/Поглед.инфо/ Специалната военна операция на Русия в Украйна неизбежно прераства във война на НАТО срещу Русия на територията на Украйна. Нерешимият проблем за колективния Запад обаче е, че Русия не може да бъде победена страна. И Байдън, след Наполеон и Хитлер, се сблъсква с тази истина и аксиома. Няма как престарелият еднополюсен свят да победи настъпващия енергиен многополюсен свят. В цивилизационен план отбранителният и освободителен характер на Специалната военна операция стои много над каноните за доминация на англосаксонския свят, които не предвиждат равностойно и равноправно място в международната система за Русия и за другите бързо развиващи се страни.
Все по-видимо се очертават резултатите от войната, от поредната западна авантюра срещу Изтока, включително срещу православието:
Първо. Украйна губи престижното си място в международните отношения и повече от половината си съветска територия за сметка на Русия, Полша, Унгария, Беларус. Жалко за жертвите (над милион убити и ранени). Признанието на Меркел за фалша с Минските споразумения осветлява пошлостта и на Макрон. Отговорността за трагедията е тяхна.
Второ. ЕС, като унижен сателит на САЩ, губи авторитет, сила и влияние в новия свят. Европейските войнствени правителства падат едно след друго. Европейските народи санкционират елитите си.
Трето. Заслужават адмирации мислещите суверенни правителства като например, тези на Унгария и Сърбия. Срам и позор за мнозинството други европейски правителства. Общоевропейската идея повече не трябва да се жертва в името на Четвърти Райх.
Четвърто. Джендърските евроатлантически ценности губят войната с традиционните семейни ценности. „Социалните полове“ няма как да заместят божествените. Етикетът „западна демокрация“ става демоде, става обезценена стока за „черен петък“.
Пето. Първоначалното и разбираемо „добре дошли“ за украинските бежанци в Европа вече се превръща в анатема за тях в най-различни континентални точки.
Шесто. САЩ като че ли укрепват своите позиции, но губят перспективата и водачеството. Тяхното състояние все повече наподобява късния горбачовски погребален съюз. Добавете и набиращата темп дедоларизация.
Седмо. Глобалният свят къса оковите на чичо Сам и поема международна посока без „образ на врага“. Мелници се строят там накъдето духа вятърът, т.е. на Изток. Многопосочната външна политика е бъдещето.
Осмо. Хилядолетните държави (Китай, Индия, Русия...), БРИКС, АСЕАН, ШОС стават глобални светофари на развитието. Само политико-икономическа симбиоза на Европа с Азия може да озонира класическия свят.
Девето. „Слугата на народа и машата на НАТО“ - бандеровеца Зеленски, изигра без краен успех най-зловещата си роля на подпалвач на Трета световна война. Едва накрая на спектакъла бе изринат от сцената от своите създатели.
Десето. България за сетен път бе спасена и пощадена от Русия, срещу която вдигна мръсна натовска река. Къде ще се скрият онези родни пионки, които гласуваха за военна намеса?
На другия ден след края на войната за България ще настъпи трудно, но и оздравително време.