/Поглед.инфо/ Крим не трябва да бъде пречка за сделка, която да прекрати войната. Струва си, щом се отнася до живота на много хора.

Много украинци се опасяват от новата американска администрация, тъй като обещава различен подход спрямо Русия, която нападна украинската територия през 2014 г. и насилствено анексира Кримския полуостров; а след това създаде и подкрепя т.нар. "сепаратистко" движение, което да отцепи източната част на страната. Украинците са загрижени и от тенденциите срещу Истеблишмънта в Европа, които могат да изтикат на власт при предстоящите избори лидери, стремящи се към сделка с Кремъл.

Не трябва да позволим това да се случи през главите на повече от 40 милиона украинци. От края на 2013 г. нашите граждани демонстрират, че са готови да се сражават, ако някой се опитва да им отнема възможността за живеят в свободна, демократична, толерантна и справедливо устроена държава. Нека това да имат предвид тези, които търсят "реалистични решения".

Въпреки това, може да се окаже неефективна инстинктивната реакция към новите обстоятелства на много украинци – макар още по-активно и по-настойчиво да искат същото, както и преди. Трябва да продължим да даваме отпор на досадните искания да се адаптираме към новите реалности; да помогнем на нашите чуждестранни приятели да разберат, че трябва да ни помагат.

Новата администрация във Вашингтон може да даде на Украйна възможност да внесе свой принос в решаване проблема с руската интервенция. Не трябва да се отказваме от основните принципи на нашата борба. Трябва да продължим да отстояваме правото на Украйна да избира своя собствен път, да защитава териториалната си цялост и успешно да изгражда страната си. Москва трябва да изпълни поетите в рамките на споразуменията в Минск от 2014 г. и 2015 г. ангажименти за прекратяване конфликта в източната част на Украйна. Тя трябва да осигури примирието и изтеглянето на своите бойци и тежкото въоръжение, което не е направила до сега.

Ако обаче имаме готовност за болезнени компромиси в името на мира, всичко това може да стане част от по-мащабна перспектива. Затова нека помислим върху следните идеи:

Украйна да помисли за временен отказ от членство в Европейския съюз като заявена цел на близкото бъдеще. Може да бъдем европейска държава и привилегирован партньор на ЕС и без да сме вътре, а за присъединяване да разговаряме по-късно.

Макар че ще продължаваме да считаме, че Крим принадлежи на Украйна и трябва да й бъде върнат, въпросът за Крим не трябва да стои на пътя на преговорите, ако те могат да сложат край на войната на изток при справедливи условия. На Украйна ще й трябват между 15 и 20 години, за да постигне високи темпове на икономически растеж и стабилизира инфраструктурата си, социалното осигуряване и финансовата система. В такава Украйна ще иска да живее цялото население на Крим – по същия начин, както Източна Германия поиска да стане част от Западна Германия.

Конфликтът на изток е подстрекаван от чужбина. Това не е гражданска война и движение за независимост. Условия за честни избори там няма да има, докато Украйна не установи пълен контрол над своята територия. Въпреки това, може да се наложи да си затворим очите и да приемем резултатите от местните избори. Приемайки такъв компромис вероятно означава да подведем многострадалните украинци от изтока. Но ако това е необходимо за да докажем стремежът на Украйна за мирно възстановяване на нейното единство, трябва да бъдем готови за такива решения, защото те могат да спасят живота на хиляди хора.

Трябва да насочим помощите си към тези, които бяха принудени да оставят родните си места и които не могат да се завърнат поради страх от репресии и заплахи. Трябва да им предложим цялата си възможна подкрепа, така че да могат да възстановят живота си в новата реалност.

И накрая, нека да признаем, че в краткосрочен и средносрочен план, Украйна не може да се присъедини към НАТО. Впрочем, това никой не ни и предлага. Но дори да ни го предложат, подобно предложение би могло да доведе до международна криза с безпрецедентни последици. В настоящия момент трябва да търсим алтернативни начини за обезпечаване на нашата сигурност и е необходимо да осъзнаем, че в близкото бъдеще трябва да поддържаме неутралитет.

На Украйна са й нужни гаранции за сигурност. През 1994 г. Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай обещаха с меморандума от Будапеща да гарантират сигурността на Украйна в замяна на нейния отказ от ядрения арсенал. Ние повярвахме в това съглашение. Но когато Русия нападна Крим, трябваше от собствения си горчив опит да се убедим, че обещанията не означават гаранция.

Украйна трябва да подготви подробни реалистични предложения по всичките тези точки. Трябва също да стане ясно, че искаме да се придвижим към свободна, обединена, мирна и сигурна Украйна, готова да приеме постепенното прекратяване на санкциите срещу Русия.

Тези болезнени компромиси предлагам в името на спасяване живота на украинците. Длъжни сме да покажем, че Украйна е в състояние да решава собствените си проблеми и да участва в разрешаването на глобални проблеми в рамките на международна коалиция.

Когато в 2015 г. по видеовръзката Доналд Тръмп се изказа на моя форум „Ялтенска европейска стратегия” (създаден през 2004 г. за дебатиране на актуални международни проблеми), той заяви, че дълбоко уважава Украйна и че според него, не получаваме подкрепата, която заслужаваме. Иска ми се да вярвам, че симпатиите му към Украйна могат да станат основа за пълноценни преговори и споразумения, които в крайна сметка да доведат до мирно урегулиране.

----------

Виктор Пинчук е украински олигарх, собственик на медии и на инвестиционни компании, базирани в Лондон. От 1998 до 2006 г. е депутат във Върховната Рада. Женен е за дъщерята на бившия украински президент Леонид Кучма. 

превод: д-р Радко Ханджиев