/Поглед.инфо/ Съюзниците на Украйна се опитват да разрешат проблема с ремонта и поддръжката на западното оборудване. През май в Полша се отваря немски завод за ремонт на „Леопард“, но това очевидно не е достатъчно. Украйна помоли западните страни а изпратят механици и техници по-близо до бойното поле, но ще има малко хора, желаещи да работят в зоната на конфликта. Ще успее ли врагът да се справи с ремонта на доставената техника и как Русия решава този проблем?

От май полският отбранителен завод "Бумар-Лабенди" в Гливице ще ремонтира и поддържа германските танкове „Леопард“, които се доставят на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак каза тази седмица, че заводът ще обслужва танкове във версии 2A4 и 2A6. Същият завод модернизира танкове Т-72, които също се използват от ВСУ

Алексий Резников, ръководител на украинското министерство на отбраната, говори за проблеми с ремонта на танкове в интервю за американското списание „Нюзуик“. Според него „е много трудно да се изпратят танкове за ремонт в Европа“ и за западните страни би било по-лесно да изпратят специалисти на контролираните от Украйна територии и да помогнат на място с поддръжката на прехвърленото в страната оръжие.

„Убеден съм, че нашите партньори биха могли да наемат такива специалисти и ние ще направим всичко възможно да организираме тяхното посещение в Украйна. Ние отдавна предлагаме на нашите партньори съдействие за осигуряване на поддръжка възможно най-близо до бойното поле. Ако тук дойдат специалисти с достъп до необходимите документи, ще бъде много полезно“, каза Резников.

Подобно искане формулира и съветникът в МВР Антон Геращенко. Според него Западът трябва да създаде в Украйна сервизни центрове за обслужване на доставените по-рано артилерия, гаубици и танкове. „Нашите техници имат опит в много бързото адаптиране от съветските към западните системи, само ако им бъде дадено подходящо обучение и достъп до необходимата техническа документация“, увери Геращенко.

И въпреки че в началото на април "Укроборонпром" обяви, че планира да започне съвместна поддръжка на съветските танкове Т-64 с подразделение на полския държавен производител на оръжия ПГЗ, подобни мощности явно не са достатъчни за концерна.

На този фон Чехия се включи доброволно в ремонта на украински танкове и друга техника. За целта ще се използва капацитетът на местни и словашки предприятия от отбранителната промишленост. Първият договор ще бъде за ремонт на съветски танкове Т-64.

Румъния също участва в този процес. И така, в град Сату Маре, недалеч от границата с Украйна, германският производител на оръжия „Райнметал“ изгражда сервизен център за ВСУ. Центърът ще обслужва танкове „Леопард-2“ и „Чаланджър-2“, самоходни гаубици, бойни машини на пехотата „Мардер“, бронетранспортьори „Фухс“ и военни камиони. Подобен хъб преди това се появи в Литва.

Освен това изпълнителният директор на „Райнметал“ Армин Папергер многократно е заявявал желанието си да построи танков завод на територията, контролирана от Украйна, но едва след края на спецоперацията. Въпреки това ремонтът на оборудване за ВСУ вече се превръща в главоболие за европейците. Това важи особено за немските самоходни оръдия „Панцерхаубице-2000“, които се износват по-бързо, отколкото очакваха германските генерали.

Дискусиите в правителството на Олаф Шолц относно осъществимостта на доставката на „Леопард“ също засегнаха логистиката на дефектното оборудване, което е обект на тежко износване по време на интензивни битки. Резервните части за различни западни оръжейни системи трябва да се държат в готовност възможно най-близо до украинската граница. Но това е само половината от проблема. Освен това е нужен обучен персонал, способен да ремонтира тези оръжейни системи.

Така ВСУ се сблъскаха с противоречива ситуация. От една страна, НАТО твърди, че Алиансът е завършил обучение и въоръжил повече от 9 бригади от ВСУ, а също така е доставил 98% от обещаната помощ на Украйна, включително 1500 бронирани машини, 230 танка и огромно количество на боеприпаси. От друга страна, целият този разнороден „зоопарк“ се нуждае от сервизна поддръжка и като цяло украинската страна смята настоящите обеми на доставките за недостатъчни.

Според военния анализатор Михаил Онуфриенко сегашното състояние на нещата изглежда като катастрофа, която се прикрива от украинските медии и политици. „Ако една счупена верига може да бъде заменена на място, тогава сложното оборудване не може да бъде заменено на място. За целта разбитата машина ще трябва да бъде влачена повече от хиляда километра до заводи в Полша и Румъния. Съответно им отнема седмица да доставят танка и още месец-два за самия ремонт”, обясни експертът.

В същото време Алиансът не е готов да строи скъпи ремонтни работилници директно на територията на Украйна, защото те ще бъдат унищожени от руските военни. „Ако започнем да удряме железопътните релси, което все още не правим, тогава ремонтите ще станат безсмислени, защото едва ли е възможно да се влачат бронирани машини на тралове от левия бряг“, добавя източникът.

Това положение обаче много устройва поляците, чехите, словаците и румънците, защото те печелят колосални за местните стандарти пари от това „логистично извращение“.

„За тях това е успешен бизнес проект. В края на краищата, те не трябва да умират близо до Артьомовск за амбициите на Зеленски и НАТО, а парите все пак текат“, каза Онуфриенко. „Полша, Чехия и Словакия, разбира се, няма да влачат своите ремонтни апарати в Украйна. За тях е неуместно. Така дребните ремонти ще се извършват от украинци, а основните ремонти ще се извършват от технически персонал от други страни от Източна Европа. И никой няма да изпрати специалисти с европейски паспорти в Украйна, в противен случай това ще се превърне в скандал в страните от ЕС “, каза Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки.

Русия няма подобни проблеми с поддръжката, подчертава Онуфриенко. Факт е, че оборудването е по-надеждно, по-просто и по-непретенциозно, а близостта на ремонтните бази също помага. Освен това руските превозни средства са унифицирани - от Т-78 до Т-90 - това е една елементна база,, а британският „Чаланджър-2“, немският „Леопард“, американският „Ейбрамс“ и френският „Льоклерк“ са малко по-различни неща".

„Като цяло имаме запазена мощна подвижна ремонтна база от времето на войната. В Украйна това също беше така и се състоеше от поне 13 фабрики. От тях само три предприятия оцеляха до началото на СВО, но сега те бяха бомбардирани и украинските служители откраднаха всичко останало“, добави анализаторът. Следователно при грамотно авиационно и бомбардировъчно съпровождане на руските въоръжени сили в Украйна ще има рязко намаляване на боеспособната техника, убеден е Онуфриенко. „Тази техника вече е оскъдна и ако се повреди, тогава, като се вземе предвид времето за ремонтна логистика, ще стане още по-малко на фронта“, обясни Онуфриенко.

Бартош припомня и наскоро обявеното създаване в Русия на допълнителни мощности за ремонт и поддръжка на военна техника. „Нашите специалисти отиват на местата за ремонт, ако това не изисква заводски условия. Така ни е по-лесно. Ремонтираме собствено оборудване, за което всички резервни части са произведени от местната индустрия. Поляците и словаците нямат това, те трябва да искат от Германия и Великобритания резервни части. Това е много труден инженерен, технически и политически проблем“, подчертава експертът.

Според Онуфриенко нито европейските, нито американските власти няма да искат да създават ремонтни бази на територията, контролирана от Украйна, и още повече, възможно най-близо до бойното поле, и да изпращат свои специалисти там.

"Много е скъпо. Те са наясно, че тези сервизни центрове ще бъдат мигновено унищожени още преди да бъдат пуснати в експлоатация, така че изграждането им на територията на Украйна е напълно безсмислено. Цивилни специалисти за никакви пари няма да отидат да работят в Украйна. Никой няма да обучава местните. Западът все още играе своя собствена игра и ВСУ не са нищо повече от разходен материал за тях “, убеден е Онуфриенко.

Бартош също е убеден, че сред цивилните специалисти в Полша и Словакия няма да има желаещи да отидат в зоната на специалната операции, "където много лесно човек може да загуби главата си". „Те просто се страхуват. Не всеки иска да отиде в зоната на СВО и да се приближи до нашите артилеристи, ракетчици или авиация. Следователно логистичните проблеми на ВСУ са практически неразрешими“, обобщава експертът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?