/Поглед.инфо/ Преди по-малко от месец публикувах текста „Обезчовечаване?“, където заклеймявах зверското убийство на младата Даря Дугина, осъждах мълчанието на западните лидери и ръкoводените от тях „свободни медии“ по повод на това чудовищно престъпление и нарекох открояващото се явление с името, което то ми диктуваше – обезчовечаване.

(Виж: Христо Каленицов, „Обезчовечаване?“, Поглед Инфо, 30.09.2022, https://pogled.info/svetoven/russia/obezchovechavane.146957)

Декорирах заглавието с въпросителен знак, защото мислех, че може би не съм съвсем прав.

За огромно съжаление се оказа, че съм познал на сто процента в опита да направя прогноза.

Право да разсъждавам така ми дават думите на бившия премиер на Украйна Алексей Гончарук, изречени в интервю за Телеканал „Дождь“ на 10 октомври 2022 г., десет дни след моята публикация:

“Убийството на враг, който е част от военната пропагандна машина, е трудно да се нарече терористичен акт. Даря Дугина беше враг на Украйна, така че дори украинските специални служби да са го направили, това не е терористична атака, това е унищожаване на човек, който косвено е участвал в разпалването на омраза към украинския народ. И е абсолютно сигурно, че тези пропагандисти са врагове на украинския народ и, разбира се, според закона на войната, те трябва да бъдат унищожени... И колкото повече пропагандисти бъдат убити, толкова по-бързо ще отслабне тази игла на пропаганда и омраза и руският народ най-накрая ще разбере, че царят е гол и най-накрая е време да сложат ред в собствената си ръка“.(Виж, Маргарита Меншикова, „Убийства на цивилни в Русия: разсекретиха канибалския план на Киев“, Поглед Инфо, 18.10.2022 г., https://pogled.info/svetoven/ukraina/ubiistva-na-tsivilni-v-rusiya-razsekretiha-kanibalskiya-plan-na-kiev.147692)

Това е категоричното мнение на висшия украински политик Гончарук.

Да, но Дугина даже да е била враг, както той я квалифицира, не е държала оръжие в ръцете си, дори и във вид на игла. Нито е имала намерение да убива. Била е човек, обясняващ ситуациите и процесите от позиции, различни от официалната украинска гледна точка, като е използвала съответните аргументи и доказателства. Утвърдила се е като личност, която вместо да се наслаждава на потреблението, да обикаля скъпи заведения, да се прави на успешен „геймър“, е предпочитала да мисли. Та и не само да мисли, а и да дава простор на идеите си с жива реч, телевизионни репортажи, радиодискусии, статии, есета.

Скромното неодобрение от разузнаването на САЩ и някои американски институции на убийството на Даря, определили неговата жестокост като „прекалена“, не променя ситуацията кой знае колко. Понеже американските държавни власти и „свободните медии“ на Запад не са показали, че осъждат категорично и безусловно този циничен престъпен акт.

Ето защо смятам, че имам морално основание да заявя:

Госпожи и господа лидери на Свободния Запад – президенти, министър-председатели, членове на Еевропарламента, шефове на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз, сенатори и конгресмени на най-демократичната държава в света – Съединените американски щати, собственици на западни електронни и печатни издания, журналисти в западните „свободни медии“, приканвам ви да се разграничите категорично от изявленията на хора като украинския експремиер Гончарук, да ги осъдите и да заявите, че като наследници на демократичните ценности на Волтер, вие дори и когато не сте съгласни с това, което говори вашият опонент, не си позволявате да му забраните да го казва. Камо ли да посягате на живота му...

В противен случай може би ще се окаже, че някои от вас все още остават равнодушни към разстрела на журналистите на Белградската телевизия, убити „с умни ракети“ във войната на НАТО срещу Сърбия през 1999 г.

Други може и да отчитат като оправдателен историческия факт на убийството на стотици хиляди хора с атомни бомби над мирното население на Хирошима и Нагасаки.

Сред вашите среди може би все още съществуват фактори, които приемат за положително насилственото извозване на милиони от Африка с тъмен цвят на кожата в американския континент, превръщането им в роби и търгуването им като стока, заставянето им да работят до сетни сили в условия по-лоши от тези на домашен добитък, отнасянето на колонизаторските власти към тях като към нечовеци с право на „белите“ да убиват „черните“ безнаказано. И всичко това, с цел увеличаване на материалното благополучие на предшествениците на днешните „западни“ общества.

А може би някои от вас стоят на страната на европейските колонизатори, които са избили милиони хора и са унищожили цивилизациите на американския континент защото местните жители са посрещали нашествениците радушно и са искали да живеят с тях в мир и добросъседство.

Смятате ли, че учебниците и медиите в САЩ разясняват обстойно истината за възникването на тържествено чествания Ден на благодарността и по-специално за последствията от човечността на местните хора, спасили англосаксонските колонисти от физическа смърт в тежките зимни условия. За което пришълците са учредили Ден на благодарността по повод на този хуманен акт. И този ден се празнува в САЩ въпреки, че наследници на спасените колонисти са подложили на унищожаване потомци на хората, които са им помогнали в беда.

Боя се обаче, че такива като мен обикновени хора, които се осмеляват да разсъждават, няма да бъдат чути.

Въпреки това си позволявам да предположа, че на това явление – обезчовечаването, което като че ли се очертава сред западните „георафски ширини и дължини“, може би иде ред да се сложи край.

Но както по всичко личи – вече по най-трудния начин.

Което може да се окаже много, много жалко за човечеството.

Към този начин руската страна бива принуждавана да пристъпва, за да се покаже на властите на Запад, че вече не са всевластници на света. Че нямат възможност да надмогнет другата страна и да налагат със силата на парите и оръжието си своята воля над другите.

Те вероятно все още не чувстват, че наближава моментът, в който може да угасне желанието на другите народи да умират във войни за техните интереси, и да бъдат заставени да избират.

Да, да избират!

Или да въвлекат своите собствени народи във война до смърт с „врага“, който според тях заплашва господството им и живота на безценните хора от техните „демократични държави“.

Или, след като „врагът“ успее евентуално да опре до границите им, да си припомнят и да му предлагат като свои идеите, които той е издигал пред тях години наред. Защото в подобен момент би станало пределно ясно, че западните власти нито искат, нито могат, нито са готови да жертват народите си в името на някакви си ценности. Които би им се наложило да защитават вече с цената на живота на хората от техните единствени, уникални и най-важни от всичко на света народи.

Чак тогава би станало ясно, че техните ценности не са онова, което пише в енциклопедиите по хуманизъм и демокрация, а наследството им от колониализма – те да живеят добре и в охолство за сметка на останалите и всички други да им се радват, да им слугуват и да не си и помислят, че могат да живеят като тях, което, разбира се, те никога не биха допуснали. Ако не бъдат заставени да го направят.

Едва в такъв случай ще просветне, че при реална възможност това да им бъде отнето и те по никакъв начин да не са в силата си да спрат подобен процес, може би няма да се поколебаят да запеят друга песен.

Може дори да проявят инициатива да предлагат преговори за мир, след като до оня момент ще да е била може би поразена съдбата на много държави и народи на изток от тях, но все още не и техните. Няма де е чудно, ако в такъв случай заявят, че според тях е справедливо да се върне светът до 1997 г., когато предприеха безконтролното разширяване на НАТО на изток с цел да решат най-после изконната цел „Дранг нах Остен“. И като че ли няма да им се иска да си спомнят, че са аплодирали думите на Желязната Лейди отпреди четвърт век, според която не е справедливо Русия да контролира толкова много природни ресурси...

За съжаление, до настъпването на подобен момент може да се извърви дълъг, кръвопролитен и разорителен път, съпроводен от загубата на живота на стотици хиляди хора.

Не е ли ясно не отсега, че Русия не може да си позволи да загуби в тази война?

Че тя е готова на всичко, но да не допусне да съществува свят без Русия?

Генералният секретар на НАТО Столтенберг заявява, че не бива да се допусне победа на Русия в Украйна, защото това ще означава поражение за НАТО.

Означава ли, че с това заявление ръководството на НАТО признава и декларира, че не Украйна, а НАТО воюва с Русия?

Ако е така, в такъв случай е трябвало да слушат по-внимателно какво им е говорил Путин години наред, както и как ги е съветвала Ангела Меркел, че руският президент говори сериозно и не блъфира.

Ето, че сега са пред избор да започнат да слушат. И, разбира се, да чуват.

Човечеството е изправено пред неподозирана от никого днес дълбока пропаст, преизподня, в която може да изгори светът и да загинат милиони хора.

И решението е предимно в ръцете на властите на западните държави.

То се съдържа в дилемата.

Или се разграничават решително от реченото и кредото на украинския експравителствен персонаж!

Или обезчовечаването, което подхранват, може да се обърне в един момент и срещу тях и техните народи да усетят неговите удари!

Като проява на помощ за намиране на решение в дилемата, си позволявам да припомня думите на двама герои от близката история.

Единият е американският генерал Патън, главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ в Европа към края на Втората световна война, който, след като Германия подписва акта на безусловна капитулация, заявява, че е жалко, че на американците се е наложило да победят грешния враг.

Другият е Чърчил, експремиерът на Великобритания, който след като приключва Втората световна война заявява, че Сталин не само има най-голям принос за победата, но е може би и най-великият държавен лидер на своето време.

Само че, за да стигне Чърчил до тази оценка, на народите се е наложило да изминат страшен път, осеян с труповете на над шестдесет милиона души. А е могло да се постъпи по-иначе много по-рано – още преди Мюнхенските споразумения за подаряване Чехословакия на Хитлер с нескритата надежда нацисткият лидер да се насочи на Изток.

А генерал Патън, от чиято армия в оная опустошителна война са загинали едва няколко десетки хиляди души в сравнение с близо десетте милиона убити и безследно изчезнали съветски войници и офицери, се е опитвал още тогава да се прави на „прагматик“. Да присвоява чуждия успех. И да си приписва правото да променя истинската история. Като я заменя, например, с онази, която Оливър Стоун, големият учен, публицист и кинорежисьор (виж „Роден на Четвърти юли“, „Взвод“ и др.) изобличава в книгата си „Премълчаваната история на САЩ“ и в документалната филмова поредица със същото заглавие.

Човечеството е на път да повтори сторените вече грешки...

Затова смятам, че жестокото убийство на Даря Дугина не бива да се покрие с тревата на забравата.

То трябва да бие като камбана: както звънят селските камбани в делник и празник, на умряло, в дни на радост и тревога. Но не спират.

А името на Даря да стане символ – както са символи имената на Джордано Бруно, Жана Д‘Арк, Зоя Космодемянская, Мартин Лутър Кинг, Йосиф Хербст, Гео Милев...

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com