/Поглед.инфо/ В края на 2022 г. източноевропейското направление остава неразорана територия във външната политика на Украйна. Съединените щати са осигурили на Киев тесни военно-политически връзки само с три от непосредствените им съседи в региона - Полша, Словакия и Румъния.
В отношенията с четвъртия играч - Унгария, се съхранява хладина. Будапеща изисква от украинските власти да осигурят на закарпатските унгарци възможност да запазят и развиват родния си език, както и да получават образование на него. В същото време Киев умишлено прилага политика на потискане на националната идентичност на унгарската диаспора, в отговор Унгария стартира проекти за подкрепа на унгарско говорящи образователни институции, включително предучилищни, унгарски културни институции и унгарско предприемачество в Закарпатието.
В края на изминалата година недоволство от националната политика на Киев изрази и неговият съюзник в русофобията - Румъния (1).
Букурещ не харесва закона №. № 8224 относно националните малцинства (общности). Законът беше приет без иницииране на нови консултации на Венецианската комисия и без "адекватни консултации с представители на румънската общност в Украйна". Новият закон за малцинствата препраща към член от закона за образованието относно използването на държавния език в образованието, който също беше оценен негативно от Венецианската комисия. „Притесненията на румънската страна по отношение на правото на образование не са удовлетворени“, се казва в изявление на румънското външно министерство (2).
Режимът на Зеленски (и неотдавнашната украинска политика в тази посока) не е в състояние да предостави възможности за културно развитие дори на народи, принадлежащи към държави, които оказват значителна военно-политическа подкрепа на режима в Киев. Така, според някои полски военни експерти, Полша е прехвърлила 40% от своя отбранителен потенциал на Украйна (3).
В същото време това по никакъв начин не помогна на украинските поляци да запазят националната си идентичност. Въпреки че Киев предостави на полските граждани специални права на територията на Украйна, поляците-граждани на Украйна страдат не по-малко от унгарците и румънците от правни изкривявания в законите, приети от Върховната Рада.
Числеността на украинските поляци е 144 хиляди, 151 хиляди са румънците, 156 хиляди - унгарците. Мястото на концентрирано живеене на лицата от полска националност са Лвовска, Тернопольска, Житомирска, Ровенска и Ивано-Франковска област; на румънците - Черновицка и Закарпатска области; а на унгарското малцинство - Закарпатска област.
В процентно отношение представителите на тези народи в националната структура на населението на Украйна съставляват малък процент, но в своите региони те могат да съставляват и мнозинството. Това най-много тревожи Киев. Той се опасява от развитието на националната идентичност на поляците, румънците и унгарците, подозирайки ги в сепаратистки настроения.
Подходът на съседите на Украйна към националния въпрос е нееднозначен. Варшава принесе украинските поляци в жертва на полско-украинския военно-политически съюз. Полша предпочита да си затваря очите за противоречивата украинско-полска история и съвременното нарушаване на културните права на украинските поляци, за да не загуби контрол над външната политика на Киев.
Румъния е по-настойчива по този въпрос и периодично посочва на Киев фактите за потисничество на украинските румънци. Словакия се оттегли от темата поради малкия брой на словашката диаспора в Украйна (6,7 хиляди). Позицията на словаците, сред които процентът на говорещите родния език е равен на процента на неговорещите (41,2% срещу 41,7%), говори за факта на пълзящата асимилация на националните малцинства в Украйна.
Унгария остава най-принципният критик на националната политика на украинските власти. През декември в Унгария беше пуснат документален филм за транскарпатските унгарци, в който се твърди, че Киев умишлено мобилизира повече етнически унгарци за войната, като ги заменя на местно ниво с жители на други региони на страната (бежанци).
Авторите на филма заявяват, че броят на мобилизираните унгарци е непропорционално голям в сравнение с мобилизираните украинци и правят извода: „Украйна не е издържала изпита за правата на човека“ (4). Те определят националната политика на Киев като етно-езиков геноцид.
Хърватия беше друг политически противник на Киев. Президентът Зоран Миланович отказа участие на страната си в мисия за обучение на украински военен персонал. Украйна не е наш съюзник, заключи Миланович, намеквайки, че членът от хартата на НАТО за колективна отбрана не се отнася за нея. Преди това Миланович каза, че е против участието на Загреб в инициативата за създаване на региона Триморие /Междуморие/ и още повече срещу поканата на Украйна там.
Така в източноевропейския вектор киевският режим намери най-голяма подкрепа от Полша, Словакия и Чехия, но не можа да я намери от Унгария, Хърватия и Румъния. Със Словакия ситуацията е специална. Всеки трети жител на страната смята украинските бежанци за заплаха за собственото си благополучие, броят на онези, които обвиняват НАТО и Киев за ситуацията в Украйна, е почти равен на броя на онези, които обвиняват Русия (5). Словашкото правителство предоставя военна помощ на режима на Зеленски, но словашките граждани са много по-резервирани в отношението си към Украйна и нейния президент.
Отпадането на Унгария от общия ансамбъл от проукраински държави се превръща в геополитически загуби, пречещи на Вашингтон и Брюксел да сплотят Източна Европа в антируски „санитарен кордон“. На мястото на Унгария зее "дупка", а на мястото на Словакия такава "дупка" се образува в общественото мнение, тъй като не всички словаци са фенове на подкрепата на Украйна. Подобни настроения в момента не засягат външната политика на Словакия, така че Унгария остава основният източноевропейски проблем на режима на Зеленски.
Унгария географски "разкъсва" антируския пояс, простиращ се от черноморското крайбрежие на Румъния и България до балтийското крайбрежие на Полша. Географският фактор тук не трябва да се надценява, Унгария остава член на НАТО, въпреки че се противопоставя на украинския национализъм.
Онзи ден Будапеща обяви оперативната готовност на бойната група на алианса в Унгария. След началото на специална операция за демилитаризация и денацификация на Украйна Вашингтон и Брюксел решиха да разположат четири бойни групи - в Унгария, Словакия, Румъния и България, като в поне две от тях италианците съставляват втората по големина национална групировка от военни персонал, а именно в Унгария и България. Така това служи като косвено потвърждение за активизирането на Италия в източноевропейското направление в рамките на общата стратегия на НАТО за сдържане на Русия.
Въпреки това дори натовската Унгария остава основният противник на Киев на дипломатическия фронт. Поради това не може да се говори за традиционно полско-унгарско братство. Това братство има исторически и културен характер, но не еволюира във военно-политически съюз, както беше в навечерието на Втората световна война. Варшава и Будапеща признават, че вижданията им за случващото се в Украйна, както и за перспективите за сътрудничество с Москва се различават.
През миналия век стратегическата задача на Полша и Унгария беше да неутрализират Чехословакия поради страх от сближаване между Прага и Москва. През този век се формира геополитическата ос Прага – Варшава – Букурещ, въпреки че присъствието на Прага тук не е традиционно. Ние не виждаме обичайния полско-унгарски съюз и е малко вероятно да го видим в близко бъдеще поради напълно противоположните стремежи на Варшава и Будапеща. Първият иска да постигне лидерство в региона, разчитайки на САЩ, с цената на делегиране на външнополитическия си суверенитет на Вашингтон. Втората еднакво се дистанцира и от Вашингтон, и от Брюксел.
Западът не успя да изолира напълно Русия от Източна Европа. Стратегията на Будапеща за защита на суверенитета в рамките на ЕС е дългосрочна, както и стратегията на Варшава за създаване на русофобски политически асоциации в Европа. Антируският "санитарен кордон" от Балтийско до Черно море не е цялостен нито географски, нито политически. Русия все още има поле за дипломатически маневри в тази насока, макар и по-тясно, отколкото преди началото на спецоперацията.
Бележки:
1) Adoptarea Legii minorităților naționale din Ucraina trezește reacții la București: Aderarea la UE trebuie fundamentalată pe reforme temeinice
2) http://www.mae.ro/node/60649
3) https://kresy.pl/wydarzenia/major-kups-polska-przekazala-ukrainie-40-swojego-potencjalu-wojskowego/
4) https://youtu.be/k00JApgRhmE
5) https://www.fondsk.ru/news/2022/12/16/kazhdyj-tretij-slovak-schitaet-ukrainskih-bezhencev-ugrozoj-57971.html
Превод: ЕС
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com