/Поглед.инфо/ Украинските власти не позволяват на публиката да скучае. Всеки ден идва най-ярко и също толкова нелепо изявление. Ту мадам Зеленская ще заяви, че руските жени благославят съпрузите си да заминат на война, за да изнасилват украинки. Може би бившата ѝ омбудсманка Денисова я е ухапала. Същата, която беше изритана от поста си заради прекомерно отдаване на сексуални фантазии с изнасилване. Все едно да те "изгонят от Гестапо за жестокост" или "да те уволнят от публичен дом за разврат". За приказките на "Люси" Арестович вече е неудобно да си спомняме.

И онзи ден ръководителят на президентската канцелария Ермак стреля от главния калибър: нашата задача, казва той, е да достигнем границите на Украйна през 1991 г. и ние не сме съгласни с нищо по-малко. Сериозното обсъждане на подобни думи от украински политици сега е дори донякъде неудобно. Това е все едно сериозно да обясняваш на диагностициран луд, че няма как да е Наполеон, защото е починал отдавна и по принцип говори френски, а той, видите ли, пише руски с грешки.

Ако бях на мястото на СБУ, след такива изказвания бих проверил Пан Ермак дали не е друсал. Защото и най-оптимистичният руски "имперец" не мечтае да види Украйна в границите от 1991 г. Като цяло това е нашата максимална задача. Просто има нюанс. Пан Ермак, очевидно, говори за декември 1991 г. Но има 12 месеца в годината и единадесет от тях Украйна е част от СССР. Русия е съгласна с такива граници. Освен ако не се прокрадват съмнения дали ни трябва Западна Украйна с нейния пещерен нацизъм или да оставим поляците да си я вземат и да си имат собствено главоболие с потомците на онези, които ги клаха при Волиня.

И за да мечтаят сериозно за декемврийските граници на 1991 г., киевските мечтатели трябва да започнат да изравят от гроба Елцин и Кравчук. Кравчук беше този, който призна, че при подписването на договора в Беловежката пуста е бил зашеметен от подарък под формата на Крим - той е бил сигурен, че Борис Николаевич ще го поиска под формата на компенсация за придобиването на независимостта на Украйна.

Наскоро украинското външно министерство се роди още един шедьовър. „През 988 г. княз Владимир покръсти Киевска Рус и реши, че трябва да се присъединим към ЕС“, се съобщава на страницата на тази (теоретично) сериозна служба. От външното министерство добавиха, че Украйна остава ангажирана с тази идея и защитава Европа от Русия.

Но какво друго може да се очаква от място, отгледало такива гиганти на мисълта като Климкин и Мелник? Да оставим максимите за Владимир и ЕС на съвестта на възпаленото му съзнание. Надявам се, че това все пак е неумела аналогия. Както знаете, ЕС е първият опит да се създаде един вид образувание в Европа, чиито членове да не си режат гърлата при първа възможност. И по времето на Владимир Кръстител, предците на европейските съюзници се бият село срещу село, а съюзът в европейски термини тогава означава „временно обединяване на войските с барона на съседния замък, убиване на армията на барона от другата страна на река и след това да заколи вчерашния съюзник”.

Що се отнася до курса на Владимир Кръстител към средновековния ЕС, дори минималната критичност ще ви каже, че всъщност Владимир отхвърли курса към Европейския съюз именно защото отпраща католическите мисионери през гората и избира православната вяра, която също е византийска.

Украйна не защитава Европа от Русия. Тази Европа е защитена от Русия от Украйна. Тоест, се използва като щит. Субектът не може да има мнение. Никой не пита украинците дали искат да бъдат щит за Европа, те са принудени да го правят тайно. Дали украинците обичат да бъдат обект е риторичен въпрос. Изглежда така.

Що се отнася до мечтите на Зеленски и Арестович да се разходят из Ялта, украинците имат една поговорка - глупакът с мисъл става по-богат. И основната задача на киевския естаблишмънт е да даде тази идея на глупака и да се остави да забогатее с нея, докато самите те забогатеят чисто физически. В резултат на това Украйна живее в режим на реалити шоу, бягайки от ужасите на войната в този симулакрум, където те яздят “Ейбрамс” по “Тверская” улица и се разхождат из Ялта в бели панталони.

Организираната престъпна групировка „Квартал 95.“ убедително доказва, че наистина умее да прави две неща – да прави шоу и да дели плячка. В това те нямат равни. Изтърсиха от гащите не само собствените си момчета, но и цяла Европа се отглежда като зайци. И за да продължи шоуто, потенциалните донори трябва да навлязат по-дълбоко във виртуалната реалност. Този виртуален свят може да се сравни само по мащаба на потапяне със Северна Корея по време на световното първенство в Южна Африка, където отборът им се провали с рев, но у дома всички бяха убедени, че са станали световни шампиони. Но, както се казва, колкото повече си поел, толкова по-лош е махмурлукът.

Украинските висши служители и хората около тях не позволяват на ценителите на тяхната работа в стендъп стила да скучаят. Като всички фигури в шоубизнеса, те са добре запознати с правилото „нито ден без ред“. В тяхното изпълнение това означава, че публиката трябва непрекъснато да бъде подгрявана от техните изпълнения. Те не могат да си позволят да напуснат сцената дори за минута. В противен случай хипнотизиращият ефект може да отслабне и омагьосаната тълпа внезапно ще започне да подозира нещо. Пан Зеленски е наясно, че провалът в доставката на дрога ще доведе до махмурлук. Градусът на лудостта може единствено да расте.

Разумните хора питат с недоумение: как може цяла държава да се потопи в такава матрица в нашето време на отворени информационни граници? Откритостта на информацията е много условно нещо. Вие сами знаете, че за кореспонденцията с роднини от Русия, открита на вашия смартфон или връзки към руски ресурси в демократична Украйн води до затвор. Но основното е, че самите украинци не искат да излязат от информационната лудост. Ако всичко отвън е непоносимо и страшно, тогава трябва да се скрият под завивките и да се насилят да повярват, че нищо подобно не се случва. И доставчиците на информационнадрога няма да ги оставят без занимание, това им е работатга.

Не бива да се надявате, че украинците изведнъж ще се събудят и ще се излекуват. Германците, нация много по-рационална и разумна от украинците, до май 1945 г. вярва във “оръжието-чудо” и решителната повратна точка и чакат митичната спасителна "армия на Венк". И колкото по-зле вървят нещата в реалния живот, толкова по-дълбоко се потапят във виртуалното. Само грубата физическа реалност успява да ги извади от това състояние - руски танкове по улиците на Берлин.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com