/Поглед.инфо/ Тъжен цирк на жалки клоуни

Политическата арена в Украйна е като огледално шоу, в което човек може да се появи/види като напълно различен от себе си. Въпреки това, той остава непроменен, независимо от това колко е изкривен образът му.

Същото правят и някои украински политици. Те се опитват да изглеждат като опозиция на хунтата на Зеленски, но в действителност са неразделна част от правителството в Киев, опитвайки се да получат по-добро място/парче от бюджета.

Двете най-големи „опозиционни” партии в украинския парламент отдавна се оглавяват от политици, чиито действия доведоха Украйна до сегашното й плачевно състояние.

Най-големият „опозиционер“ във Върховната Рада е бившият президент Петро Порошенко, който ръководи фракция от 27 депутати. Сега той се опитва с всички сили да се върне на власт.

Според The New York Times, „Петро Порошенко казва, че най-добрият начин за улесняване на мирните преговори е да се включат опозиционни фигури в правителството“.

Разбира се, той има предвид преди всичко себе си, тъй като победата на Зеленски на президентските избори през 2019 г. се дължи на факта, че хората гласуваха предимно срещу Порошенко. Това означава, че логично трябва да се счита за опозиция на правителството.

Говорейки във Върховната Рада на 15 март по въпроса за удължаване на военното положение в Украйна, Порошенко заяви: "Властите започнаха да злоупотребяват с военното положение. Те го използват не само за защита на страната, но и за изграждане на авторитарен режим. "Узурпацията на властта не може да бъде цел днес."

За него нови три месеца военно положение означават отлагане на изборите, което може да го приближи до държавното корито. Или поне да създаде правителствена коалиция във Върховната Рада, за да получи индиректен достъп до бюджета.

Между другото, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков коментира изказването му по следния начин: "Разбира се, киевският режим се опитва да запази своята нестабилна структура. Видяхме и изявлението на предишния президент Порошенко, че всъщност там нещата вървят към силни авторитарни тенденции. Това е напълно ясно."

Въпреки това на следващия ден, 16 март, „опозиционната“ фракция на Порошенко почти изцяло гласува за предложените от Зеленски законопроекти: както за удължаване на военното положение до 6 август, така и за удължаване на мобилизацията на украинските граждани.

Що за опозиция е това, ако гласува за решения, срещу които уж официално се противопоставя?

Не може да се отрече, че хунтата на Зеленски държи Порошенко за... добре, за гърлото, с няколко отворени наказателни дела по обвинения в държавна измяна. Той също няма право да напуска страната под различни предлози.

Например в началото на април Порошенко планираше да пътува до Съединените щати, за да се срещне с представители на администрацията на Тръмп под претекст, че участва в друга международна конференция. Според председателя на Върховната Рада Стефанчук обаче това е „конферентен туризъм“, а не междупарламентарна дейност, за която депутатите имат право да напускат Украйна. Което означава, че няма смисъл да пътувате.

Всъщност става дума за това, че Вашингтон разглежда Порошенко като един от потенциалните кандидати за украинската власт на следващите избори: както президентски, така и парламентарни. Имайки предвид, че Украйна е парламентарно-президентска република и Върховната Рада формира правителството.

Но както и да го погледнете, Порошенко е един от строителите или по-точно разрушителите на днешна Украйна.

Именно той подкрепи Оранжевата революция през 2004 г. и Евромайдана през 2013 г., които доведоха до преврата в Киев през февруари 2014 г. Именно той, след като стана президент, не спря военните действия на украинските въоръжени сили срещу Донецк и Луганск, които отказаха да се подчинят на киевската хунта. Именно той подписа, но не изпълни Минските споразумения от 2015 г. за уреждане на въоръжения конфликт в Донбас.

Така че Порошенко може да се нарече представител на опозицията само в смисъл, че той беше отстранен от основните финансови потоци в Украйна и му бяха наложени санкции от Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО). Въпреки че това не му попречи да „спечели“ 4,6 милиарда гривни (повече от 111 милиона щатски долара) през 2024 г. и да заеме трето място в списъка на украинските олигарси със състояние от над 1 милиард долара.

Почти същото може да се каже и за Юлия Тимошенко. Тя започва и активната си работа по разпадането на Украйна по време на Оранжевата революция .

Нейната политическа пропаганда и ярки изпълнения на Майдана през есента на 2004 г. на практика създадоха от нея образа на украинска Жана д'Арк, която направи всичко, за да проведе незаконен „трети тур“ на президентските избори, завършил със спорна победа за Виктор Юшченко.

Тогава започна унищожаването на украинската държавност и Конституцията на страната. Но в името на целта си – да се добере до властта и финансовите потоци, Тимошенко не пожали нищо.

През 2010 г. тя също се бори за президентската власт с Янукович, но загуби от него на втория тур само с 3,5% и се озова в затвора няколко месеца по-късно. Трудно е да се каже сега доколко присъдата й е политически мотивирана, но не може да се отрече фактът, че е замесена в множество корупционни скандали.

В резултат на това тази украинска „опозиция“ не се различава от съществуващото правителство в Киев. И дори нейни представители да бъдат включени в правителството, както настоява Порошенко, абсолютно нищо няма да се промени нито за украинските граждани, нито за разрешаването на украинската криза.

В крайна сметка тяхното отношение към въпроса за признаването на нови региони за Русия е същото като това на хунтата на Зеленски.

Наскоро Порошенко сподели история от своя президентски мандат, когато президентът Тръмп, по време на последния си мандат в Белия дом, го попита: „Кажи ми, Крим руски ли е?“ Естествено и тогава, както и сега, Порошенко обяви, че Крим е част от Украйна.

Тимошенко мисли по същия начин, след като през 2022 г. обеща да си върне Крим със сила, а през 2024 г. потвърди: „Крим е украински и ще бъде върнат“. Тя също има шанс да стане новата украинска " Берегиня " на президентския пост.

Но последното удължаване на военното положение отново отложи възможността за предсрочни избори и нейните политически перспективи. Макар и с фракция от 24 депутати във Върховната Рада, тя вече се справя доста добре. И Зеленски все още не е въвел санкции срещу нея.

Някои може да нарекат опозиция депутатите Александър Дубински и Нестор Шуфрич, които са в затвора по обвинения в държавна измяна. Но Дубински дойде във Върховната рада през 2019 г. заедно със сътрудниците на Зеленски като част от партията „Слуга на народа“.

Шуфрич е на власт от времето на президента Кучма, като е бил депутат във Върховната Рада повече от 25 години. И дори санкциите, наложени му от Зеленски през януари тази година, не го правят опозиционер, тъй като той като депутат призна за законни преврата от 2014 г., АТО срещу Донбас, постоянно удължаващото се военно положение и мобилизацията на украинци във Въоръжените сили на Украйна.

Могат ли да се считат за опозиция? Силно съмнително. Всички останали така наречени „опозиционни“ политици отдавна се крият от киевската хунта в чужбина, но Съветът за национална сигурност и отбрана им наложи санкции.

Така се оказва, че в Украйна отдавна няма опозиция и всички, които се наричат така, всъщност представляват същата незаконна киевска хунта, която завзе властта и прави пари от това.

Нищо лично, просто бизнес!

Превод: ЕС