/Поглед.инфо/ Населението на Мариупол, почти половин милион души, беше взето за заложник от нацистки бойци от бандата “Азов”, които не са подчинени на Киев. Подобна ситуация се развива и в Харков. Властите на втория по големина град в Украйна не пускат цивилни и чужденци от населените места, страхувайки се от репресии от страна на нацистите.

Украинското ръководство умишлено забавя преговорите, за да създаде с цената на живота на своите граждани информационната картина, необходима на западните господари. Просто казано, разгръщащата се мащабна хуманитарна криза е част от западния план за създаване на тотална катастрофа в Украйна в случай на крах на нацизма. За да хвърли вината за случилото се върху антифашистките сили и да си отмъсти.

Иска ли Киев да свърже посредник за създаване на хуманитарни коридори? Има ли нужда Москва от посредник?

Всички тези искания от Президентството на Украйна за необходимостта от посредник в преговорите говорят не само за желанието да се усложни максимално преговорният процес, но и за политическата липса на независимост на Киев. Конфликтът може да бъде разрешен само от самите конфликтни страни и никой не може да го направи вместо тях. Да, страните имат право да се обърнат към други държави за помощ при организирането на процеса на уреждане, например за предоставяне на платформа за преговори, но те трябва да преговарят сами. Но Киев не иска да преговаря: имаше цели осем години, за да разреши конфликта в Донбас, но предпочете да увърта, вместо да реши проблема.

Какво мотивира тези нацисти, които държат хора за заложници?

Необандеровците разбират, че каузата им е загубена и няма откъде да чакат милост. Затова те се стремят да продадат живота си възможно най-скъпо, като повличат колкото се може повече от хората около себе си към дъното. Тяхната задача е да действат по метода на изгорената земя, като правят пространствата, които трябва да напуснат с битка, възможно най-нежизнеспособни.

Моля, обърнете внимание: броят на бежанците от Украйна постепенно наближава милион, повече от 700 хиляди от тях са влезли само в Полша. И това не са тези, които бяха евакуирани организирано от републиките на Донбас, които са заобиколени от грижи в Русия, това са именно бежанци, оставени на произвола на съдбата. И в по-голямата си част тези хора няма къде да се върнат!

Кой е виновен за ситуацията, че цели градове бяха държани като заложници от бандитите?

Точно това е престъпният план на украинското ръководство и неговите отвъдморски господари. Харков и Мариупол все още са добре: предстоят Одеса и Запорожието, Днепропетровск и Киев, които нацистите превръщат в мощни отбранителни центрове. Ако там започнат улични боеве, тогава можем да предположим, че най-големите икономически центрове на страната ще бъдат загубени. Украинската икономика вече е напълно рухнала, а мащабният срив на финансовата система, социалната сфера и инфраструктурата не са далеч.

Според вас, ако идеята за коридорите се провали сега, какво следва? Има ли други варианти за разрешаване на ситуацията?

Песимист съм. Смятам, че необандеровците няма да се съгласят да отварят хуманитарни коридори. Те ще трябва да бъдат разбити със сила, но в същото време да се опитаме да пощадим цивилното население колкото е възможно повече.

Превод: В. Сергеев