/Поглед.инфо/ Ноември 1982 г. От сърдечен удар умира генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Съветските вестници излизат с портрета му с черна рамка, по радиото звучат траурни мелодии, тържествено погребение, почетни роти, венци, безкрайна опашка се точи на поклонение и т.н. и т.н. От редакцията на „Работническо дело”, чиито кореспондент съм в Бейрут, ми звънят да предам информация за реакциите и отзивите в арабските медии. Това беше единствения път за пет години когато съм получавал инструкция от София. Отговарям, че вече съм продиктувал информацията на стенографката – все пак знаехме си работата.
Начело на партията и държавата застава бившият шеф на КГБ Юрий Андропов. За кратко, няма и две години, смъртта го покосява в началото на февруари 1984. Наследява го Константин Черненко, още по за кратко – до март следващата година.
Виц от онова време: разговарят руснак и американец. Руснакът съчувства на американците, че харчат десетки милиони долари за предизборните кампании в надпреварата за президент. Американецът го контрира за разходите по погребенията на Брежнев, Андропов и Черненко. Руснакът реагира: „За Андропов и Черненко беше по-евтино – те бяха все още в гаранционен срок”.
Защо занимавам читателя със спомени отпреди повече от три десетилетия? Ами защото в събота гледах по две американски телевизии същия театър, само мястото на действието и изпълнителите бяха различни. Пак почетни роти, гвардейци маршируват с характерната патешка походка, шестима с отрупани с гърди ордени носят ковчег, обвит с американското знаме, траурна мелодия, множество, сред което са бившите президенти Клинтън, Буш и Обама, чака реда си за поклонение, оръдейни салюти, тържествено полагане в гроба. Погребват Джон Маккейн.
Брежнев, Андропов, Черненко са били все пак висши ръководители на велика държава. Джон Маккейн е бил летец, хвърлял бомби и напалм над Виетнам, попаднал там в плен, после влязъл в политиката и станал сенатор, беше и кандидат за президент на изборите през 2000 г, когато загуби от Буш и през 2008, когато го победи Обама. Подкрепи активно американската интервенция в Ирак, непримирим противник на всякакво разбирателство в Русия. И с много активен принос за отказа на България от АЕЦ Козлодуй и Южен поток. Спомням си погребението на Роналд Рейгън: със сигурност не беше толкова пищно. А CNN посвети в събота кажи-речи цялата си програма на личността на Маккейн, биографията му, политическите му изяви, и разбира се, цялата погребална церемония бе предавана на живо. Реч прочете монотонно Буш, артистичният Обама забавляваше истински публиката, която навремени избухваше в спонтанен смях, въобще, както гласеше един стар български лаф – „весело беше на моето погребение”.
Естествено възниква въпросът: защо такива салтанати за погребението на един от стотe в края на краищата, американски сенатори?
Ами защото Маккейн приживе заяви, че не ще президентът Тръмп на погребението си. Което прозвуча като мехлем за душата на политическата и финансова върхушка, заложила на избора на Хилари Клинтън за президент. Боже, колко щастлива, колко широко усмихната беше тя по време на вчерашната траурна церемония. Защото Тръмп е опозорен. А съпругът й Бил, както обикновено си дъвчеше дъвката. И как CNN няма да посвети многочасова програма на събитие, до което, по личното желание, изречено приживе от усопшия Маккейн, е бил отказан достъпът на настоящия президент, след като този същият Тръмп обвинява тази телевизия,а и други медии, че лъжат и отказва да отговаря на въпроси на техни представители на пресконференциите.
Погребенията на Брежнев, Андропов, Черненко бяха характерни за времето грандиозни, макар и скучновати постановки. Отпращането на Джон Маккейн в отвъдното се превърна в комедия.