/Поглед.инфо/ На 26 юни САЩ в ултимативна форма поискаха ембаргото за внос на петрол от Иран да се спазва и дори насрочиха дата, към която, както очаква Вашингтон, вносът ще достигне до нула – 4 ноември 2018 г.
Високопоставени чиновници от Държавния департамент официално потвърдиха, че се водят преговори с европейските дипломати и такива срещи се състоят с представители на Турция, Индия и Китай. На преговорите американските дипломати уведомяват партньорите за сериозността на своите намерения: против компаниите, които нарушат ембаргото, ще има глоби („вторични санкции“). Сред европейските компании големите вносители на ирански петрол на френската „Тотал“ и италианската „Ени“. Представителят на „Ени“ заяви, че договорът за покупка на ирански петрол изтича в края на 2018 г.
Американският президент още през май обяви, че въвежда едностранно ембарго – а след това през юни последва скок на цените на петрола.
Тази реакция на пазара е много логична: нали Иран е един от основните по света нефтопроизводители (през 2017 г. – 234 млн. тона, трето място сред страните от ОПЕК) и всеки опит да се изолира тази страна от системата на световното енергоснабдяване оказва влияние на динамиката на цените на черното злато.
Следва да се признае, че такива опити, нееднократно правени от американците, досега са водили до резултат. Ако по петролни запаси Иран повече от два пъти да превъзхожда САЩ, то по добив отстъпва почти 2,5 пъти (данни от 2016 г.). Още през 1995-96 г. САЩ въвеждат санкции против компаниите на всяка страна (!), която влага в иранската икономика повече от 20 милиона долара. През 2010 г. под натиска на САЩ от проектите с иранците се отказват няколко големи петролни гиганта – „Тотал“, „Ени“ „Статойл“ (Норвегия), „Шел“ и „Инпекс“ (Япония). „Ние не водим никакъв бизнес с Иран, с изключение на покупките на суров петрол“, заявиха тогава представителите на „Тотал“.
Предвид зигзагите в политиката на Вашингтон, тогава американците говореха, че със санкциите си искат да принудят Иран да се върне към преговорите… по същата тази „ядрена сделка“, от която Тръмп в крайна сметка се отказа. Настоящото ембарго е пряко свързано с този отказ.- При това ЕС и европейските страни-членки на споразумението (Великобритания, Франция и Германия) не излязоха от споразумението и дори обещаха да защитят своите компании от „вторичните санкции“ на Вашингтон. „Надявам се, че сега всяка страна от Евросъюза всеки месец ще започне демонстративно да купува поне един барел ирански петрол, дори и ако по-рано не купувала петрол от Иран. Това би показало, че страните от ЕС подкрепят споразумението“, четем в коментарите в интернет на европейските форуми за информацията за настоящия демарш на американците.
Но и досега гръмките думи на европейските лидери не се подкрепят с дела – няма барут. И бизнесът си направи съответните изводи. „Тотал“, френската автомобилна компания ПСА и датската „Мерск“ вече обявиха, че се оттеглят от иранския пазар: заплахата да бъдат лишени от кредите на американските банки подейства. А и глобите могат да бъдат сериозни. В частност „Тотал“ се отказа от участие в разработката на голямото петролно и газово находище Южен Парс.
Затова пък американците без да се стесняват и цинично провъзгласиха Стратегията за максимален икономически натиск спрямо Иран, за който 70-80% от износа идва от петрола. „Иран стана съвсем друг, откакто излязохме от сделката“, уверява американският президент. Държавният департамент самодоволно обяви, че иранското правителство ще трябва да се справя с недоволното население, чието жизнено равнище в резултат на икономическата изолация ще спадне. „Желанието едно 80-милионно население да се измъчи от глад е много амбициозно“, деликатно коментира стратегията на САЩ читател на австрийския вестник Der Standart.
Според оценките, иранският износ достига до 2-2,5 млн. барела за денонощие (40-50 милиона тона годишно) и дори в случай, че САЩ не бяха заплашвали с „вторични санкции“, след излизането на САЩ от ядреното споразумение износът щеше да се снижи наполовина. В крайна сметка, от това изхождаха участниците на последната среща във формата ОПЕК+. Трябва да се спомене, че решението на министрите от страните-членки на ОПЕК да увеличат добива бе много сложно: в навечерието на приемането му на заседанието на мониторинговия комитет, представителите на Ирак и Венецуела се отказаха да подкрепят това решение, а иранският представител напусна заседанието.
Натискът на американците спрямо Иран има изразено политическа цел, но също и икономическа съставна: повишаването на цените на петрола стимулира шистовия добив в САЩ. От тази гледна точка на американците е изгоден и хаосът в Либия, където заради постоянните въоръжени сблъсъци добивът на петрол е спаднал до 400 хил. барела дневно – предишните година и половина той се удържа на около един милион барела. Затова износът на петрол от САЩ за първата година управление на Тръмп се увеличи почти двойно (по-бързо отколкото средното за осемте години пребиваване на власт на Барак Обама). Американският президент има на какво да залага.
Във Вашингтон без излишно стесняване говорят за по-нататъшните действия на своите европейски партньори – преди всичко страните-вносители на петрол: „Причината, по която те все пак ще се съгласят да участват в американското ембарго е отношението ни към нас“, смята високопоставен чиновник от Държавния департамент. „Империята повелява“, ето как трябва да се разберат действията на американците, пише читател на германския вестник Zeit.
Нанасяйки пореден удар по Иран, САЩ не скъпят заплахи към другите страни. Едновременно със заявлението на Държавния департамент в американския Сенат (в комисията по международни въпроси) преминаха изслушвания, на които помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за Европа и Евразия Уес Мичъл обвини Русия и Китай в опити да „разделят Запада“. Мичъл разгледа „особената агресивност“ на Китай и Русия в страните от Централна и Източна Европа. Достоен Приемник на Виктория Нюланд, този чиновник обяви за мерките, приети от администрацията на САЩ – да се увеличат доставките на въоръжения в Грузия и Украйна. Според Мичъл, ограниченията, въведени от администрацията на Обама за доставка на въоръжение на Украйна, са свалени. Това, впрочем, е изгодно на американския бизнес – компаниите, които се занимават с производство и износ на въоръжение.
Превод: Поглед.инфо