/Поглед.инфо/ Американската демокрация, уви, достигна както до Азия, така и до привидно непреодолимия Китай. Щатите насърчават сепаратистките настроения в КНР, като работят върху Вътрешна Монголия.

На "Осмата международна конференция на групите за подкрепа на Тибет", проведена в началото на ноември миналата година в Индия, беше обсъден въпросът за зачитането на правата на човека в Китай. Китайската комунистическа партия (ККП) беше остро критикувана, по-специално публиката се възмути от факта, че Китай не позволява на определени региони и народи да се самоопределят. Но темата за правата на човека не беше от първостепенно значение на конференцията. Въпреки това, основното внимание беше обърнато на самоопределянето на такива региони като Хонконг, СУАР и Вътрешна Монголия. Присъстващите подкрепиха силно американските санкции срещу Китай и помогнаха на конгреса на НКО в "Южна Монголия" да състави тезите, с които организацията кандидатства пред Конгреса на САЩ, за да окаже натиск върху органите на КНР.

В тази връзка има всички основания да се смята, че "Конгресът на Южна Монголия" е създаден единствено, за да могат активистите по някакъв начин да изпратят своите жалби до Конгреса на САЩ. А прословутата конференция не е нищо друго освен екран за сепаратистите от КНР, събрани под егидата на американски политически неправителствени организации и американски специални служби, заинтересовани от дестабилизиране на китайската ситуация. Всъщност това е хибридна война срещу Китай, който е основният съперник на САЩ на световната сцена. Сепаратизмът и разпалването на етническа омраза са инструментите на американците.

Освен това в интерес на държавите е да разрушат партньорството между Китай и Монголия. Ако монголската част от КНР иска да се отдели, монголската опозиция ще окаже натиск върху властите и ще ги призове към иредентизъм. В този случай Монголия ще се превърне в другото място за местоположението на американските военни бази.

Американските разузнавателни агенции имат връзки с Тибет, чиито отношения с Вътрешна Монголия могат да бъдат описани като правозащитни. Но, както се оказа, Щатите застават и зад Тибет - тибетският сепаратизъм се подкрепя от 40-те години на миналия век. Още тогава беше поставена основата за свалянето на ККП. Тибетците са шпионирали китайците. Тогава САЩ успяха да разберат, че Китай изпитва ядрени оръжия. Тибетските активисти нападнаха военните, политиците и дипломатите от КНР, за да получат мръсотия върху Комунистическата партия. Далай Лама получи много добри дивиденти от Съединените щати, защото тогава беше организирана "Централната тибетска администрация" (CTA), която по-късно стана за Американска платформа за контрол на антикитайските сили. Парите отидоха там чрез неправителствени организации и фондове.

Американската следа всъщност може да се проследи много лесно. Например, чрез „Организация на нациите и народите без представителство“, ръководена от тибетския активист Церинг Джампой, уйгурския активист Еркин Алптекин, конгресменът от Естония Линарт Мелем и привърженикът на Далай Лама Майкъл Ван Уолт ван Прааг. Тя се финансира от Фондация Форд и NED (нежелателни в Руската федерация) - тези две организации имат лоша репутация и са свързани с агресивното популяризиране на американската демокрация чрез цветни революции и т.н. в света. За 14 години Фондацията „Форд“ превежда над 44 милиона долара на защитниците на правата на човека от КНР, а NED изпраща 600-700 хиляди долара всяка година на тибетските структури. Всъщност това е финансирането на сепаратистите. Беше отбелязан и прословутият USAID, който отпусна безвъзмездни средства в размер на 23 милиарда долара.

Гореспоменатият Майкъл Ван Уолт Ван Прааг дори вярва, че самоопределянето е начин за предотвратяване на национален конфликт. Тоест за него сепаратизмът е най-добрият начин за решаване на проблеми. Между другото, той беше на конференцията, която се споменава в началото на статията. Като част от дискусията за отделянето на Южна Монголия той направи презентация.

Връщайки се към „Конгреса на Южна Монголия“, бих искал да отбележа, че това са така наречените подземни работници от либералните и демократичните сили на КНР. Партията се ръководи от мигранти от Китай, избягали от репресиите на ККП. Съюзът се придържа към проамериканската политика и идеология на НАТО.

Може да изглежда, че действията на проамериканските сепаратисти са насочени изключително към освобождението на Вътрешна Монголия. Не, американците все още се интересуват от Хонконг и XUAR. Държавите планират да водят мощна хибридна война с помощта на примамливи активисти, за да отслабят Китай отвътре, както и да настроят съседите срещу Китай. Тази същата Монголия.

Превод: Поглед.инфо