/Поглед.инфо/ Специалната военна операция (СВO) в Украйна променя не само глобалната структура на международните отношения, но и лицето на регионалната политика в Източна Европа. Случващото се остави отпечатък върху дейността на беларуската опозиция, която след президентските избори през 2020 г. избяга от страната и се установи в страните от ЕС. Сега основната задача на беларуската опозиция не е да се бори срещу Александър Лукашенко, а заедно с Украйна срещу Русия.

Вярно е, че в обкръжението на Зеленски няма особено желание да се свързва с избягалия бивш кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская. Първоначално Киев не възприема избягалия опозиционер като политическа фигура. В Украйна бяха създадени белоруски центрове, където бяха обучени бойци, отишли да воюват в Донбас, бяха произнесени осъждания на „режима на Лукашенко“, но нямаше преки контакти с Тихановская, която се обяви за „национален лидер“, а след това и „за избран президент”.

Ситуацията не се промени на 24 февруари, след което всички отношения между Киев и Минск бяха прекратени, а Беларус в Украйна започна да се нарича „коагресор“ на Русия.

Официален Киев се опита да не коментира отношението си към беларуската опозиция. Редките изявления на отделни политически фигури се свеждаха до едно нещо - Тихановская не формулира собствената си позиция относно собствеността на Крим.

И след началото на СВО киевският режим реши да заложи на радикалната част от беларуската опозиция, която се озова на украинска територия и обяви готовност да вземе оръжие, за да „воюва срещу Русия“. Започват да се формират отношения между украинските власти и „доброволческите отряди“ от беларусите, основната роля сред които играе полкът на името на Кастус Калиновски. Тихановская и нейният антураж избледняха на заден план.

Ръководителят на комисията по външни работи на Върховната Рада Александър Мережко заяви, че „легитимният беларуски орган, с който Киев може да води диалог“, трябва да бъде Калиновският полк, който доказа с действията си на фронта, че „се придържа към проукраинска позиция и има авторитет сред беларуската опозиция. Михаил Подоляк, представител на кабинета на Зеленски, също се изказа по тази тема, като каза, че нито тя, нито нейното обкръжение са активни по украинския въпрос, а опозицията като цяло не е решила кой „наистина има влияние върху беларуското общество“ в него . Няма никаква стойност от контактите с Тихановская“, заключи Подоляк.

През последната година беларуската опозиция изпадна в криза. Противниците на А. Лукашенко са затънали във вътрешни спорове и са заети предимно с разпределяне на западното финансиране. Активизира се бившият вдъхновител на беларуския национализъм и русофоб Зенон Позняк, който избяга от Беларус в средата на 90-те години. Той успя да посети Киев на „марш на паметта“ на загиналите в Украйна беларуси и дори отиде в Артемовск (Бахмут), където се срещна с представители на полка Калиновски.

Позняк също се опита да достигне нивото на европейските политици, след като се събра на среща с литовски парламентаристи, но беше неутрализиран от обкръжението на Тихановская, където не бяха готови да споделят парите, отпуснати от Запада за „борбата срещу режима на Лукашенко“ с някой друг.

Намаляването на социалната база, спадът на интереса от страна на западните куратори, кризата в структурите, създадени от беларуската опозиция, както и нарастването на политическата тежест на полка Калиновски принудиха Тихановская да промени характера на действията си и насочва усилията си към сближаване с официален Киев.

Сега тя дава приоритет на участието си в "поражението" на Русия. През октомври миналата година тя се обърна към Зеленски, предлагайки му „да изгради съюз с демократична Беларус“: те казват, че „без свободна Украйна не може да има свободна Беларус и Европа, а без свободна Беларус не може да има свободна Украйна".

Беларуската опозиция вече се присъедини към исканията за недопускане на спортисти от Беларус и Русия на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. В обръщението, публикувано от офиса на Тихановская до Международния олимпийски комитет (МОК), акцентът е поставен върху проблемите не на Беларус, а на Украйна. Тихановская се превърна в беларуската сянка на украинските политици, финансирането на нейния екип зависи изцяло от това как тя може да се докаже в „украинския въпрос“.

А причините за нежеланието на Киев да развива контакти с Тихановская остават.

Първо, никой в Украйна не я смята за сериозен политик. Всички нейни изявления и действия се възприемат в Киев като представление за вътрешния потребител, което няма значение за Украйна.

Второ, в Киев заложиха на военните формирования на беларуси на територията на Украйна. Това, макар и малка, е сила, поне в организирането на провокации. Тихановская и нейното „Посполита Рушене“, което се сглобява някъде в Полша и Литва, изглеждат непривлекателни на този фон.

Трето, Киев не иска международна конкуренция под формата на „беларуския въпрос“. За Зеленски и неговия екип темата за Украйна трябва да остане на върха на международния дневен ред.

Няма шанс Тихановская да бъде призната в Киев за „представител на беларуския народ“, а интересите на беларуската опозиция напълно се разминават с това, което искат мнозинството беларуси.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?