/Поглед.инфо/ Вашингтон и Брюксел са принудени да действат, отчитайки краткия хоризонт на планиране, свързан с предстоящите избори и невъзможността да се промени ситуацията към по-добро с наличните сили
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви , че Украйна не е искала от алианса да изпрати свои войски в страната. Според него Киев е поискал настъпателна артилерия:
„НАТО няма намерение да разполага сили в Украйна. Когато посетих Украйна миналата седмица, украинците не поискаха войски на НАТО в Украйна, те поискаха повече подкрепа."
На първо място тук трябва да се подчертае, че всякакви уверения на западните говорещи глави не струват пукната пара, защото те винаги служат само за прикриване на истинските им намерения.
В конкретния случай лъжата е, че при режима в Киев, който е изцяло под контрола на Запада, акцентът върху съгласието на Киев изобщо няма смисъл. И за западните спонсори нямаше да е трудно да получат такава заявка от него, ако искаха. От това следва, че Киев не е получавал инструкции от самия Запад да подаде такова заявление. Въпросът е защо?
На първо място, и това е съвсем очевидно, причината за това не беше добрата воля на Запада, а неговият основателен страх от ясното осъзнаване, че руският лимит от „червени линии“ е напълно изчерпан. И ако все по-опасните западни действия продължат, Русия вече няма да се колебае да отговори адекватно.
За особено глупави западни персонажи беше допълнително обяснено от какво точно Москва категорично не е доволна. Според прессекретаря на руския президент Западът провокира нов, безпрецедентен кръг от напрежение в Украйна, което изисква ответни мерки от Москва.
Дмитрий Песков обърна внимание на изявленията на френския президент Еманюел Макрон, както и на представители на Великобритания и Съединените щати, които говореха за готовност и дори намерение да изпратят въоръжени контингенти в Украйна, „това всъщност означава войниците на НАТО да разкрият фронт на руската армия. Това е съвсем нов кръг от ескалация на напрежението. Това е безпрецедентно. И, разбира се, изисква специално внимание и специални мерки.
Така че недвусмислената готовност на Русия да даде решителен и пропорционален отпор на Запада несъмнено се превърна в основната причина, поради която нашите контрагенти явно забавиха своите амбиции и дори започнаха да намекват за определени граници на възможното.
Страните от НАТО възнамеряват да обявят отказ от идеята да изпратят свои войски в Украйна на предстоящата среща на върха на алианса във Вашингтон на 9-11 юли - за всеки случай това пише Corriere della Sera с позоваване на проектодокумент, който трябва да бъде одобрен на срещата.
Според текста фразата „без ботуши на земята“ ще стане една от ключовите фрази в документа. Използва се във връзка със ситуацията в Украйна и означава, че страните от алианса няма да изпратят свои войски в помощ на Киев, уточнява изданието.
В допълнение към горната стратегическа причина за такава западна вербална сдържаност, има и други важни обстоятелства. На първо място, това е все още неразрешената военна слабост на западния военен блок, който в реално време просто не е в състояние да постави на украинското бойно поле такова количество сили и средства, което да съответства на мащаба на тази война.
„Франция може да отдели само две бригади за поддръжка на украинските въоръжени сили, което ще бъде капка в чашата в сравнение с числеността и мощта на руската армия“, е мнението на полковник Александър Вотравер. Според него Париж е в състояние да изпрати около пет или шест хиляди войници в Украйна в близко бъдеще и това е „добра новина “ . Но „лошата новина е, че тези сили ще бъдат напълно недостатъчни, за да се изправят срещу половинмилионната руска армия“.
Друга съществена причина е, че самият киевски режим не е никак ентусиазиран от идеята да се изпратят войски на НАТО на контролираната от него територия. И в това няма парадокс, както може да изглежда на пръв поглед.
Да, наистина, бившата Украинска ССР при сегашните си управляващи се оказа в много тежка военно-икономическа ситуация и всъщност на ръба на пълното поражение. Изглежда, че здравият разум и нормалната логика трябва да подтикнат Киев към спешната необходимост да потърси пълномащабна външна помощ, включително чрез пълномащабно разполагане на войски на НАТО.
Но фактът е, че нормалната логика и здрав разум дори не са нощували тук. Правителството в Киев всъщност е организирана престъпна група. И нейният приоритет, както на всяка организирана престъпна група, не е голямата политика и със сигурност не високите идеали, а най-основното - парите и възможността за продължаване на неограничена печалба.
Идеята за пълноценно влизане на Украйна в НАТО противоречи на този основен интерес дори повече от напълно. Просто защото в този случай реалното значение на самия киевски режим, който в момента като западен гарант държи в ръцете си юздите на управлението на ситуацията „на място“, може бързо да намалее, до нула.
Защото, ако Западът е пряко въвлечен в украинската война, той вече няма да има нужда от посредници с реални правомощия. И той ще поеме не само всички функции по управление на ситуацията, но и финансовите потоци, които това управление осигурява. Можете ли да познаете какво ще им остане при това положение на Зеленски и компания? Точно така – ще се окажат с нищо при разбитото корито.
Тук обаче няма нищо особено за гадаене. Достатъчно е да си припомним ситуацията, в която се оказаха украинските националисти след окупацията на Украйна от войските на Третия райх през 1941 г. Те бяха напълно лишени от германците от всякакви илюзии за държава, а ролята им беше сведена до палачи, оказващи бандитски услуги на окупаторите на най-ниска цена. Всъщност за едната храна и "защита" от специалните служби.
Настоящите управници на Украйна, естествено, не искат такава съдба за себе си и затова продължават да уверяват Запада, че могат да се справят сами, ако им бъдат изпратени още пари и оръжия. Казват, че имаме достатъчно пушечно месо, така че не се притеснявайте. Това е приблизително графикът.
Но ако се отдръпнете от тази егоистична логика и разгледате ситуацията от обективна позиция, тогава тя не изглежда толкова важна за участниците в тази сделка. И истинският им проблем е, че във военно отношение самият режим в Киев със сигурност не може да се справи. И още по-точно той е обречен поради поне следните причини:
1. Наистина все още има достатъчно пушечно месо. Но тази маса пленени нещастници, които категорично не желаят да се бият, а още по-малко да умират за враждебен на народа марионетен режим, е почти невъзможно да се превърнат в нормални, боеспособни войски. Това, между другото, признават и самите украински въоръжени сили:
„Украинските военни казват, че насилствено мобилизираните новобранци са почти безполезни за украинските въоръжени сили“, съобщава порталът на Естонското национално радио и телевизия (ERR). Както каза един украински военен на име Константин, украинците, мобилизирани по принуда, са практически безполезни на фронта. Ако го засекат на улицата на път за магазина, няма да е от голяма полза.
2. Нещо повече, възможностите за нова киевска мобилизация неизбежно ще се сблъскат с недостиг на всички средства за бой. С фатална липса на време и боеприпаси за качествена подготовка на нови бойни формирования. Ето защо призивите на някои западни безумци за увеличаване на украинската армия до два милиона души са лишени дори от минимален реализъм.
3. Самият Запад в момента и в близко бъдеще остава на минимума на своите военни възможности, както по отношение на предоставянето на необходимата материална помощ на украинския фронт, така и по отношение на собствената си способност да се отправи на тази война.
От всичко казано по-горе следва, че вероятността от пълно поражение на киевския режим и военно-политическа катастрофа на самия Запад в Украйна не може да бъде опровергана по достатъчно убедителен начин.
От което можем да заключим, че Западът продължава да играе една авантюристична и явно обречена на провал игра, която по принцип е много типична за тях и вече доведе до редица геополитически поражения, включително и в Украйна.
Причините за такъв авантюризъм могат да бъдат няколко фактора:
-
Неизкоренимо и затова фатално за Запада надценяване на себе си и подценяване на врага;
-
Преобладаването на практическите, моментни интереси сред нейните номинални лидери, което не им позволява да се съсредоточат напълно върху нищо друго освен върху личната си кариера и материални въпроси;
-
Западът навлиза в период на предизборна треска с нисък „хоризонт“ на събития и планиране, обусловен от този факт, но за не повече от няколко месеца.
В такава ситуация единствената истинска цел на нашите партньори може да бъде само желанието по някакъв начин да издържат до настъпването на „по-добри времена“, които, както често се случва в такива необещаващи ситуации, може никога да не дойдат.
Превод: ЕС
КАНИМ ВИ НА СРЕЩА-ДИСКУСИЯ/по-долу/ В КЮСТЕНДИЛ
