/Поглед.инфо/ На пети и шести декември в Донецк беше ад. Случилото се беше като това лято. Целият град беше в дим. Особено центърът. Артилеристите от ВСУ умишлено стреляха от „Град“ по тези части на града, където винаги има много хора: Покрития пазар, района на ЦУМ, „Донецк Сити“. Само на 6-и загинаха осем души. Сред тях е Мария Пирогова, депутат и доброволец. Млада жена, която наскоро се омъжи. Човек, който е направил много добрини и би направил повече - ако животът ѝ не беше прекъснат от снаряд.
Проукраинските блогъри по вече познатия им начин пишат, че Донецк е обстрелван от Русия. От 2014 г. хората в Донбас се „обстрелват“ и вече ни омръзна да се учудваме и възмущаваме. Някои блогъри писаха, че обстрелът на Донецк е отговор на руските ракетни атаки срещу украинската инфраструктура. Но това е лъжа. ВСУ обстрелват Донецк, независимо дали Русия нанася ракетни удари или не. И така, на 28 ноември в центъра на града, на бензиностанция на кръстовището на бул. “Мир” и бул. “Школни”, млад човек загина от удар от украинска ракета. И предния ден на десетки метри от бензиностанцията, в района на хотел Виктория, също имаше долитания. За щастие нямаше загинали. Многократно украинците обстрелват една от централните улици на града - “Университетска”.
На 5 и 6 декември мащабът на обстрела беше просто различен, много хора бяха ранени за кратко време. Пострадаха значителен брой сгради, изгоряха автомобили. Градът беше покрит с черен дим, така че картината беше апокалиптична. Но ако не вземете предвид мащаба, то градът преживява украински обстрел всеки ден. Всеки. Божи. Ден. И нито един жител на Донецк не знае дали ще се събуди утре или снаряд ще влети в апартамента му. Излизайки за хляб в магазина, дали ще се върне у дома или бъде ударен от осколка. Към това трябва да добавим и проблемите с водоснабдяването в целия град - поради факта, че Украйна изключи електрозахранването на една от помпите на канала Северски Донец-Донбас още през февруари. Проблемите се утежняват от факта, че от време на време украинците обстрелват филтърната станция. Украйна започна агресия срещу критичната инфраструктура на Донбас много преди ракетните удари на Русия по нейните енергийни обекти.
Мой приятел, който сега служи в Херсонска област, дойде в Донецк на почивка. Така според него той има чувството, че е попаднал от един сектор на фронта в друг. И това е правилно. Донецк не е просто град в близост до линията на съприкосновение: в града всъщност всеки жител на града е участник във войната: дете, старец, жена.
В един от донецките канали в “Телеграм” човек зададе въпроса: „Ние луди ли сме или патриоти, че все още живеем в Донецк?“ Той забеляза, че хората празнуват рождени дни, вършат си работата. Въпреки постоянния обстрел. В същото време някой забеляза, че имотите в града поскъпват. Недвижимите имоти, които при разумен размисъл изобщо не струват нищо, поскъпват. А много хора, които имат възможност да се евакуират, не го правят.
Ние сме хем луди, хем патриоти. Особено тези, които не се евакуираха и в най-трудния момент, когато войната тепърва започваше. Но, от друга страна, деформацията на съзнанието също е налице, глупаво е да се отрича. Когато човек живее всяка секунда в чувство на опасност, когато не знае какво ще се случи след минута, невъзможно е да остане напълно нормален. Ето защо много жители на Донецк, включително и аз, станахме фаталисти. Само като разчитате на волята на съдбата или на Божията воля (който е по-близо), можете да оцелеете в нашите условия.
Защо Украйна се стреми да избие възможно най-много цивилни в Донецк? Както и през лятото, основната цел на политиците от Майдана е да всеят страх в сърцата на народа. Няма нужда от илюзии: имаме работа с жесток враг, проповядващ нацистка идеология, а не с братска държава. Терорът е основният метод на режима на Майдана от 2013 г. насам, когато неговите привърженици се втурнаха на власт в Украйна. Но в сравнение с това време властите в Киев добавиха още един мотив. Сега Донецк е част от Русия. И всеки артилерийски удар по града е демонстрация, че Русия не може да защити гражданите си. Политиците от Майдана не само искат да сплашат жителите на Донецк, но и да унижат Русия. Подкопават вярата на руските граждани в тяхната държава. Затова Украйна обстрелва и населени места в Белгородска и Курска област – докъдето може да стигне. До голяма степен това е причината да има атака с дронове на летища, където са базирани стратегически бомбардировачи. Но властите на Майдана не само искат да покажат, че Русия е слаба.
Журналистът Александър Сладков написа в канала си в “Телеграм”: „Докато центърът на Киев не бъде разбит на руини, обстрелът на Донецк няма да спре“. Емоционално, разбира се. Но по същество е правилно. Не можеш да проявиш милост към жесток враг. Тези, които целенасочено стрелят по цивилни, тези, които удрят мирен град с “Град", няма да оценят снизходителното отношение към себе си. Всяка милост те я приемат за слабост. И не само войниците от ВСУ, но и за обществото, което поражда тези войници. Имаме нужда от твърд, дори жесток отговор.
Можете да спорите, че не сме като тях. Можем да кажем, че отмъщението е от Средновековието. Но отмъщението е начин да накараш врага да се страхува. И докато Украйна не започне да се страхува зверски от Русия, атаките срещу Донецк и другите руски градове няма да спрат. Украйна просто има нужда от възмездие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com