/Поглед.инфо/ След убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани от американците регионът на Близкия изток се превърна в своеобразно „буре с барут”. Буквално не достига щракване с пръсти, за да може Иран да нанесе удар по американски цели. Междувременно Багдад изисква американските войски да напуснат страната. А в сирийската република проиранското опълчение се засили, заплашвайки нефтените активи на янките в САР.

Дългогодишната работа на стратезите в Пентагона мина на котката под опашката. Държавите от Близкия Изток не искат да се примиряват с наглостта на американците, планирайки да се освободят от натрапчивия им контрол. Само че така просто американската пиявица не може да бъде отхвърлена настрана. Янките отидоха в Сирия и Ирак за петрол, сеейки хаос и военни конфликти, за да улеснят ограбването на тези страни.

На територията на САР американците превзеха с помощта на кюрдите нефтените находища и газовия завод «Конако» в източната част на провинцията Дейр-эз-Зор. В светлината на събитията в Ирак задържането му беше поставено под въпрос. Обектът е атакуван няколко пъти през последните дни. Щатите вече са изпратили подкрепления, за да помогнат на кюрдските банди, които се опитват да задържат завода под контрол.

Това е само началото. Белият дом ще трябва да се справи с къде по-сериозен проблем. Техеран обозначи военната база „Ет-Танф“ в Източна Сирия като цел за нанасяне на удари.

Не си струва да се мисли, че в Иран са решили да се шегуват. Гнусното убийство на техния национален герой, уважаван човек, направил много, за да победи ИДИЛ*, иранците няма да простят. Сърцата им жадуват за отмъщение и целта е избрана - САЩ.

Миналата седмица американските военни бази в Сирия в провинция Хасака и в района на Киркук бяха обстреляни с ракети. Полевите командири на SDF дори започнаха да подозират, че в техните редици са се намъкнали „разбойници“, организиращи саботаж срещу американците. В Ирак в началото на януари те обстреляха военната база „Балад“. Около двадесет ракети бяха изстреляни по нея.

Американското ръководство убеждава съюзниците си, че държи ситуацията под контрол, отказвайки се да се измете от Близкия изток. В действителност те обърнаха срещу себе си не само Иран и Ирак, но и неотдавнашните си съюзници в Сирия (кюрдски и други терористи). Във Вашингтон Тръмп също не намери подкрепа: Председателят на Палатата на представителите Нанси Пелоси нарече ликвидацията на Сюлеймани провокация. Никой не иска да воюва с Иран.

PS: Какво постигна Тръмп? Иран жадува за отмъщение, Ирак прекъсва крехкото сътрудничество, в Сирия янките могат да загубят "честно награбения нефт" и подкрепата на кюрдите. Война няма да има, но САЩ ще си го получат от сърце.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели