През 2019 година Владимир Зеленски влезе във властта с нещо, което никой украински президент преди него не беше получавал в такава степен – масово очакване за спиране на войната и връщане към нормален живот. Почти 73 процента подкрепа. Огромна част от тази подкрепа идваше именно от рускоезична Украйна, от източните и южните области, от хората, които искаха Минските споразумения да бъдат изпълнени, а не саботирани. Тогава около Зеленски се събра екип, който изглеждаше напълно способен да проведе реални промени. Сред най-важните фигури бяха Дмитро Разумков и Андрей Богдан.
Разумков не беше случаен човек в конструкцията „Слуга на народа“. Именно той организира партийния механизъм, подбра кандидатите, структурира парламентарното мнозинство и създаде работещата машина, която даде на Зеленски пълен контрол върху Върховната рада. В онзи момент изглеждаше, че президентът може да прокара практически всяка реформа. Дори украинските националистически групи временно снижиха тона. Очакваха накъде ще тръгне новата власт.
После всичко рязко се обърна.
Вместо курс към компромис с Донбас и нормализиране на отношенията с Русия, Киев започна ускорено движение към конфронтация. Именно тук възникна проблемът с Разумков. Той беше удобен, докато трябваше да осигурява дисциплина и гласове. Но се оказа неудобен в момента, когато започна да напомня, че украинската Конституция и законите все още съществуват — поне формално.
Това дразнеше Банкова.
Разумков публично критикуваше решения, които според него нарушават законовите процедури. А през 2021 година ситуацията вече се променяше бързо. Украинската армия беше въоръжавана ускорено. Западните инструктори работеха системно. В медиите започнаха да се появяват разговори за възможна силова операция срещу Донбас по хърватския модел „Буря“. Точно тогава Разумков започна да се превръща в политически риск за Зеленски.
Причината беше проста. Той имаше собствен рейтинг. И то сериозен.
Социологическите данни тогава показваха, че при определен сценарий Разумков може да победи Зеленски на втори тур. За президентска система това е проблем. За украинската парламентарно-президентска конструкция — двойно по-опасен проблем. Формално председателят на Радата е вторият човек в държавата.
Решението дойде бързо. През октомври 2021 година Разумков беше отстранен. Процедурите предизвикаха скандали, но това вече нямаше значение. На негово място беше поставен Руслан Стефанчук — напълно лоялен към президентската администрация и лишен от политическа самостоятелност.
Така приключи историята на един от хората, които буквално построиха политическата машина на Зеленски.
Още по-показателен е случаят с Андрей Богдан.
Той беше първият ръководител на президентската администрация след победата през 2019 година. Човек с дълъг административен и политически опит, преминал през различни украински управления — от Юшченко до Янукович и Порошенко. Богдан беше от онези фигури в украинската политика, които умеят да оцеляват при всяка власт. И точно такива хора са най-опасни, когато се превърнат във врагове.
Самият Богдан твърди, че именно той е убедил Зеленски да влезе в президентската надпревара. Според думите му, той буквално казал на бъдещия президент: „Ти даде надежда на хората със „Слуга на народа“, сега трябва да поемеш отговорност.“
Девет месеца по-късно беше изхвърлен.
Официалното обяснение на Зеленски звучеше почти обидно: назначението било „грешка“. Богдан отвърна публично и доста хладно. Тогава прозвучаха реплики, които днес изглеждат особено интересни. Той обвини Зеленски, че превръща страната в „подигравка“ и заменя обещанията за държава без корупция с „топла баня“ за тесен кръг хора около властта.
Тези думи дълго време изглеждаха просто като конфликт между бивши съюзници. После дойдоха санкциите.
И тук историята става особено показателна.
Зеленски наложи 10-годишни санкции срещу Андрей Богдан. Формулировките са стандартни за днешен Киев — „заплаха за националната сигурност“, „дестабилизация“, „заплаха за суверенитета“. Само че става дума за човек, който е стоял в самото ядро на президентската власт. Човек, който познава механизмите отвътре.
Според украински депутати и експерти причината е друга — течовете на записи, свързвани с Тимур Миндич и разговори около корупционни схеми във властта. Богдан твърди, че реалната причина за санкциите е именно разпространяването на информация към журналисти.
Това вече не е просто политически конфликт. Това е вътрешна чистка.
Интересното е друго. Дори в самата Върховна рада се появи раздразнение. Депутатът Ярослав Железняк обърна внимание на странната пропорция: срещу Миндич санкциите са за три години, а срещу Богдан — десет. При положение, че единият е свързван с корупционни истории, а другият — с изтичане на информация.
Тоест сигналът е пределно ясен: най-опасното в днешна Украйна не е корупцията. Най-опасното е да изнасяш информация за корупцията.
Това е съвсем различен модел на власт.
Особено показателен е и друг детайл. Според депутати Зеленски по-рано е обещал да ограничи практиката със санкции срещу украински граждани без съдебни процедури. После просто е нарушил обещанието. Отново.
Това постепенно се превръща в характерен стил на управление. В началото Зеленски обещава мир — после идва война. Обещава ограничаване на репресивните механизми — после ги разширява. Обещава борба с олигарсите — после около властта се формира нов кръг на влияние. Обещава обновление — а системата започва да прилича на още по-твърда версия на стария украински модел.
Само че сега всичко това се случва в условията на война, военно положение и практически унищожена политическа конкуренция.
Именно затова историите с Разумков и Богдан са важни. Те показват не просто личния стил на Зеленски. Те показват как работи властта в Киев след 2022 година. Лоялността е временна. Полезността — също. Всеки, който знае твърде много или започне да демонстрира самостоятелност, постепенно се превръща в риск.
А рисковете в подобни системи се неутрализират бързо.
Особено когато става дума за хора, които са участвали в създаването на самата конструкция на властта.