/Поглед.инфо/ В този материал ще погледнем втория пакет санкции, въведени от глобалистите.
Основно отделяме два момента: санкциите срещу нашите банки и срещу високотехнологичния внос.
Да започнем с банките. Санкциите са въведени срещу “Сбербанк”, ВТБ, “Откритие”, “Газпромбанк” и други. Впрочем, равнището им е различно. Най-строги са срещу ВТБ. Малко по-леки срещу “Сбербанк”.
Впрочем, това беше очаквано. ВТБ е втората най-голяма банка, на практика е напълно контролирана от държавата. Също така може да се обясни защо на “Сбербанк” са малко по-леки. 44,2% от акциите ѝ са на нерезиденти, повечето от които са американски и британски хедж-фондове.
Американците все пак се грижат за своите финансови институции, които са неотменима част от Системата от Бретън Уудс и затова са отстъпили малко за “Сбербанк”.
Основният проблем в банките им ще бъдат сметките в чужда валута. Но за икономиката, както и стратегически за банките, това не е никакъв проблем.
Въшнотърговските сделки се обслужват в “Сбербанк” и ВТБ по минимум. Разбира се, има кореспондентски сметки. Но няма никакви проблеми да се използват различни финансови институции.
В условията на перманентен профицит на търговския баланс не ни е нужна валута. Но има и нещо положително. Например от “Сбербанк” се очаква масов отлив на чуждестранни акционери. Най-накрая банката ще стане действително държавна. А това най-малкото ще спре изтичането на капитал в размер на 180-250 милиарда рубли ежегодно под формата на дивиденти.
Сега, що се отнася до ограниченията на вноса на високотехнологична продукция. Положението е по-сериозно. Основно това се отнася до полупроводниците. Уви, но американските санкции бяха подкрепени от Тайван, Япония и Южна Корея.
По останалите позиции, обявени от американците (детайлите за авиационната промишленост, лазерите и компютрите), имаме определени разработки. По полупроводниците също, но нямаме серийно производство. Ако вземем всички тези ограничения с изключението на полупроводниците, то според плановете на правителството, ще успеем да достигнем до самоосигуряване към 2030 година (осем години не са много). Но с полупроводниците е сложно.
Ситуацията, разбира се, не е критична. Все пак, на първо място, го има Китай, а на второ ЕАИС. Мисля, че в Казахстан много силно потриват ръце, представлявайки си какъв сега ще им бъде реекспортът.
Като цяло американските санкции не са в никакъв случай най-строги. Байдън доказа, че никаква Украйна не му е нужна, докато САЩ в това време са използвали Киев изключително като лост за въздействие срещу Русия.
Превод: В. Сергеев