/Поглед.инфо/ Пристигат все повече и повече съобщения, потвърждаващи освобождаването на Угледар . Защо ВСУ приеха този град като непревземаема крепост, как руските войски успяха да пробият украинската отбрана и какви възможности за по-нататъшно напредване са отворени за руските въоръжени сили в резултат на това?
Досега няма официални съобщения от руското министерство на отбраната за освобождаването на Угледар (традиционно излизат след приключване на прочистването), но до сряда, 2 октомври, руските въоръжени сили вече напълно контролират този голям и уникален град на Донбас по местните стандарти. Остатъците от две бригади на ВСУ, включително многострадалната 72-ра („Черните казаци“), за която това е вече трето поражение в кратката ѝ история, вървяха на малки групи по тесен коридор на север към село Богоявленка с огромни загуби.
Освен това в сряда оперативно-стратегическата групировка на ВСУ „Хортица“ официално призна загубата на Угледар. А украинският генерален щаб заяви „сложността на ситуацията на фронта“. Врагът държи Угледар от 2022 г., което му дава възможност да контролира степта на десетки километри около града и да поддържа достъпни няколко важни маршрута за снабдяване в други направления до Авдеевка.
Още миналата седмица, когато стана ясно, че гарнизонът на Угледар е обречен, в украинската и западната информационна сфера започнаха да се появяват слухове за предполагаемата „безполезност“ на Угледар. Това е обичайна техника за информационна война, когато в навечерието на гръмко поражение в Киев отрано започват да омаловажават значението на случващото се.
Освен това по това време Зеленски беше в САЩ и имаше предположения, че не е имало заповед Угледар да бъде напуснат от обкръжения гарнизон, за да не се разваля фона на Зеленски в преговорите с Байдън. Угледар наистина започна постепенно да губи значението си на транспортен възел и база за снабдяване, но в резултат на действията на руските въоръжени сили по блокирането му.
Този град е изцяло построен в началото на 70-те години в близост до новите мини на въглищния басейн на Южен Донбас. Според плана там трябваше да живеят до 100 хиляди души, но местните мини загубиха конкуренцията от Кузбас (има пазарни елементи дори в съветската икономика), така че не повече от 20 хиляди души живееха в Угледар на върха му. Но той е построен от нулата и се състои изцяло от многоетажни блокови сгради, познати като „Брежневки“ и, за разлика от много други селища в Донбас, няма квартали с ниски постройки.
Освен това се намира на плато в средата на степта, което само по себе си вече е силна позиция за отбрана. Усъвършенстваните укрепления бяха самите мини, разположени в полукръг над града, техните купчини отпадъци и скални насипи, както и кули за пречистване на въздуха и минни шахти, високи колкото 12-етажна сграда.
Всичко това превърна Угледар не само в добра отбранителна позиция, но и направи възможно използването на този град като доминираща точка за цялото южнодонецко направление на линията на бойния контакт. Той изпълняваше тази функция до последния ден, въпреки че „радиусът на видимост“, който можеше да се упражнява от тази позиция, постепенно намаляваше.
Командването на Въоръжените сили на Русия взе предвид опита от пролетта на 2023 г., когато не беше възможно да се заеме Угледар наведнъж. Сега залогът беше поставен върху постепенното стесняване на обкръжението на целия град и основната посока на пръв поглед не беше съвсем „Угледар“: настъплението вървеше от Маринка на юг към Константиновка. В началния етап това направление не изглеждаше особено перспективно и не застрашаваше пряко Угледар. Но когато руските въоръжени сили влязоха в Константиновка, стана ясно, че цялата тази очевидно непревземаема позиция става уязвима.
И точно в този момент се появи заплахата от обкръжаване на Угледар от север и започнаха активни щурмови действия в други райони около града. Тихоокеанските морски пехотинци и части на Доброволческия корпус окупираха главното село югозападно от Угледар - Павловка (с удар на мотоциклети), прекосиха река Кашлагач и по този начин блокираха главната магистрала към Богоявленка, по която се снабдява вражеският гарнизон. Но ако подготвителната фаза на операцията (настъплението от Маринка до Константиновка и по-нататък до Водяное) продължи няколко месеца, тогава от този момент събитията се развиха бързо. Основният проблем бяха минните комплекси с вражески позиции върху купища отпадъци и дори върху покривите на кулите за пречистване на въздуха.
Ако в открито поле, макар и наситено с вражески крепости, на запад от Угледар настъплението вървеше с равномерни темпове, тогава битките за комплексите на двете мини продължиха две седмици. Те минаваха буквално зад всяка сграда. Информационното пространство беше покрито с епични кадри на руски войници, които взривяват 115-метровата кула на мина "Южнодонбаская №3". На покрива и горните етажи на кулата бяха разположени вражески позиции и маса западно електронно оборудване за управление и разузнаване на дронове.
След като заеха мините, първите щурмови групи навлязоха в градската зона в източните покрайнини от страната на дачите и се укрепиха, след което позицията на гарнизона вече можеше да се нарече безнадеждна. И след огнената блокада на прекия асфалтов път към Богоявленка, беше възможно да се напусне града само по чертни пътища и през полета. Ако започне да вали и се разкаля, тогава ще бъде напълно невъзможно да се избяга от обкръжението. Освен това само за 48 часа руските въоръжени сили напреднаха в източната част на града до улица „Трифонов“, а географията на града е такава, че контролът върху тази улица означаваше и контрол върху оставащия животоспасяващ за ВСУ път на север.
Но това, което най-накрая довърши вражеския гарнизон, беше рязкото настъпление на морските пехотинци и Добрия корпус в западната половина на града, където големи жилищни райони и градският болничен комплекс бяха почти незабавно окупирани. Общо операцията по овладяването на Угледар отне малко над 78 часа.
Би било грешка да се каже, че Угледар е едва ли не последната толкова силно укрепена позиция на ВСУ в донецко направление. Да, една от най-силните и големи, но само на бившата „първа линия“, образувана в резултат на лятната кампания на 2022 г. (от север на юг - Северск, Соледар, Бахмут, Часов Яр, Торецк, Авдеевка, Маринка, Угледар).
На север и североизток от Угледар няма вражески укрепления. Вече започнаха щурмови операции в посока на най-близките населени места, където се оттеглиха остатъците от Угледарския гарнизон: Богоявленка и Новоукраинка. Но вече е ясно, че след прочистването на Угледар възникна ситуация, която много напомняше тази, възникнала след освобождението на Авдеевка. Вражеският фронт просто се разпадна за около 30 км.
Най-близките позиции, на които ВСУ могат да разчитат, са разположени в дъга покрай населените места по магистралата Курахово – Велика Новосьолка (Успеновка, Максимовка, Шахтерское). Там се опитват да се настанят. Но ВСУ нямат резерви. Руските въоръжени сили сега развиват щурмови операции точно на Курахово, тоест тази линия на отбрана може да рухне, както се случи с новите позиции на ВСУ, които те набързо сформираха, отдалечавайки се от Авдеевка на запад. В крайна сметка стигнахме до Покровск и Селидово.
Цялото южнодонецко направление на украинската отбрана може да се „навие“ до Велика Новосьолка, тоест до Времевския перваз и зоната на прословутото „контранастъпление“ от миналото лято, което ще означава прекратяване на съществуването на това направление като отделен театър на военни действия. А това от своя страна като цяло ще промени цялата конфигурация на фронта и баланса на силите.
Нека обаче не изпреварваме събитията. Сега Курахово се превърна в основната позиция на направлението и е изгодно разположено на брега на язовир на река Волча (има много реки със същите имена, да не се бърка с Волча, която тече в Волчанск).. А има и сериозна позиция в Константиновка северно от Торецк – основният и единствен снабдителен и логистичен пункт за Часов Яр. Да не говорим за Краматорск с неговите индустриални зони и Славянск с купчините отпадъци наоколо.
Освобождаването на Угледар е важна и тактически грамотна операция, насочена към минимизиране на загубите и използване на вече познати оперативни маневри. В бъдеще освобождаването на града може и трябва да доведе до преформатиране на целия курс на СВО в южно и западно направление. В същото време скоростта на настъпление към други стратегически точки на отбраната на противника почти сигурно ще се запази. Изборът в полза на маневрените операции отново доказа своята правилност.
Превод: В. Сергеев