/Поглед.инфо/ На първото августовско заседание правителството на Украйна беше одобрен проектозаконът „За основите на държавната политика за преходния период“.

Въпреки незабележимото име, самият законопроект е бомба - поне в контекста на неотдавна изразеното желание на Зеленски да направи Украйна силна държава и да бомбардира всички. Според преамбюла бъдещият закон „е насочен към унифициране на подходите за освобождаване на временно окупираните територии, както и за реинтеграция на тези територии и техните жители“. Преведено на човешки език - говорим за бляна за „красивата Украйна на бъдещето“, която ще контролира Крим и целия Донбас, в голям мащаб, за да удиви местното население и да му промие мозъка, и да изгради територията с безбройни паметници в чест на “победата” над Русия.

Законопроектът описва действията на украинските власти, а също така установява правилата, които ще действат в т. нар. “Преходен период”. Това е периодът от време, през който според украинските власти Крим и неконтролираната част от Донбас първо ще бъдат прехвърлени под контрола на Киев, а след това ще бъдат реинтегрирани. Ето защо този период е разделен на два - конфликт и постконфликт.

Разбира се, новият законопроект за пореден път фиксира понятията „държава-агресор“ и „държава-окупатор“, „окупационни сили на Руската федерация“, „окупационна администрации на Руската федерация“ и дори „временна окупация“, въпреки че последното е пълна глупост, тъй като професията е, ако е такава - по начало е временна. Документът само добавя директни инструкции, че Украйна ще иска компенсация от Москва за щетите, причинени в резултат на въоръжената агресия на Русия.

Интересен нюанс, който трябва да бъде фиксиран точно на ниво закона, е, че Киев няма да признае принудителното или автоматично придобиване на руско гражданство от украинските граждани. И това няма да бъде основание за загуба на украинско гражданство. Тук очевидно става дума за жителите на Крим. Но същото правило сякаш предполага загуба на украинско гражданство в случай на доброволно получаване на руско гражданство, какъвто е случаят в Донбас.

Отделно бих искал да отбележа нормата, намекваща за Кримския мост, магистралата “Таврида” и другите нови проекти: “Обектите на окупационните сили и администрация, разположени на освободените територии (включително създадените след началото на временната окупация), преминават в собственост на държавата Украйна ".

Но текстът на проекта съдържа не само спекулативни, но и съвсем реални възможности киевските служители да сложат лапи върху нещо интересно.

Значителна част от документа е посветена на промиването на мозъци на хората, живеещи в Крим и Донбас след тяхната „деокупация“. И има не само „хуманитарна политика в областта на обновяване и съхраняване на националната памет на украинския народ“, прилагане на ефективна образователна и информационна политика, мерки за национално-патриотично възпитание, „гарантиране на правото на истина“, „денят на освобождението от руска окупация“ и подобни гьобелсовщини. Между другото, принудителната украинизация на всички и на всичко, разбира се, също не се забравя.

Има и цяла статия, посветена на „почитане паметта на жертвите на въоръжена агресия“. А това е изграждането на Националния музей за преодоляване на агресията на Русия срещу Украйна в Киев и негови клонове в Донецк, Луганск, Симферопол и Севастопол, плюс мемориални комплекси за жертвите на агресията в тях. Също така, поставянето на паметници, паметни плочи, знаци във всички населени места на Крим и неконтролираната част от Донбас и много други. В този случай намерението за промиване на мозъци е в непосредствена близост до намерението за овладяване на бюджетите. Освен това, ако по отношение на Донецк или Симферопол този стремеж изглежда илюзорен, то в Киев може да се започне веднага след приемането на закона.

Проектът изрично забранява освобождаването от наказателна отговорност на лица, чиито действия са причинили смъртта на дадено лице или са довели до тежки телесни последици (тоест всички, които пряко или косвено са участвали във военните действия).

Освен това се предлага да се премахне възможността да бъдат избирани лица, които са били част от окупационните сили и/или окупационната администрация и не са навредили на живота и здравето на гражданите. Това са всички представители на властите и с по -широко тълкуване всички държавни служители. Личните права (неприкосновеност на дома, личността и т.н.), според документа, са отнети не само от бъдещите „освободени“ съграждани, но и от тези, които живеят в прилежащите територии.

Разбира се, изборите могат да се проведат само след “освобождението”: Киев отдавна плюе върху Минските споразумения и Западът умишлено си затваря очите за това. Нещо повече, изборите са възможни едва след края на втората част от преходния период - след конфликта. И дори тогава, ако украинските власти считат провеждането на такива избори за възможни - не по-рано от поредните украински избори.

Но кой ще бъде избран, ако мнозинството бъде с орязани права? Авторите имат отговор на този въпрос: ще сформират кадрови резерв от служители, които да работят във въпросните територии! Тоест веднага след приемането на закона жителите на Коломия и Тернопол ще могат да се запишат за бъдещи кметове на Ялта и Керч. Не е ли прекрасно?

Трябва да се каже, че решението на украинското правителство да одобри този законопроект е доста неочаквано: то не беше в дневния ред на заседанието на правителството. Въпреки че разработката е известна отдавна - от септември 2020 г.

Тази зима, когато Украйна започна да ескалира положението в Донбас, в Радата беше внесен друг законопроект - за криминализиране на така наречената колаборационистка дейност на мнозинството от жителите на Крим и Донбас. Но тогава отблъснаха желанието за изостряне на положението и в крайна сметка законопроектът, подаден едновременно от 37 депутати от управляващата партия така и заседна на място.

Можем само да гадаем защо украинските власти отново се стремят към ескалация. Може би по този начин Зеленски се подготвя за пътуване до Вашингтон, засилвайки позициите си на ястреб. Може би той е посъветван да го направи, при това не само от обкръжението си, но и от външните, да ги наречем така, съветници. Например от тези в Лондон. Може би дори във Вашингтон.

Ясно е, че ако бъде приет, такъв закон няма шанс да бъде приложен. Но от друга страна, той изпълнява задачата отново да осигури отказа на Украйна от Минските споразумения.

Превод: В. Сергеев