейшината, хриптяща от смущения, потвърждава: „Целта е улучена, браво, хора!“
„Вече се научихме как да ги бие. Моите три основни инструмента са: мерник, гониометър и нивелир. Ако сгрешите с едно деление, ще стреля напразно. Опитваме се да предотвратим това. Ние се бием от 24 февруари 2022 г. Всички сме военнослужещи на договор”, усмихва се скромно PMC.
Най-трудно било при в Мариупол. Веднъж 70 снаряда бяха изстреляни по позиции в Азовстал с бърз огън.
"Това е, когато всичко работи: оръдието удря с максимална скорост на огъня, трябва да го презаредите и да стреляте, без да чакате командата", обяснява боецът. "Изглежда като щафета в леката атлетика. Вечерта буквално падахме прави”, допълва той.
Съгласуваността и взаимозаменяемостта на екипажите определят много. Също така е изключително важно да се действа съвместно с пехотата. По време на нападения често се “човърка с огън”.
Наскоро те помогнаха на отделния разузнавателен батальон "Спарта" от 1-ви армейски корпус да превземе поредния оръжеен склад на ВСУ.
„Работихме толкова красиво, че след няколко дни спартанците, в знак на благодарност, донесоха много екстри на батерията - всякакви вещи и дреболии, полезни във военните дела“, усмихва се артилеристът.
Пехотата искрено обича и цени "артелите". От тях пряко зависи успехът на щурмовите групи.
"Научихме много през изминалата година. Разбрахме, че далеч не винаги е необходимо да действаме според старите ръководства. Да, уставите са написани с кръв. Но тогава е нямало дронове и контрабатарейни радари. Науката изисква батериите да бъдат разположени в една линия, една до друга. Но всеки отговор в такъв случай ще удари няколко гаубици наведнъж. Тук виждате само един “Хиацинт”. Всъщност те са няколко - просто са добре замаскирани и раздалечени възможно най-далеч”, разказва командирът на оръдието, местен жител с позивна “Донбас”.
Те работят автономно. Всеки екипаж поставя всичко самостоятелно, удря цели, променя позицията си. Много голям плюс, според боеца, е ако не се страхуват да действат смело, дори нагло.
„Особено си спомням битката, когато не можахме да ударим ВСУ отдалеч поради терена”, казва шофьорът с позивна “Дамир”, на теглещия оръдието в КамАЗ. „Наложи се да скъсяваме дистанцията и да идем по-близо. Дланите ми, честно казано, се изпотиха. Оръдието трябва да се спре, подготви за стрелба, да се въведат всички поправки. На максимално разстояние сме относително спокойни - квадрокоптерът не лети на 28 километра, там са нужни апарати от различен тип. А тук на практика сме от упор. Но нищо, отработихме, обърнахме се и се прибрахме. Чухме как отзаз гърми отговора. Отдъхнахме си”, разказва той.
"Танкова въртележка"
Мощният укрепен район край Авдеевка не е единствената гореща точка по границите на Донецк. Малко на юг Маринка пламти вече година. Тук ВСУ за осем години изкопаха цял град - под земята. Повечето от мазетата са свързани с проходи, през които се прехвърлят войниците. Пълнопрофилни окопи, стоманобетонни бункери, минни полета. На горните етажи на оцелелите пететажни сгради са позициите на операторите на ПТУР.
Тук пехотата се подпомага не от далекобойни гаубици, а предимно от танкистите на Южния военен окръг. Имат си собствена тактика.
Една машина стреля с боеприпаси по мишените, сменя я друга, после трета, четвърта. Цикълът се повтаря. Нарича се "танкова въртележка". Врагът буквално не може да вдигне глава от окопите, а в този момент щурмови групи се приближават крадешком към позициите му. Оборудването бързо се скрива в горски насаждения, дерета. Но не винаги е възможно да се избяга от ответния огън.
„Онзи ден дрон камикадзе се заби в машината ми. Той удари горната челна част на корпуса. Отнесе динамичната защита. Други повреди нямаше. Разбрахме, че сме атакувани едва когато върнахме се в базата. Този танк като цяло е препатил. Улучва го няколко пъти. Но всеки път ни измъква без загуби”, разказва механик-водачът с повиквателна УАЗ, 50-годишен доброволец от Уляновск.
Сега този сибиряк мечтае за дуел с танкове от западната школа, които активно се внасят в Украйна.
Бойците на теория вече са проучили техните характеристики. Те знаят, например, че британският "Чалънджър-2" е по-добре да не го удрят в челото с бронебойни средства, а да изчакат, докато се обърне настрани.
“Танкистите са като танковете, не изпитваме никакъв страх. Дори и подкалибреният да не го удари челно, осколъчно-фугасният ще отнесе цялото чувствително оборудване от корпуса - мерници, антени, сензори. Машината ще ослепее и ще стане лесна плячка”, вдига рамене командирът на екипажа с позивна “Абакан”. Но танковите дуели са рядкост. Техниката, обяснява боецът, работи предимно по укрепени райони, огневи точки и съсредоточения на пехотата.
"Много бих искал да се бия с украински танкист. Ние сме добре подготвени", уверява Абакан.
Основното оръжие на танкистите от 68-ми гвардейски полк обаче не е обучението и съвременната военна техника. Бойците, както се казва, са набрали смелост, моралът е висок. Това се вижда от общуването с тях: весели, усмихнати, хвърлящи шеги подправени армейски черен хумор. И разбират много добре задачите си.
Казват, че тук всичко е според Суворов: „Всеки боец трябва да си знае маневрата“.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?