/Поглед.инфо/ В информационно-фантомните светове са се навързали много всякакви и различни Украйни. Всеки създава Украйна за себе си, тоест всъщност той говори не за нея, а за себе си, за своето лично и близко по кръв. Освен това в една държава, както се оказва на примера на Съединените щати, може да има поне две Украйни: демократична и републиканска.

Разликите между двете излизат наяве, когато погледнете проучване на общественото мнение, проведено от социологическата служба на Университета Куинипек в Кънектикът . Там на някой му хрумна да зададе въпрос на американците: какво бихте направили лично вие, ако се окажете в същото положение като украинците днес – бихте ли останали да се биете или бихте напуснали страната?

Тук, между другото, имаме работа с още един информационен фантом, общ за целия Запад: че целият украински народ, като един човек, е взел оръжие и е хукнал да се бие. Реалността, която изглежда е добре позната на същите американци, в която няколко милиона украинци вече са влезли в Европа по западните маршрути, тук не се вписва.

В същото време никой на Запад не знае и другата реалност, в която 2,6 милиона други украинци искат да заминат за Русия днес, но те не са допуснати там от киевските власти. Около 300-та хиляди, които вече са стигнали до Русия, е възможно изобщо да не се споменават.

Но все пак страданията на бежанците са напълно отделна информационна конструкция, която не се пресича с идеологемата „те не са бягали и всички като един се вдигнаха на оръжие“. Значи и двата мита съществуват – всеки сам по себе си. И това без да говорим за факта, че хората от източната част на Украйна точно взеха оръжие в ръце, само че в обратния смисъл.

Все пак, социолозите зададоха въпроса – трябва някак да се отговори. И се оказва, че само 40 процента от демократите искат да останат в САЩ и да се хванат за оръжието. Републиканците - 69 процента - казват, нека тези руснаци дойдат в нашия роден Тексас и ще видят те...

А всички други са готови да избягат, да емигрират в друга страна или се затрудняват да отговорят.

Но има и разбивка по възраст. И в двете половини на Америка по-възрастните хора са някак по-готови да се защитават, а най-склонна към бягство от страната група е младежта с демократична ориентация. Нещо твърде познато…

И в много коментари по тази тема виждаме, че всъщност те обсъждат себе си, мислят за близките си, а не за Украйна като такава, сложна и реална. И използват непонятните им новини от тази мистериозна страна за обичайния идеологически побой над противниците си.

Смисълът на позицията на демократите е, че в първите дни спецоперацията се изсипа върху главите им като лавина: основното е да се противопоставим на Русия и другите автокрации по света. Води се битка на идеологии, а такава – ще добавим – може да се води от всяка точка на света, освен това, вземането на оръжие в ръце – ще добавим още веднъж – виж, това е съдба поне на украинците.

И да не забравяме ключовата теза на демократите, че Доналд Тръмп и другите „популисти“ винаги са показвали невероятна слабост към всички автократи, така че в крайна сметка всичко, което се случва, е по тяхна вина.

Позицията на републиканците е по-сложна. „Проучването показва криза на вярата сред демократите и в обществото като цяло“, размишлява един от коментаторите. Това се отнася до вярата в конституцията и изобщо във всичко американско: демократите показват пълната си откъснатост от собствената си страна, липсата на вяра в нея и желанието да се жертват, за да я защитят. Тук той припомня как започна разговорът и заключава: но народът на Украйна, надигнал се всички като един човек, е жив укор за демократите.

Разговорът отива все по-дълбоко и по същия начин. Ето още една публикация : да, Украйна, кризата - и нашата Америка в тази криза не се показват от най-добрата страна. Украйна всъщност губи (друг задължителен информационен фантом, припомняме, упорито твърди, че тя всъщност печели). А Западът като цяло? Искате да кажете, че събитията в Украйна възродиха самата идея за единния Запад? Това обаче по никакъв начин не отменя факта, че Западът и със сигурност Америка остават в упадък, както си бяха и преди това.

И така започва дълго изброяване на симптомите на упадъка, на това, което ние – и всички останали – вече знаем. Например, Европейският парламент гласува да подложи Полша и Унгария на финансови санкции , тъй като там не се харесваше всичко, свързано с ЛГБТ. Човек би си помислил, че тъй като тези две държави приемаха бежанци от Украйна повече от други, тогава е трябвало да се прояви солидарност на Запада към тях, но има неща по-важни от Украйна, - това са същите тези ЛГБТ хора.

Или – кризата на семейството, вярата и такава ценност като правото да се говори свободно. Тук започва да звучи третата тема : за факта, че сенатор Мит Ромни (между другото републиканец) заплаши Тулси Габард , конгресмен от демократите, със затвор за държавна измяна . За какво? Тя взе, че попита какво правят американските биологични лаборатории в Украйна. Заключение: патриотите не могат да говорят за лабораториите, но „ако не участвате в задължителните петминутки на омразата срещу Путин, трябва да бъдете арестувани и хвърлени в затвора“.

И това, припомняме, в страна, където представители на по-младото поколение на демократите са готови да бягат масово, само за да не защитават родината си с оръжие в ръце.

Досега казахме, че в Съединените щати има сякаш две Украйни, тоест всяка страна експлоатира тази тема в разправиите по чисто свои вътрешни проблеми. Все пак това е само Америка. Все още има много други Украйни по целия свят, когато всъщност пак всеки говори за собствените си дела.

Още в началото на века имаше добър начин да се заинтересуват индийците във всеки разговор за Украйна: да се каже, че Украйна е „нашият руски Пакистан“. И тогава всичко става ясно на всички, очите им светват, разговорът се възражда.

Припомнете си защо потребителите на китайската зона на Интернет са почти изцяло на страната на Русия в тази история: защото виждат в нея точно копие на историята си с Тайван , която същите тези западни играчи използват, за да провокират Пекин . Тоест тук имаме друга Украйна - с китайски характеристики.

И споменахме само три големи държави. Ето защо при следващата среща с фантома, наречен „целият свят осъжда Москва“, опитайте се да го пуснете покрай ушите си и да го игнорирате. Светът е малко по-сложен.

Превод: ЕС