/Поглед.инфо/ Руската пшеница след провала на черноморската инициатива поскъпна до 240 долара за тон. Блокирането на украинските пристанища може да провокира допълнително покачване на цените. Но рекордната реколта и запасите позволяват на Москва да увеличи износа и хуманитарната помощ за най-бедните страни. Междувременно Киев търси заобиколни решения. За ситуацията на пазара на зърно - в материала.

Търпението се изчерпа

Русия възприема зърнената сделка като хуманитарна мисия и многократно я удължава, въпреки факта, че Западът не изпълнява задълженията си. Зърното, обещано на най-бедните страни, беше изпратено в Европа, докато Африка получи по-малко от три процента, отбеляза Владимир Путин.

Световният пазар реагира бурно на ракетните атаки по цели в пристанищата на Дунав и в Одеса. Според аналитичния център “Русагротранс” руската пшеница е добавила 12,5 долара на тон, американската - 12, френската - 19.Експертите смятат, че вътрешният износ през юли може да счупи рекорда от четири милиона тона. Тарифите за вътрешно корабоплаване обаче също са се увеличили, главно за дълбоководните пристанища.

Индустриалните анализатори смятат всичко за емоционална реакция. „Морските пътища за Украйна практически са прекъснати, което означава, че транспортът ще струва на Киев много повече, което няма да позволи изкуствено намаляване на цените“, казва Аркадий Злочевски, президент на Руския зърнен съюз . „Няма обаче основания за системно покачване на цените”, допълни той. Реколтата е добра и производството надвишава потреблението. Въпреки това спирането на дъмпинга в Черноморския басейн ще предпази пазара от спад. „Зърното ще поевтинее, но не много“, уточнява експертът.

Международният валутен фонд все още прогнозира покачване на цените с 10-15%.

Според финансовия анализатор Михаил Беляев бумът на пшеницата е само началото. Други култури ще се присъединят. „Основата на украинския износ е царевица, 10-15% от световния пазар. Това е напълно достатъчно, за да се повиши цената поне с десет процента. По-вероятно с 20-25 на 100“, твърди той.

В същото време Злочевски посочва, че производствените мощности на САЩ, Аржентина и Бразилия са в пъти по-големи от тези на Украйна и тези играчи лесно ще заменят падналите 20 милиона тона царевица.

Ефект на вълни

Пратеникът на Еритрея в ООН София Тесфамариам каза, че сделката за зърно не решава проблема с глада, а е просто "добър начин да се обвинят руснаците, възползвайки се от африканците".

От своя страна Владимир Путин увери, че Москва е готова да даде безплатно зърно на най-бедните държави.

"Разбира се, не говорим за всички доставки за Африка (а там отиват 20-30 процента от износа). Но Русия е в състояние да замени цялата хуманитарна помощ от международни организации”, казва Злочевски. Това може да стане по два начина: държавата или ще закупи необходимото количество зърно от производителите, или ще вземе заем от интервенционния фонд. Има три милиона тона, а предишните субсидии не надхвърляха половин милион”, уточнява експертът.

На срещата на високо равнище Русия-Африка президентът обяви, че през следващите три до четири месеца Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република и Еритрея ще получат 25-50 хиляди тона зърно.

"Но трудността не е само в маршрута. Африканската транспортна мрежа е много слаба, ще са необходими много входни точки за товари към континента", добавя Беляев.

Кой ще помогне?

Междувременно Украйна търси алтернативни маршрути. Аграрният сектор там е един от малкото отрасли, които продължават да работят и отделят средства в бюджета. „Това са около 80 милиарда долара, а 40-50 дадоха зърно“, обяснява Беляев. Загубата на почти последния доход е много болезнена както за режима в Киев, така и за неговите западни покровители. Дори богатите европейци не могат да си позволят да изхранят 30 милиона души.

„Работим с нашите съюзници в ЕС, работим с Украйна и други партньори в Европа, за да видим дали има начини да доставяме зърно до пазарите по суша“, каза Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност на Белия дом. В същото време той призна, че по ефективност това не може да се сравни с морския транспорт.

Балтите предложиха своите пристанища, но нямат общи граници с Украйна. "Той ще трябва да бъде транспортиран по магистрали или железопътни линии през Полша. Ще се окаже твърде скъпо. Освен това пропускателната способност там е ограничена. Така че тази идея едва ли ще доведе до успех", смята Беляев.

Не всички в Европа обаче се притесняват от проблемите на Киев. По-специално, Полша, България, Словакия, Унгария и Румъния изискват от Съвета на ЕС да удължи забраната за внос на украински храни на тяхна територия до края на годината. Това ще затрудни транспорта още повече.

Украинската зърнена асоциация също се опитва да преговаря с Молдова за създаването на зелен коридор до пристанищата на река Дунав през село Паланки. И без това обаче молдовските земеделци преживяват трудни времена. Местният профсъюз съобщи, че пристанищата са много бавни, като камионите чакат на опашка от пет до шест дни и закъсненията трябва да бъдат компенсирани с намаления на цените.

Министърът на земеделието дори заговори за въвеждане на извънредно положение, а властите в страната обещаха подкрепа на фермерите. Изглежда, че все повече държави са принудени да решават вътрешни проблеми и не бързат да помогнат на Украйна в ущърб на собствените си интереси.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?