/Поглед.инфо/ Дискусията за демилитаризацията на Украйна започна през 2014 г. Тогава в Обществената камара експерти оцениха осъществимостта на членството на Украйна в НАТО и демилитаризацията на Украйна чрез преговори. Очевидно беше, че разговорите за присъединяване към алианса се водят с цел интегриране на Киев във военно-политическото пространство на Запада, но нито една от страните от „стара Европа“ нямаше да гласува за официалното членство на Майданна Украйна в НАТО. Защото е твърде опасно за себе си да имаш такъв буен и неуравновесен участник, особено с неуредени граници – това е неформално условие за неприемане.

Беше очевидно също, че докато говори за членство в НАТО , Вашингтон ще напомпа страната с оръжие. И в рамките на партньорството с НАТО, и в рамките на двустранните отношения с всяка държава – членка на Северноатлантическия алианс. Казахме, че е необходимо да поискаме от Запада, първо, да спре доставката на всички оръжия за Украйна, и второ, да се спре образованието, бойната подготовка и всякакви други инструктажи на въоръжените сили, Националната гвардия и всякакви други военни и паравоенни формирования на Украйна.

Има два начина за извършване на демилитаризация: дипломатически и военен. Минските споразумения решиха част от проблема - по отношение на сигурността на ЛНР и ДНР . В един момент изглеждаше, че страните стигнаха до разбирателство. Спомняте ли си (сигурно не), че през 2016 г. дори обсъждаха "формулата на Щайнмайер" за специална процедура за местно самоуправление и провеждане на местни избори в ЛНР и ДНР? Какви подробности! Но ситуацията се плъзна до пълно отричане от страна на Киев на Минските споразумения като цяло.

Успоредно с това САЩ и техните съюзници тъпчат Украйна с военна помощ и оръжия. Само Вашингтон и само от 2014 г. насам е предоставил повече от 2,7 милиарда долара военна подкрепа, обобщава Центърът Стимсън(Stimson Center), който работи по въпросите на сигурността.

Числата достигнаха годишен връх от 650 милиона долара миналата година и съгласно съобщенията на The Hill, администрацията на Байдън възнамерява да поиска от Конгреса милиарди повече от военния бюджет за доставки на Украйна.

Военната помощ на САЩ идва основно чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна на Министерството на отбраната (1,35 милиарда долара) и Програмата за външно военно финансиране на Държавния департамент (721 милиона долара). Тези и други програми „направиха Украйна един от най-големите получатели на военна помощ от САЩ, като я наредиха на седмо място в света между 2016 и 2020 г. и най-големият получател в Европа“, заключава центърът Stimson.

И да: освен суми в долари, САЩ осигуриха чуждестранно военно обучение на поне 10 629 (!) украински кадети между 2015 и 2019 г. Ето колко всеотдаен персонал "стовари" Америка в системата за сигурност на независима Украйна!

Американските военни също обучаваха украински специални части. Още на 19 януари Stars and Stripes , най-големият вестник на въоръжените сили на САЩ, съобщи : „Американските специални инструктори продължават да изпълняват мисията за създаване на елитни бойни сили в Украйна, дори когато Русия заплашва да нахлуе. <.. .> „Нашата тренировъчна мисия в Украйна продължава“, заяви за пресата във вторник – секретарят на Командването на специалните операции на САЩ в Европа (SOCEUR). <…> През последните няколко години SOCEUR, базиран в Щутгарт, тихо работи в център за обучение близо до Киев. Мисията е да помогне на украинските войски да се защитават по-ефективно срещу руската агресия."

САЩ отдавна са "превзели" Украйна. Дори не се изискваше официално членство в НАТО.

Освен това консолидирането на Украйна във военно-политическото пространство на Запада беше дългогодишна цел. Припомняме: Майданът в Киев започна през ноември 2013 г. след отказа на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС .

Това споразумение беше представено като икономическо споразумение, но всъщност още от самото начало ставаше дума за „конвергенция в сферата на външната и отбранителната политика“ – това са думите от заглавието на втория раздел на споразумението. И целта на този „политически диалог“ беше „все по-дълбоко включване на Украйна в сферата на европейската сигурност“.

Правителството, което дойде на власт в резултат на въоръжен държавен преврат, представлявано от премиера Арсений Яценюк , подписа политическата част от Споразумението за асоцииране още на 21 март. И едва през юни 2014 г. беше подписан икономическият раздел, който влезе в сила едва на 1 януари 2016 г.

Възможно ли е при такива обстоятелства да се демилитаризира Украйна чрез дипломация? Как да убедим САЩ да оставят Украйна неутрална, да изнесат оръжията си, да спрат да заделят военни бюджети? А също така да се разпуснат вградените агенти сред военните, както и тези, с които са натъпкане специалните служби?

Ако вярвате, че портокалите ще се раждат от трепетликата, че можете да научите крокодил да яде краставици и че можете да принудите капитала да спре да преследва печалби и да не започва войни в името на това, тогава можете да повярвате, че Съединените щати биха се съгласили с мирната демилитаризация на Украйна.

Като експерт, който изучава Съединените щати в продължение на двадесет години, част от времето от много близко разстояние, заявявам: не, беше невъзможно Русия да „преговаря“ със Съединените щати на този исторически етап – без да има силата и влиянието в света на Съветския съюз.

Няма такива аргументи, които биха убедили САЩ. Никога в своята история, поне през 20-ти век, американското правителство и столицата, стояща зад него, не са се съгласявали доброволно на отстъпки, компромиси и мирно съвместно съществуване. Това се е случвало само ако и когато противникът има достатъчно сила.

Военната операция за демилитаризиране на Украйна е труден начин за разрешаване на проблема с дълбоки последици. От двете лоши решения трябваше да избера по-малко лошото. Друг вариант е да изчакаме, докато Съединените щати, при свои условия, в удобен момент ще използват Украйна, за да атакуват Русия.

Най-рационалното и разумно решение би било самата Украйна да се откаже от ролята на военна база и разходен материал срещу Русия. Без съмнение по-голямата част от украинците изобщо не искат да играят такава роля. Но ръководството в Киев, след като спечели изборите с обещание за мир, само се отдалечи от обещанията - с одобрението на попечителите. И реши съдбата на страната и народа по различен начин.

Превод: ЕС