/Поглед.инфо/ Неизбежното се случи. Русия нахлу в Украйна. А беше неизбежно, защото САЩ и партньорите им от НАТО натикаха Русия в ъгъла, от който можеше да излезе само с военни средства.

Всъщност Русия се противопостави на едно бъдеще, в което САЩ все повече щяха да затягат примката около врата ѝ чрез по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, съчетано с военна модернизация на своите източноевропейски марионетки.

Тази милитаризация се съпътства от засилена пропагандна война, в която западните медии разпалват пламъците на обществена враждебност спямо Русия. Едновременно с финансирани от правителството на САЩ организации (като Националния фонд за демокрация и германската фондация Маршал) те се стремят да влияят върху европейската и руската политика с цел промяна на режима.

На този етап има два въпроса: Какво се прави? и Какво трябва да се направи?

Какво се прави?

Отговорът на този въпрос е ясен. Изправени сме пред нова ера на студената война, която лесно може да се превърне в гореща и дори в ядрена. Нещо повече, ситуацията е много по-опасна от първата студена война, тъй като днес САЩ са много по-мощни в сравнение с правостоението им спрямо Съветския съюз. Следователно балансът е несигурен, поради което лесно може да се превърне в нещо ужасяващо.

Според неоконите, САЩ трябва да бъдат глобални хегемони и безспорни във военно отношение и това разбиране окончателно е наложено в американската политика. Този възглед се споделя от Демократическата партия, която представлява „либералното” крило на националната политика на САЩ. То намира отражение и в елитните либерални медии.

Печелившите са сред статуквото на Вашингтон. Най-големият печеливш е либералното крило на истаблишмънта на неоконите, което сега има ясна писта, за да прокара глобалната хегемония на САЩ под фалшивия флаг на насърчаване на демокрацията. Но по-важното е, че неоконите са впримчили европейските политически лидери в тази доктрина, разкъсвайки възможността за мирно продуктивно сътрудничество, което би могло да присъедини Русия към европейската икономика и семейство.

Вторият очевиден печеливш е военно-индустриалният комплекс, който очаква още много тлъсти дробчета и огромни печалби.

За разлика от първата студена война, сега няма да има компенсации за работещите семейства. Това е така, защото Русия няма глобален политико-икономически дневен ред, еквивалентен на социализма, заплахата от който принуди управляващият елит да прави отстъпки на труда. Дори работещите ще загубят, тъй като военният бюджет ще се разраства. По-важното е, че възраждането на шовинизма и милитаризма ще играе ролята на клин, който да разделя труда, давайки възможност на бизнеса и либералните елити да отменят всяка програма за прогресивна икономическа промяна.

Но най-големият губещ е Европа, която срамно е продадена от собствената ѝ малодушна политическа класа. Първо, Европа се отказа от икономическата възможност за мирно партньорство с Русия. От което загуби важни пазари и ще плаща много повече за енергия. Освен това ще стане още по-икономически уязвима и податлива за санкции от САЩ, както вече се случи с многомилиардните глоби, които САЩ наложиха на европейските банки.

И второ, за пореден път Европа ще усети натиска на САЩ за хегемония. Това се случи с Ирак, Либия, Сирия и Афганистан. Обратът вече оплодотвори европейския десен екстремистки ренесанс, който обещава да се втвърдява. Защото САЩ се смятат защитени от Атлантическия и Тихия океан.

Какво трябва да се направи?

Отговорът на този въпрос също е лесен, но постигането му изглежда невъзможно. А нужно е дълбоко прекалибриране, което да намали влиянието на САЩ в Европа, Европейският съюз да се укрепи и да включи Русия в европейското семейство, както предвиждаше през 1990 г. президента Горбачов. Отправната точка е признаването, че няма връщане назад. Създадени са нови реалии, произтичащи от разширяването на НАТО на изток, от организирания от САЩ преврат в Украйна през 2014 г., от присъединяването на Крим към Русия и сегашното нахлуване на Русия в Украйна.

На следващо място е потребна фундаментална промяна на съзнанието, която да признае, че Русия не е Съветския съюз. Това е страна със слаба икономика, намаляващо население и няма нито възможността, нито желанието да управлява страните от бившия Варшавски договор.

Тези два градивни елемента може да начертаят пътя напред. Украйна трябва да бъде неутрална държава, както Финландия и Австрия по време на Студената война. САЩ трябва да спрат да въоръжават Полша, която с нетолерантната си националистическа политика, може да бъде източник на големи проблеми. САЩ също трябва да спрат да въоръжават балтийските държави, което е агресивна провокация.

Европейският съюз трябва да изгради търговски и икономически отношения с Русия. Това е икономически брак, благословен от небето. Русия има ресурсите и се нуждае от технологии и капитали. Европа има технологии и капитали, но се нуждае от ресурси.

Нещо повече, като прекрати нападките срещу президента Путин, такова партньорство ще подобри вътрешнополитическото положение в Русия.

Сега за трудната част. Украйна трябва да бъде преустроена като федерална държава и може дори да се наложи да бъде разчленена предвид създадените нови реалии. Насърчавана от САЩ, Украйна си играеше с огъня и се подпали.

И накрая, необходимо е да се изградят европейски отбранителни сили и да се намали военното присъствие и влиянието на САЩ в Европа. Мотивът за американското военно присъствие през Студената война бе, че Западна Европа няма капацитет да възпира силата на Варшавския договор. Тези аргументи отдавна са отмряли. Варшавският договор не съществува, а Русия не е Съветския съюз.

Американската неокон заплаха

Трагично е, че нищо от това вероятно няма да се стане, защото е в дълбоко противоречие с целта на САЩ за глобална хегемония; и защото западноевропейските политици се опозориха като американски лакеи. Една силна, просперираща и либерализираща се Русия би била огромна заплаха за дневния ред на американските неокони. Ето защо САЩ се опитват да налагат политическа либерализация на Русия сега, знаейки много добре докъде ще доведе това.

Освен друго, силна, обединена и просперираща Европа би усложнила дневния ред на неоконите. А сътрудничеството на Русия със Западна Европа двойно ще засили заплахата за неоконите.

Историята и „дупката на паметта“ на Джордж Оруел

Западните медии сега фокусират вниманието си върху нахлуването на Русия. Вградено в този фокус е мълчаливото преработване на историята.

Американските неокони искат историята да започне с нахлуването. Всичко останало, което се е случило преди, трябва да бъде изметено в „дупката на паметта“ на Оруел.

Това означава да забравим заплахите и щетите, нанасяни от САЩ на Русия в продължение на тридесет години; да забравим как САЩ съдействаха за плячкосване на Русия след падането на Берлинската стена, да забравим даденото обещание НАТО да не се разширява на изток, да забравим заплахата от монтирането на ракетни установки все по-близо до границите на Русия, да забравим съдбовния преврат, организиран от САЩ през 2014 г. Украйна.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Томас Пали (Thomas Palley) е икономист, живеещ във Вашингтон. В момента ръководи създадената от него организация „Икономика за демократични и отворени общества“. Преди това е бил главен икономист в „Американо-китайската комисия за икономика и сигурност“ (US-China Economic and Security Review Commission).