/Поглед.инфо/ Армията на ДНР си пробива път на юг до важния железопътен възел - Волноваха. Оттам се отваря директен маршрут към Мариупол, стратегически важен пристанищен град на Азовско море. Съгласно съобщенията на руското министерство на отбраната войските са напреднали с повече от десет километра и са освободили няколко населени места. ВСУ напускат позициите си и се оттеглят. Кореспондентът на РИА Новости посети изоставена крепост на украинските националисти.

Отишли са си не всички

Пълномащабното общовойсково настъпление в степите на Донбас е изключително трудна задача. През 1941 г. добре обучената и добре оборудвана немска група армии „Юг” се натъква на неочаквано препятствие – плътния и лепкав донецки чернозем. Пехотата не можеше да мине през него, а танковете непрекъснато се натъкваха на гъсти минни полета. Напред без забавяне, тук може да се върви само по пътищата. Вермахтът успя да пробие до Донецк, само благодарение на ефекта на изненадата и численото и техническо превъзходство.

Значението на транспортните артерии, преминаващи през Донбас, се разбираше както тогава, така и сега. На няколко километра южно от Докучаевск, точно до пътя, се намира ротен опорен пункт на националистите. На висок флагшток е издигнато червено-черното знаме на забранения в Русия "Десен сектор" с емблемата на 93-та механизирана бригада "Холодний Яр". Бойците от тази формация от май 2014 г. до януари 2015 г. държаха летището в Донецк. Именно тях украинските медии обявиха за "киборги".

Отляво и отдясно на пътя е изградена сложна мрежа от блиндажи, капонири за бронираната техника, дълготрайни огневи точки и пълнопрофилни окопи. Очевидно никой не е имал намерения за отстъпление. Но сега позициите са празни. Брадат едър мъж в униформата на армията на ДНР изведнъж изкача и тръгва срещу групата журналисти. Приближавайки се бързо, той сваля предпазителя на автомата си и пита заплашително: "Кои сте вие?" След като се увери, че сме руснаци, той се успокоява и с палец връща предпазителя на своя „Калашников“ в горна позиция.

"Не ме обвинявайте, ние все още хващаме от „недонабитите“ тук - обяснява той. - Врагът беше прогонен тази сутрин. Когато разбраха, че са обкръжени, те се опитаха да пробият на юг към своите, с подкрепата на бронирана техника. Не всички си тръгнаха, и тяхното БМП стана наш трофей. Можете да влезете, сапьорите вече провериха. Но все пак гледайте внимателно под краката си."

Зарязаха своите

Украинските военни очевидно са напускали опорния си пункт набързо, изоставяйки имуществото си: бронежилетки, каски, наметала, неотворени цинкови сандъци с патрони, гранатометни "моркови" – снаряди за РПГ-7, полеви аптечки, заредени картечни ленти, пълнители за автомати...

Малко встрани се намира артилерийската позиция със строшена 120 мм минохвъргачка. А край самия път е захвърлена запушалка за британската противотанкова ракетна система NLAW. Както изглежда, и отвъдморското чудо-оръжие не успя наистина да помогне на Националната гвардия.

Изглежда, че са се установили от дълго време, но не са се грижили много за ежедневието - или са били твърде мързеливи, или са решили, че така или иначе няма смисъл да устройват бита си. Контрастът с военните укрепления на армията на ДНР е поразителен.

Ако там окопите са обшити с дъски, отгоре са натрупани бруствери със стрелкови бойници по всички правила на фортификацията, то тук окопите приличат на дълбокки тунели на канализацията. Кал – до глезенаите, на места дори теренът е обраснал с гъсталаци от висока трева. Единственият признак на "цивилизация" са стъпалата , направени от патронни сандъци.

Землянката обаче е добре укрепена, с дървени трупи на две нива. Вътре все още тлеят въглища в печката-„циганска радост“, на масата има нарязан хляб, отворена бутилка минерална вода и пепелник, пълен с угарки. По рафтовете има буркани с домашни туршии и проста войнишка кухненска утвар.

В ъгъла е натрупана документация: карти за стрелба, листове с различни указания, таблици с радиочестоти и позивни, списъци на имуществото, инструкции за водене на отбранителен бой, ръководства за организиране на учебна стрелба. Явно тук е имало необстреляни бойци, поради което са хукнали при първия натиск.

В тъмнината на землянката две добре охранени котки мъркат недоволно, уплашени от огъня на фенерите. Отстъпващите не са ги взели със себе си, както и две кучета, самотно вкопчващи се в краката на гостуващите им журналисти. Бягащите украински сили за сигурност изоставиха не само животните, но и загиналите си другари - два трупа останаха на позициите на Холодный Яр.

Мариуполското направление освен от 93-та механизирана бригада се отбранява и от 53-та отделна мотострелкова бригада на Въоръжените сили на Украйна. Някои от нейните военнослужещи проявиха повече предпазливост от гарнизона на ротния опорен пункт и доброволно сложиха оръжие пред настъпващите части на армията на ДНР. Сега те са задържани в една от военните части в Донецк. След кратка проверка, обещават да ги пуснат вкъщи. При едно условие - ако подпишат документи, че никога повече няма да вземат оръжие в ръце. Повечето от предалите се са родом от Донецка и Луганска области.

„Трудно беше да се служи, всичко в бригадата е много зле с техниката – казва командирът на противотанковия взвод старши лейтенант Александър Морока. – Горивото е малко, техниката и въоръжението са стари, има проблеми с боеприпасите. В последния момент ни доведоха млади,неопитни подкрепления. И ето ти настъплението. Отначало артилерията удари силно, не можеше да вдигнеш глава. И когато получихме заповед да отстъпим вече беше късно.Реших да сложа оръжие."

Украинските военни явно се страхуват. Гледат към пода, внимателно обмислят отговорите си. И да, всички единодушно отричат, че са участвали в обстрела на мирни градове. По техните думи, тях самите те са уморени от войната и са отишли на фронта заради парите.

Операторът на противотанковия комплекс редник Андрей Голуб твърди, че е подписал договора за служба във ВСУ, когато двамата със съпругата му са останали без работа, други варианти не е имало. Старши войникът Андрей Литвинов не успял да си намери работа по гражданска специалност след "срочната" служба. Единствената жена в тази компания повтаря, че не е искала да убива никого.

"Видях кадри с мъртви цивилни в Донбас", признава медицинският стрелец Марина Кравцова от Луганска област. "Но нашите войници също бяха убивани. Трябва да помогнем и на двете страни. Завърших медицински курсове, реших да отида на договорна служба, за да спасявам животи. Когато ме пуснат у дома, явно ще се върна не в Украйна, а в ЛНР. Но няма значение каква държава и кой е на власт. Основното е хората да живеят добре."

Трудно е да се каже кой от тези военни, които доброволно сложиха оръжие, беше напълно искрен и кой се опитва да се избели, презирайки и мразейки в дълбините на душата си „сепарите“ и „руските окупатори“, както киевската пропаганда наричаха жителите на бунтовния Донбас в продължение на осем години. Може да са необходими години, за да се разсеят разрушителните идеологически клишета, наложени отвън.

Превод: ЕС