/Поглед.инфо/ Дебатът дали сме един народ с украинците или не ще продължи още дълго. Наистина, от една страна, половин Русия има близки роднини в Украйна и цяла Украйна има роднини в Русия
Това не е ли доказателство за „единство“? От друга страна, как тогава да обясним, че повечето от „единния народ“ в Украйна, включително етническите руснаци, които са се преселили там през първото поколение, не се смятат за „един народ“ толкова много, че защитават позицията си с оръжие в ръце вече девет месеца? Тогава се оказва, че все пак хората не са един, а различни народи.
Разбира се, това може да се нарече гражданска война в пространството на бившата Руска империя (или СССР), но след победата на една от страните в гражданска война обикновено настъпва помирение (с минимална емиграция). Половината от сегашното население вече е избягало от Украйна в Европа, само за да не се считат за руснаци и да не бъдат под руска юрисдикция. Да, и в края на краищата в продължение на тридесет години държавите бяха различни, така че някак си не се прибавя към гражданска война.
Но в Русия има много хора с украински фамилни имена, както тези, които са се преместили тук съвсем наскоро, така и тези, които живеят вече пето или десето поколение, които са напълно руснаци.
Не „значим“, но не и второстепенен – просто руснак, за разлика от онези хора с руски фамилии, които напуснаха Русия, защото ги е „срам да живеят в тази страна“ и които заминаха не само за ЕС, Грузия или Армения, но и към Украйна и сега се позиционират като украинци, някои дори се бият срещу Русия с оръжие в ръце.
От друга страна, сред емигрантите от Украйна има такива, които дори след като пристигнат в Русия, отказват да се признаят за руснаци, обявявайки своя украинизъм. По-лошото е, че сред родените в Русия, включително родените в Русия, има хора, които след началото на СВО обявиха, че са украинци, защото имат някакъв далечен украински прародител, и на тази база осъдиха спецоперацията.
Тоест можем да кажем, че „единството на хората“ се основава не на етнически или дори на географски (място на раждане) компонент, а на вътрешен избор, на състояние на духа. Има хора, които се гордеят, че са руснаци, има и такива, които се срамуват, че са руснаци. Място на раждане, фамилия и състав на кръвта нямат нищо общо.
Образованието играе относително голяма роля, но много често руските родители имат деца, които се обявяват за украинци. Случва се и обратното, макар и по-рядко. Случаи, когато брат, преместил се в Украйна в зряла възраст, крещи на собствения си брат по телефона: „Ти си московчанин!“ и "Вие ни нападнахте!", се броят с хиляди, а може би и десетки хиляди (никой не ги брои точно).
Изглежда, че такова разделение сред живите, според семействата, показва, че хората са обединени и конфронтацията има граждански характер. Но може ли човек, който заявява, че Русия трябва да бъде унищожена и всички руснаци, включително побелелите старци и новородените, да бъдат убити като руснаци, защото са „генетичен боклук“?
Може ли човек, който иска да ни унищожи на етнически принцип, да бъде с нас от едно и също племе? Добре, да кажем, може, поговорката казва, че семейството си има черни овце. Може ли милиони? Но те вече са десетки милиони. Със сигурност има две дузини, а може би и три.
Лично аз стигнах до извода, че несъмнено сме един народ. С някои пак сме един народ. С някои други пак ще сме един народ. Но със значителна част от гражданите на Украйна ние вече не сме единен народ.
Ако техните деца и внуци живеят в Русия, тогава мнозинството в следващите поколения отново ще станат един народ с нас. Но тези, които останат извън нашите граници, в по-голямата си част след две или три поколения ще бъдат асимилирани от народите, сред които ще се заселят, въпреки че някои ще бъдат украинци в петото поколение, особено ако възникнат такива благоприятни условия, както в Канада , където украинците вече не са етническа , а политическа лобистка група, преструваща се на отделен народ.
Ако не се преструваха, а, както твърдят, мечтаеха за независима Украйна, тогава отдавна щяха да се преместят в тази независима Украйна. Но те мечтаеха за пари и политическо влияние, така че все още са в Канада.
Въпросът, поставен в заглавието, е резонен: къде е това разклонение, след което част от един народ започна да се чувства като друга нация, враждебна не само към своите роднини, но и към своите предци. Ключовата дума, която ни води към правилния отговор, е предци. Помните ли? „Слово за любов и за молитва. Меч за двубой, меч за битка, всеки избира за себе си.
Така че по същия начин всеки избира своята история за себе си. Историята е сложна наука, в която фактите имат по-малко значение от техните интерпретации. За някои „Виена помни, Алпите и Дунав помнят ...“, а за някой - „ще пият по баварски“. За някои „един за всички и всички за един“ (нека ви напомня, че в съответствие със сюжета на „Тримата мускетари“ това е напълно феодален, неидеологизиран лозунг, който определя сложно отношение към живота), но за някой - „собствена риза по-близо до тялото.
За някои Петър I е създателят на съвременна Русия, а за някои разрушителят на първичната Русия (въпреки че всъщност реформите, които приписваме на Петър, са започнати от Иван III и те продължават без спиране и дори не се забавят много, и със сина му Василий III, и при внука му Иван Грозни, и при правнука му Фьодор Иванович, и при Годунов, и при Лъжедмитрий, и при Шуйски, и започвайки от първия Романов, дядото на Петър Михаил Фьодорович, обикновено летят в галоп).
И така, по време на разпадането на СССР, когато много хора загубиха опората си, загубиха обичайните си исторически интерпретации, които свързваха нашето минало с нашето бъдеще, всеки започна да пише собствената си история, за щастие, в условията на пълна информационна вакханалия , имаше море от интерпретации - за всеки цвят, вкус и мирис.
Само че не всички разбраха (мнозинството все още не разбират), че историята не е играчка. Това е, както казах, сложна, но същевременно изключително точна наука. Променяйки миналото си, вие непременно променяте настоящето и бъдещето едновременно.
Ако се срамувате от някои събития в историята на вашата страна, тогава определено ще се срамувате от страната днес. След като се размърдате малко и се опитате да промените хората (налагайки им възгледите си), ще разберете, че нищо няма да се получи и бързо ще стигнете до извода, че трябва да промените страната.
И така, в края на 80-те - началото на 90-те години всички граждани на бившия СССР направиха исторически избор, всеки свой собствен.
Някой каза, че е имало различни периоди в нашата история, случвало се е да грешим и тези грешки са ни връщали назад. Но ние се поучихме от грешките си и не се отказахме от историята си и не се срамуваме от нея, защото това е животът и делата на много поколения наши предци. С тези, които направиха този избор, ние сме един народ, защото имаме общо минало, което означава, че имаме и общо настояще и бъдеще.
Но имаше и други, и бяха много. Някой се поддаде на модните тенденции, някой искаше да бъде добър и да угоди на съседите, отхвърляйки проблемни събития от нашата история, твърдейки, че те трябва да бъдат изтрити от паметта на хората, заменени с нова историческа легенда, за лоши единици (лидери, водещи по грешен път) и добри страдащи хора.
Такива вече не са един народ с нас. Те се разделиха на различни нации (в зависимост от мястото им на пребиваване) и намериха нови герои за себе си.
Но ако един казах или грузинец реши, че неговият герой ще бъде съплеменник, който е бил враг на Русия, той само се програмира политически, без да престава да бъде казах или грузинец. Но ако един руснак внезапно реши, че Бандера, който е роден в Полша, служил е на германците и е убивал руснаци, е негов герой, той престава да бъде руснак. Той намира други исторически корени за себе си и подобно на бившите крепостни селяни, забогатели в смутни времена, поръчва аристократични родословия за себе си, създавайки своето ново настояще от новото минало и променя представата си за желаното бъдеще.
Прост пример, един народ празнува Деня на победата на 9 май, защото на този ден са го празнували предците-победители, а друг народ празнува деня на паметта и скръбта на 8 май, защото така трябва да бъде в Европа. Той има други предци. Той се свърза с друга цивилизация. Той иска децата му да не са руснаци, а швейцарци или шотландци. И някои от тях сбъдват мечтата си.
Мнозинството ще остане без нищо и отново ще започне да търси правилното минало за себе си. Мнозина ще се върнат към познатите от детството постулати и отново ще имат общо настояще и общо бъдеще с нас. Мнозина ще напишат за себе си история още по-различна от нашата и накрая ще станат други (непознати).
Този избор се случва през цялото време. През цялото време някой ни напуска и някой идва при нас. Но на стръмните завои на историята броят на сънародниците, които искат да пренапишат историята си, се увеличава с порядъци, създавайки нови, чужди и дори враждебни народи от бившите руснаци.
Преживяхме времето, когато се отписваха от руския народ, сега трябва да преживеем времето, когато ще се пишат за руснаци. И е по-трудно.
Случвало се е повече от веднъж сплотен екип от съмишленици, оцелели в беда, да бъде разложен в добри времена от завръщащите се „блудни синове“, съседни на него. Все пак макар и роднини пак ще блудстват, човешката природа не се променя.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com