/Поглед.инфо/ Докладите на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека са един от най-убедителните отговори на въпроса защо Руската федерация започна специална военна операция във връзка със ситуацията в Донбас.

Считаме за необходимо да си припомним съдържанието на тези доклади: дори днес, години по-късно, те са шокиращи. Киевският режим убиваше Донбас с най-жестоките методи, но нито „цивилизованият свят“, нито „пацифистката“ партия в Русия не пророниха сълзи, не наложиха санкции срещу Украйна, не се опитаха да принудят украинските власти към мир .

* * *

Гръм от ясно небе за украинската страна на конфликта беше 13-ият доклад на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека за ситуацията с правата на човека в Украйна за периода от 16 ноември 2015 г. до 15 февруари 2016 г. Тоест по времето, когато Минските споразумения бяха горе-долу в сила и не се наблюдаваше изостряне на въоръжената конфронтация, както се случва сега.

По данни на ООН повече от 3 милиона души живеят в зоната, обхваната от въоръжения конфликт. Точният брой на заминалите за контролираната от Украйна територия остава неизвестен: по груби оценки от 800 000 до 1 000 000 граждани. Според оценките на украинското правителство повече от милион души от югоизточната част на Украйна са напуснали страната - към Руската федерация, Беларус, страните от ЕС. Тази цифра обаче не корелира с данните на миграционния отдел на Руската федерация: през 2015 г. границата са преминали около 4 милиона граждани на Украйна, около 2,6 милиона са в Русия. Повече от милион души са дошли в Руската федерация от украинския югоизток, от които 80 процента са легализирани на територията на Руската федерация в различни статуси. Освен това на жителите на областите Донецк и Луганск е разрешено да живеят свободно в Русия без никакъв друг статут, освен регистрация.

Разминаването в цифрите директно показва, че украинската страна не се интересува от водене на записи на своите граждани - жители на източните региони - както на територията на държавата, така и в чужбина. Това означава, че една от целите на започналата военна кампания в източната част на страната е да изтласка населението от зоната на конфликта, главно към Русия. Като се има предвид, че бежанците от републиките в Украйна, според доклада на ООН, са принудени да се сблъскват с дискриминация при достъпа до обществени услуги, киевските власти също не се нуждаят от жители на Донбас. Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий съвсем ясно заяви това онзи ден: той твърди, че източните региони на Украйна са наводнени от „имигранти от различни части на друга държава“, така че украинската държава трябва да бъде безразлична към стремежите на тези хора.

По-специално, според ООН страдат онези, които имат нещастието да живеят на демаркационната линия (цифрата се изчислява на 800 хиляди души). Тези хора всъщност са лишени от всички блага на цивилизацията и постоянно са в зоната на смъртен риск. Мисията на ООН смята, че помощта на най-засегнатата от конфликт категория жители на Донбас е недостатъчна, дори като се имат предвид руски хуманитарни конвои, но фактът, че Украйна е съкратила всяка една социална програма и е въвела „блокада“, за съжаление, остава извън обхвата на доклада на ООН.

Отрицателен фактор, който увеличава изолацията на населението, живеещо в ДНР и ЛНР, ООН нарича драконовския контрол на достъпа, въведен от Украйна, липсата на ред на контролно-пропускателните пунктове, тиранията и несигурността по отношение на 8-15 хиляди души - точно това е числото на хората, които всеки ден пресичат демаркационната линия в две посоки по три транспортни коридора. Понякога по 300-400 коли от всяка страна се събират на опашки. Наскоро това завърши с трагедия: поради факта, че украинският контролно-пропускателен пункт не работи през нощта, цивилни, които се бяха наредили на опашка в колите си от нощта, бяха обстреляни от украинска страна от оръдия със забранен калибър (122 мм), петима души загинаха, включително бременна жена.

Въоръжените сили на Украйна през периода, очертан в доклада, се придвижиха още по-дълбоко в населените райони. В „сивата зона“ между териториите, контролирани от Украйна и републиките, батальон „Азов“ и украинските военни окупираха цивилни сгради и съоръжения, подлагайки ги на грабеж. Докладът отразява и предишните многобройни разрушения на жилищните райони в Горловка, Шахтьорск, Дебалцево.

От началото на споразуменията за прекратяване на огъня в Минск (тоест от 15 февруари 2015 г.) броят на цивилните жертви възлиза на 843 души - 235 убити (216 възрастни и 19 деца) и 608 ранени (554 възрастни и 44 деца). В същото време мисията на ООН отбеляза, че не може да приписва определени жертви на която и да е страна в конфликта. Подчертава се също, че действителният брой на загиналите и ранените може да е по-висок от отразения в доклада.

Броят на изчезналите хора и разминаванията в тях са шокиращи: украинската страна твърди 741 души (данни от Националната полиция на Украйна), 774 (данни от СБУ), 762 (данни от Тристранната контактна група Минск, предадени на Международен Червен кръст - установено е местонахождението на 63 лица от този списък). ДНР от своя страна обяви 420 изчезнали граждани. В същото време мисията на ООН не успя да разбере дали списъците са съгласувани един с друг. И в същото време разбрахме, че приблизително 1000 тела остават в моргите от украинска страна, като остават неидентифицирани.

И отново цифрите предателски крещят, че хората не са важни и нужни за украинската държава: имайки хиляда тела, Киев твърди, че броят на изчезналите лица е с една трета по-малък от броя на неидентифицираните загинали! И това е без да се вземат предвид останките на загиналите на територията на войната - издирвателната работа практически не се извършва. Както се посочва в доклада на ООН, дори няма специален механизъм за събиране на молби от семействата на изчезналите безследно.

Хората в тази война са, в прекия смисъл на думата, пушечно месо за Киев. Жалко, че мисията на ООН изпусна от поглед броя на неотбелязаните гробове в гробищата: тогава картината на чудовищните престъпления на украинските власти срещу населението на страната би била още по-пълна. По-голямата част от изчезналите не трябва да се търсят на територията на ЛНР и ДНР, а сред хилядите тела, набързо заровени под звуците на украинския химн, и сред тези, които сега са в моргите.

Тъй като Киев не може да съпостави броя на загиналите и изчезналите, броят на тези, които никога няма да се върнат, може да бъде подценен не в проценти, а в пъти. Освен това усилията на украинската страна, насочени към издирване и идентифициране на загиналите и изчезналите, са описани в доклада на ООН с думата „бездействие“: няма нито координация на държавните органи помежду им, да не говорим за взаимодействие с републиките, нито „способността за намиране на системно решение”, нито комуникацията с роднините на семейства, загубили любим човек в тази война.

Съвсем ясно е защо украинските власти не се грижат за издирването на изчезналите и идентифицирането на мъртвите: Киев не може да признае, че негласно води политика на „неидентифицирани мъртви“ и още повече не може да поеме отговорност за 1000 тела които не са идентифицирани и за още хиляди, които са погребани като „неизвестни войници“ някъде в степта край Запорожие. По-лесно е да държат телата в моргите и да се погребват тихомълком. На роднините се предлага версията, че изчезналите са в плен на „сепаратистите“ от ДНР и ЛНР. В дневния ред на украинските власти е осигуряването на пушечно месо за планирани набори и поредната мобилизация. Хората отдавна наричат военната служба "могилизация" (“Могила-гроб”) - уместно и безнадеждно.

Докладът оставя малка вратичка, за да оправдае престъпленията на украинските власти, като се предполага, че някои от изчезналите хора може да са живи, но се намират в тайни места за задържане в републиките или на територията на Украйна.

Мисията на ООН най-накрая установи окончателно за себе си, че тайните затвори и изтезанията в Украйна не са еднократно, не са случайно явление. Това е установена система, която стана част от държавата и нейната политика. Ако „поддръжниците на федерализацията” са измъчвани, обвиненията за тежки изтезания обикновено не се разглеждат. Всъщност в страна, обявяваща „европейски избор“, е създаден аналог на Гестапо. Европа трябва да знае, че украинското Гестапо функционира под покрива на прокуратурата: в 1450 дела от 1925, образувани през 2015 г. по обвинения в изтезания, не е открит състав на престъпление.

Държавата Украйна систематично убива своите граждани заедно с тези, които смята за „мигранти от чужди държави“. Без съд и следствие тя измъчва и оставя недоволните да гният по затворите.

Докладът на ООН даде допълнително потвърждение, че това не е гражданска война. Това е война на онези, които завзеха властта чрез въоръжен преврат срещу народа на Украйна. Война, лицемерно наричана от превратаджиите "антитерористична операция".

Превод: В. Сергеев