/Поглед.инфо/ В Африн обстановката остава напрегната. И въпреки, че „горещите глави“ предсказват „турско-сирийска война“ на фона на серията противоречия между Анкара и Дамаск, все още е рано ситуацията да се напряга. Трябва да се боим от съвсем друго.

Последните събития

От ливанските медии стана известно, че представителите на Сирийските народни сили (СНС) са опровергали заявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за отстъплението им от Африн. Самият Ердоган по-рано заяви, че те уж са напуснали града след предупредителен турски огън на 10 км от Африн. В началото на седмицата сирийските сили отрано предупредиха, че са готови да воюват в Африн.

Всичко това се провежда на фона на турската операция „Маслинова клонка“, провеждаща се от 20 януари срещу кюрдските формирования, обявени от Анкара за терористични структури.

Позициите на Сирия

Позицията на официалните сирийски власти се заключва в това, че Африн трябва да бъде под контрола на официален Дамаск и издигането на сирийско знаме в града има крайно важно стратегическо значение.

Но се наложи да се водят преговори с кюрдите – без това „прочистването“ на Африн щеше да се получи единствено със силови методи. В тази връзка, макар и Дамаск, и Анкара да са на една страна, между тях се появиха нови противоречия.

Позицията на Турция.

„Турската операция „Маслинова клонка“ е насочена срещу американските планове в Сирия, срещу техните наемници и сепаратисти. Цел на операцията е да се осигури териториалната цялост на Сирия, защото тогава ще бъде осигурена и териториалната цялост на Турция“, коментира турската визия журналистът Мехмет Перинчек.

Анкара смята, че именно проамериканските кюрди създават препятствия, както за Анкара, така и за Дамаск.

Но противоречията могат и трябва да се решат именно сега. За стабилизацията на сирийската ситуация е необходимо да се възстанови сътрудничеството между Турция и Сирия, особено на фона на американските провокации.

„Турция не трябва да се бои от действия от страна на Сирия, а Сирия не трябва да се бои от турската операция“, допълни турският журналист. „Сирия и Турция не са съперници, те трябва да се подкрепят взаимно. Това е много важно. Трябва да станем съратници“.

В момента за това пречи твърдата риторика на Ердоган. „Анкара трябва спешно да уреди отношенията си с Дамаск. За Ердоган интересите на страната трябва да са по-важни, отколкото личните капризи“, подчерта Перинчек.

Факторът на САЩ

Перинчек смята, че САЩ и Турция не могат да се разберат. „Те няма да намерят общ език. Единствено ако американците се откажат от плановете си. Турция няма да се откаже от това да унищожи сепаратистките сили. Смятам, че турско-американските отношения ще се влошат“, отбелязва той.

САЩ играят професионално с тези противоречия, в това число при управляемите от тях кюрди. Така групировките YPG и крилото на PYD, управляващи Африн, като цяло са настроени враждебно по отношение на сирийското правителство, както и към турското ръководство.

Ако Дамаск и Анкара достигнат по общ план и зарежат противоречията, то САЩ няма да имат шанс да удържат Африн и перспективата на кюрдите ще бъде най-много да продължат съпротивата. Но това ще стане на цената на големи човешки загуби и срив на общия процес за възстановяване на мира.

Единственият шанс за Африн са преговорите и сътрудничеството с официален Дамаск. За кюрдите, въпреки подкрепата на САЩ, все пак конфликтът с правителството и войната срещу турците ще са неизгодни – това може да доведе до фактическото унищожение и на формированията на YPG, да не говорим за „автономията“.

Руският фактор.

Русия може да стане основен гарант за преговорите. Именно затова се предприемат антируските провокации – така наскоро Руският център по примирието на враждуващите страни в Сирия бе подложен на масиран обстрел от страна на терористите. Под обстрел също така попаднаха жилищни квартали в Дамаск.

В настоящата ситуация Русия трябва да бъде свързващо звено между Анкара и Дамаск, за да може, въпреки различието в частните интереси, страните да разберат, че всъщност основният враг в региона са САЩ.

Основната заплаха

Основната опасност в Сирия сега не са заявленията на журналистите за „турско-сирийската война“, а американската активност (или, както това се нарича открито от иранското външно министерство – „чуждестранна интервенция“. Да изброим само някои от тези проблеми.

  • Заявленията на висше равнище, че САЩ не възнамеряват да си тръгват от Сирия.

  • Американската подкрепя за кюрдите (която, както виждаме, усложнява вътрешните отношения на Турция и Сирия), финансовата подкрепа и доставката на въоръжение.

  • Подготовката на химически атаки в Идлиб

  • Контрол над терористите, периодично маскиращи се като кюрди.

  • Неотдавнашният опит да се атакува базата на руските ВВС в Сирия с група безпилотни летателни апарати, пълни с експлозиви.

  • Сътрудническото с Израел, който атакува сирийската армия, аргументирайки това с „отбранителните действия“ (докато ЦАХАЛ бие по Дамаск)

  • Информационният натиск по оста Москва-Анкара-Техеран и опит за дискредитиране на Конгреса в Сочи.

  • Нарастването на отбранителния потенциал в самите САЩ.

Превод: Поглед.инфо