/Поглед.инфо/ Истинският терор беше отприщен от украинските власти, войски и специални служби срещу собствените им граждани. Без съд и следствие има побои и дори екзекуции на онези, които се опитват да спасяват цивилни и да преговарят с Русия. Милиони обикновени украински граждани всъщност станаха заложници на киевския режим, който вече наподобява “Ислямска държава” по своята жестокост и практика.

Войната променя много в живота на хората. Пакет евтини цигари може изведнъж да се окаже по-ценен от дизайнерска риза: цигарите могат да се използват за покупко-продажба, а ризата е просто парцал. Променя се отношението към действията и простъпките. За неща, които не са фатални в цивилния живот, човек може да бъде разстрелян на място - да речем, за кражба (на война - мародерство).

Не е изненадващо, че специалната операция, проведена от руските въоръжени сили в Украйна, също бързо промени скалата на ценностите и направи свои собствени корекции в живота на украинците. Украинската страна обаче също променя реалността по свой начин. Освен това войната по украински някак твърде много напомня на войната в стила на “Ислямска държава”.

За хуманитарния коридор - куршум

Новината за смъртта на банкера Денис Киреев, който беше част от украинската делегация, пристигнала в Гомел за първите преговори, беше широко разпространена в медиите. Имаше много версии.

Първоначално беше съобщено, че той е руски шпионин и че СБУ го следи от дълго време (чиито служители го убиха). Въпреки че във всеки случай подобно поведение е нехарактерно за разузнаването (освен ако, разбира се, не е Съветът за сигурност на УПА на Бандера - да, там правят така). По-късно беше съобщено, че Киреев е убит, но той не е руски шпионин, а напротив, е служител на Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната. Едно обстоятелство пречи на човек да повярва в това: след смъртта на Киреев случаите на подозрителни смъртни случаи от украинска страна, както се казва, минаха на конвейер.

На 7 март украинските медии съобщиха за смъртта на кмета на Гостомел (Киевска област) Юрий Прилипко: твърди се, че е раздавал хляб и лекарства на жителите на града и е бил убит при обстрел от руски войски. Има обаче и друга информация: убит е от своите, за организиране на преговори между въоръжените сили на РФ и украинските войски - за да се договорят за хуманитарен коридор за жителите на града. Може би някой ден тази история ще бъде изяснена от кмета на съседна Буча, за когото се твърди, че е бил ранен при такъв обстрел. Два факта говорят в полза на тази версия.

На първо място, в северозападната част на Киевска област (Гостомел, Буча, Ирпен) се водят наистина жестоки битки. За тях се говори по-малко, защото по понятни причини там няма руски журналисти. Хуманитарната ситуация обаче е сравнима с Харков и Мариупол. Второ, подобни истории вече са се случили - и те се потвърждават от украинската страна.

На 3 март беше съобщено за убийството на кмета на град Кременная (Луганска област) Владимир Струк. „През последната седмица той активно зае проруска позиция, агитирайки градските съветници да комуникират с Руската федерация и „ЛНР“, събра го по този въпрос... Очевидно той беше застрелян от неизвестни патриоти, като предател, според военновременните закони“, коментира случилото се съветникът на ръководителя на Министерството на вътрешните работи на Украйна Антон Геращенко.

Неизвестни са (засега) само за нас. Националистическите структури в Украйна се контролират от СБУ и Министерството на вътрешните работи още от времето на Виктор Юшченко. А действията на бойците винаги са известни на покровителите им.

Кметът на Купянск (край Харков) Генадий Машегора избягва среща с "неизвестни патриоти", но е задържан от украинските сили за сигурност. Той беше обвинен в посегателство срещу териториалната цялост на Украйна и държавна измяна. Но той направи същото, което направиха Струк и Прилипко: той спаси жителите на града от безсмислена смърт. „Реших да участвам в преговорите, за да избегна човешки жертви и разрушения в града“, обясни той на гражданите за действията си във видеообръщение.

Същите обвинения бяха повдигнати срещу кмета на Южни (край Харков) Александър Брюханов и неговия заместник. „Няма да позволим нито един сантиметър от нашата земя да бъде отстъпен. Това не са само думи. Военните предупреждават, че са показали лоялност, като са ги задържали. Цитат: „Те ще бъдат разстреляни на място“, коментира задържането Олег Синегубов, ръководител на Харковската областна военна администрация.

Всичко това е обектен урок за всички останали чиновници. Остава им малък избор: или да водят партизанска война, докато бъдат убити, или, когато преговарят с руските войски, да се приготвят на доживотен затвор: точно тези дни ден наказанието за държавна измяна беше по-строго.

Освен това има много съобщения за масови нападения, побои и насилие срещу всякакви публични личности, намиращи се на територията, контролирана от Украйна и които не са напълно съгласни с властите в Киев. На първо място, това са блогъри, журналисти, лидери на общественото мнение. Известният политолог Дмитрий Джангиров, според редица доклади, е бил задържан от СБУ - след като публикува видео с искане за спиране на войната.

“Ще стреляме!”

Правителството предлага подобен избор на цивилните. „Отбранителните батальони държат в Украйна като „жив щит“ повече от 4,5 милиона цивилни и около две хиляди чужденци, които искаха да се евакуират“, посочва руското министерство на отбраната.

Първоначално националистите бяха обвинявани за това. Видите ли, те са тези, които пречат на жителите да се евакуират, те пречат на украинските военнослужещи да се предадат в обективно безнадеждна ситуация. Тази илюзия обаче скоро беше разсеяна.

Председателят на Черниговската областна държавна администрация Вячеслав Чаус написа в прав текст, че изходите от града са минирани. По-рано за същото съобщи и оперативното командване "Север". С други думи, властите и военните оставиха жителите за заложници и не се погрижиха за коридора. По същия начин се държа и кметът на град Суми, обещавайки да открие огън срещу всеки, който се опита да се евакуира към Руската федерация.

И правителството подкрепя всичко това. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук нарече неприемливи коридорите в посока Русия и Беларус. И Зеленски обяви връчването на ордени на ръководителите на областната държавна администрация на Суми и Чернигов. Защо ли. Те се борят смело. Прикрили се зад жени и деца.

Тук киевските власти, разбира се, отидоха твърде далеч. Това вече не е шега, не е „ще ви забраним да говорите руски“. Жителите не просто са взети за заложници, отказано им е правото да спасяват живота си, а това вече е военно престъпление.

Но в Киев разбират и друго: Западът в тази ситуация зае позицията на съюзник. Това означава, че той никога няма да признае украинските служители за виновни за военни престъпления - дори ако наистина стрелят лично от картечници по тези, които тичат към руско-украинската граница. В крайна сметка това би означавало признаване на съпричастност към тези престъпления.

Въпреки това, все още е възможно да пътувате до Русия от Суми и Харков (до Беларус - от Киев). Вярно, не безплатно: на контролно-пропускателните пунктове бежанците се „режат“. Сумите саразлични: от 150 долара на човек до 1000 на автомобил. Всички се занимават с това: и въоръжените сили на Украйна, и отбраната, и националистите. Във военно време това може да се счита за мародерство, но Киев, както виждаме, има свои собствени приоритети.

Зеленски, Верешчук и другите висши ръководители могат да направят всичко: във всеки случай Западът ще им даде убежище по политически причини. Но местните власти, особено в източните региони на Украйна, са изправени пред труден избор: присъда за държавна измяна от украинския съд или присъда за военни престъпления от руския.

Превод: В. Сергеев