/Поглед.инфо/ През последните часове се появиха съобщения за значително напредване на части от ДНР и Руската федерация в централната част на Мариупол. Какво е значението на този град в Донбас от военна, символична и индустриална гледна точка, какви украински войски го защитават и какво ще се направи за тяхното ликвидиране?
Стойността на Мариупол е трудно да се надценява както стратегически, така и просто в контекста на текущите събития.
Значението на Мариупол
Първо, Мариупол е един от символите на войната в Донбас от 2014 г. Първоначално беше под контрола на ДНР и там дори се проведе референдум за независимост от Украйна, но след това беше окупирана от националистически и открито фашистки групировки (“Азов”) и попадна под контрола на Киев. Терорът беше отприщен в града.
По време на настъплението през 2015 г. въпросът за необходимостта от връщане на Мариупол под контрола на ДНР беше повдиган няколко пъти, но това не се случи по политически причини. Минските споразумения тъкмо се подготвяха и продължаването на настъплението беше извън обхвата на дипломацията. Впоследствие това повече от веднъж предизвиква оплаквания от страна на участниците в бойните действия.
Сега Киев превърна Мариупол в крепост с ясното намерение да го използва за пропагандни цели. „Защитата на Мариупол“ се представя като нещо, сравнимо с „отбраната на летището в Донецк“ и на практика се продава на Запад като пропаганден материал. Там също се печатат много фалшификати за „руските зверства“.
Второ, Мариупол е гигантски индустриален център с два уникални завода (“Азовстал” и “Илич”) и модерно пристанище, през което преминава лъвският пай от въглищата, добивани в Донбас и произвежданите там продукти. Цялата тази империя принадлежи на Ринат Ахметов. В същото време “Азовстал” е монополист в Украйна в производството на прокат и е един от световните производители на корабна стомана. Първоначално заводите в Мариупол (а има повече от 40) бяха икономически формирани в единен комплекс с цялата индустрия на Донбас и сега са критично зависими от доставките от ДНР. А пристанището Мариупол беше основният пункт за претоварване на всички продукти от региона.
На трето място, Мариупол е най-важният междинен логистичен пункт на магистралата Таганрог-Исмаил, построена по съветско време и простираща се по цялото крайбрежие на Азовско и Черно море от Русия през Херсон, по-нататък до Одеса и до румънската граница. Това е най-важният маршрут, който отваря пряк път не само към Крим, но и към Северното Черноморие като цяло. С поемането на контрола над Мариупол всеки конвой може да бъде изпратен по права линия от Ростов и Таганрог в западна посока по най-краткия маршрут.
Четвърто, освобождението на Мариупол ще доведе до ликвидирането на една от най-боеспособните групи от въоръжените сили на Украйна и националистите. Освободените сили могат да бъдат прехвърлени в други участъци на фронта (руските части, по-специално в зоната на запад от Донецк и в района на Гуляйполе, и части от ДНР до Горловка), което гарантирано ще доведе до унищожаване на Украинската отбрана там. А това от своя страна ще доближи крайната дата на специалната операция.
И да не говорим, че освобождението на Мариупол допълнително ще повиши морала, тъй като този град на морския бряг през последните осем години се превърна не само в символ, но и в стимул за бойците на ДНР. Сега е трудно да се каже точно колко цивилни са останали в него. Приблизително от 400 до 450 хиляди души, от които около 30 хиляди вече могат да напуснат града, а повече от 100 хиляди може да са останали в онези райони, които вече се контролират от войските на Руската федерация и ДНР. Въпреки че всички тези оценки са много приблизителни.
Тактики и задачи
В момента войските на Руската федерация и ДНР контролират повече от половината град, но неравномерно. Тактиката на първия етап се състоеше от блокиране на Мариупол и постепенно заемане на предградията. След това нападателите се насочиха към Централния район на града по най-късата посока от северозападната част на селата Стари Крим и Осоавиахима по улица “Шевченко” до условната линия на Булеварда на строителите. Улица “Шевченко” се опира на Пощенския мост на река Калмиус - главната артерия, свързваща двете части на града. Той все още не е взривен и едва ли ще бъде, тъй като всички други мостове през реката са разрушени и украинските части на Левия бряг и директно на територията на завод “Азовстал” ще останат без доставки.
Целта на руските части и ДНР е да достигнат до Пощенския мост, който не само позволява да се блокира движението на противника към завода “Азовстал”, но и разрязва на две отбраната на града.
В южната част на града напредването засега е ограничено от Булеварда на строителите до приблизително магазин “1000 дреболии” на кръстовището с Булеварда на мира. Така под контрола на Руската федерация и ДНР попаднаха „номерираните“ микрорайони от 17-ти до 23-ти в централната част на града, като се простираха отвъд Булеварда на строителите до Централния пазар и местния университет.
На левия бряг предните части на ДНР (батальон "Восток"), с подкрепата на чеченците, стигнаха до завода "Азовстал", оставяйки в тила си обкръжена група от ВСУ и батальона "Азов" в съседни жилищни райони до Калиновка и Виноградное. Това направление на атака е самостоятелно, тъй като мостовете през Калмиус (с изключение на главния Пощенски мост) са взривени, а батальонът “Восток” с чеченците просто блокират обкръжения враг, като не му позволяват да се оттегли към територията на “Азовстал”.
Това описание е малко схематично, тъй като уличните боеве само се засилват с всеки изминал час. Междувременно не може да има „стандарти“ в такива операции, а фронтовата линия в града винаги е условна. Има определени референтни точки (кръстовища, мостове, тунели, големи сгради, промишлени съоръжения), от които противоположните страни се ръководят, но не може да се говори за някаква ясна линия.
Друго нещо е, че вече има квартали с многоетажни сгради, от които се евакуира населението и там се раздава хуманитарна помощ. Пристанището е сериозно разрушено, но няма признаци за фронтални опити за пробив в онези райони на града, които се считат за второстепенни.
В същото време има доказателства, че в освободените територии се провежда чистка от бойци на националистически групи и активисти от различни видове профашистки движения, които се опитват да избягат, облечени в цивилни дрехи. Самите украински източници съобщават, че са заловени или предадени някои емблематични фигури от батальон „Азов“, от които украинската пропаганда от години прави „герои на Украйна“. Например Юлия Паевская („Ангелът на Тайра“), бившият председател на Украинската федерация по айкидо (5-ти дан), войник по договор от въоръжените сили на Украйна, беше взета в плен.
С какво си имаме работа?
Броят на украинския гарнизон в Мариупол се оценява на около 15-20 хиляди цеви, от които най-малко три хиляди са фашисткият батальон "Азов", сформиран от местни нацисти, представители на неофашистки организации от вътрешните райони на Украйна, както и чужденци. От редовните части на въоръжените сили на Украйна до Мариупол, 36-та отделна (и единствена) бригада на морската пехота, 10-та отделна Карпатска планинска щурмова бригада (постоянно местоположение - Коломия) и 56-та отделна механизирана Мариуполска бригада се оттеглиха от източните предградия.
Всичко това са елитни подразделения на въоръжените сили на Украйна, а 56-та моторизирана бригада е сформирана едва през 2015 г. специално като гарнизон в Мариупол. Първоначално боеспособността ѝ е ниска, бригадата е сформирана основно от военните батальони и местното население, в боевете през 2015 г. участва слабо. Но през последните години 56-та премина бойно съгласуване на тиловете, в нея има голям процент местни жители.
Към изброените части се присъединиха 25-та и 23-та бригади за териториалната отбрана от Киев, 37-ми териториален батальон от Запорожие и така наречената 109-та отделна бригада за териториална отбрана („Фолксщурм“), чиито части бяха разположени по цялата фронтова линия от Краматорск до Мариупол докато не се счупи на две. Щабът и складовете на това подразделение се намират в Мариупол, неговата бойна ефективност е близка до нула.
Не се знае кой отговаря за всичко това. По старшинство това е полковник Василий Зубанич. Може да принадлежи и на полковник Андрей Гнатов, командир на морската пехота. Предвид традиционното влияние на батальон „Азов“ в региона, настоящият му командир Денис Прокопенко също може да претендира за своя дял от командването. И руската прокуратура, и прокуратурата в Донецк са завели наказателни дела и срещу тримата за обстрел на цивилни от 2015 г.
Зубанич (роден през 1983 г., гуцул от Закарпатието, завършил Одеската военна академия) се смята за велик герой в Украйна. "Киборг" от летището в Донецк, тогава участник в боевете около Дебалцево, където е ранен два пъти. Знаменосец на парадите на Деня на независимостта на Украйна в Киев. Гнатов е танкист, назначен през 2016 г. да командва морската пехота, поради липса на истински морски пехотинци в Украйна.
През последните 24 часа има сигнали, че отбраната на Мариупол, както се казва, е отнесена. Отдавна е ясно, че украинските части няма да могат да избягат от града, както и фактът, че никой отвън няма да им се притече на помощ. Пропагандните призиви на първия командир на батальон „Азов“ Билецки („Помощта е близо, армията ще пробие “) вече не са актуални. Нарастващият натиск от въоръжените сили на Руската федерация и ДНР дава резултати.
Появи се информация, че се подготвя промяна в графика за отбрана на Мариупол. Твърди се, че Генералният щаб на Украйна е предложил на останките от гарнизона на града да се преместят на територията на завод “Азовстал “(това е около една трета от територията на целия град, но на левия бряг на Калмиус и да се закрепят там. Там отново, според непотвърдени сведения, се внасят запаси от боеприпаси. Така “Азовстал” изглежда ще се превърне в аналог на летището в Донецк.
Но вече е ясно, че отбраната на Мариупол може да попадне в джобове до събота сутринта и не всички ще успеят да избягат в “Азовстал” през реката. Може би някой от блокираните на левия бряг ще се опита да пробие до завода, но това е по-скоро илюзия. Освен това не е съвсем ясно доколко е контролируема отбраната на Мариупол. Разпадането ѝ на отделни огнища изключва всякакво организирано преразпределение дори в рамките на града. От друга страна батальон „Азов“ вече започва да се сеща какво ще му се случи, ако не се предаде.
Превод: В. Сергеев