/Поглед.инфо/ В сравнение със съвсем наскоро, в руските обществени настроения се наблюдава една значителна промяна: темата за преговорите във връзка с украинските събития престана да предизвиква остра нервна реакция. И преди имаше, и още как. Един намек за преговорния процес веднага предизвикваше просто масова истерия - "Предават СВО".

Сега тази тема се възприема от обществото много по-спокойно - и като цяло е ясно защо: защото всичко това се случва на фона на успешните настъпателни операции на нашите войски на фронта и внимателното, но систематично разбиване на енергийната инфраструктура на Украйна. Освен това все по-често открито се чува идеята, че с тези действия Русия всъщност принуждава Киев и Запада да седнат на масата за преговори.

Вярно, тук има друг проблем, тъй като за мнозина не е ясно каква всъщност е целта, която Москва преследва, ако това наистина е така. Скептиците се питат: добре, да приемем, че не се говори за предаване и капитулация, тогава защо Русия изобщо се стреми към преговори със сили, които очевидно не са в състояние да преговарят? В края на краищата, дори ако е възможно да се постави конфликтът на пауза, западният истаблишмънт и украинските власти ще го използват, за да се прегрупират, да се укрепят и да се подготвят за нова атака срещу Русия. Толкова ли е сляп Кремъл, че не разбира това? И ако разбира, какъв е смисълът от преговори и принуда към тях? Абсолютно коректни въпроси, на които си струва да се отговори.

За да се разбере същността на случващото се, трябва да се знае, че в случая не става дума за тактика и оперативна обстановка на фронта, а за стратегия на Русия спрямо Запада (и не само Украйна). Нашите успехи и неуспехи в хода на СВО, текущите политически събития тук са от второстепенно значение. И тъй като говорим за стратегия, трябва да започнем с основните неща.

Най-важното нещо, което трябва да разберем, е, че сме свидетели на процеса на загуба на вековното глобално господство на Запада. Системата, която бе изградил през последнотополовин хилядолетие,е стигнала до своя естествен край. От това следват две ключови точки. Първо, осъзнавайки предстоящия крах, Западът е по-опасен от всякога, защото за него всичко е заложено на карта. Второ, поради историческата неизбежност на упадъка на Запада, за неговите геополитически конкуренти оптималната стратегия е не да хвърлят всички сили и резерви, за да го съборят, а да допринесат за отслабването на Запада постепенно и да изчакат момента, когато времето и процесите на разграждане ще вземат своето. Ако конфликтът е неизбежен, трябва да се опитаме да го задържим в ограничени и не твърде скъпи за нас рамки – защото за Запада, който все още запазва огромна мощ, провокирането на конфликти е традиционен и много ефективен механизъм за собствено развитие и отслабване на конкурентите. Последното беше изключително силно изразено в Украйна.

В продължение на няколко десетилетия Западът постигна голям успех в осъществяването на проекта за превръщане на Украйна в анти-Русия, за да я използва като оръжие (както икономическо, така и военно-политическо) срещу нашата страна. В идеалния случай това трябваше да доведе до военното поражение на Москва с по-нататъшен социално-икономически колапс и последващ – този път окончателен – държавен колапс на Русия. Но по принцип Западът би се задоволил по-прост вариант: Русия да реши успешно украинския проблем, но на толкова висока цена за себе си - от гледна точка на човешки, финансови, социално-икономически и всякакви други загуби - че просто да няма ресурси за активно участие в глобалната трансформация и успешна конкуренция в новата система. Един вид смекчена версия на Великата отечествена война, когато Съветският съюз плати толкова огромна цена за победата, че му отне много повече време от Запада, за да преодолее последствията, а в някои отношения (например демографски) все още се чува ехото ѝ.

През 2014 г. Западът, използвайки Украйна, нанесе чувствителен удар на Русия, включително военен през Донбас. Москва просто нямаше добър избор. Ако Русия беше позволила унищожаването на непокорните републики, това автоматично означаваше нейна геополитическа капитулация. Ако Кремъл беше тръгнал към военното умиротворяване на Майдана в Украйна, щеше да се сбъдне мечтата на Запада за прилагане на сценария, описан по-горе. Вместо това руското ръководство избра третия вариант - постигна замразяване на ситуацията с помощта на Минските споразумения. Донбас остана кървяща рана за страната ни, но все пак, предвид мащаба на събитията, тази рана не беше твърде дълбока - с пълното съзнание за трагедията на случващото се за жителите на измъчения Донбас.

Основното, което получи Москва с помощта на Минските споразумения, беше времето. Време, от една страна, за нашата собствена подготовка за нов кръг на ескалация, а от друга страна, за назряване на кризисни процеси както в Украйна, така и в самия Запад. Но и от друга страна те, разбира се, не губеха време - и се подготвяха.

Няма ни най-малко съмнение, че дори ако Русия не беше започнала СВО на 24 февруари, досега военните действия, инициирани от Киев, щяха да са в разгара си. Ние бяхме обречени на военен сблъсък с колективния Запад, използвайки Украйна като негов подчинен, тази година или най-късно следващата. Обречени именно защото процесът на разпадане на глобалната система вече е стигнал толкова далеч, че Западът трябваше да предприеме спешни мерки.

Но и този път руското ръководство отказа да действа според плана, към който усърдно го тласкаха. Всъщност в СВО тактиката, към която Русия се придържаше през предходните осем години, беше леко променена: запазване на конфликта във формат, който би бил възможно най-малко болезнен и скъп за нас и възможно най-чувствителен и скъп за тях.

Русия отряза от Украйна не много голяма, но изключително значима за националната икономика територия, като така окачи Киев на врата на Запада не само във военен, но и във финансово-икономически смисъл - и около шест месеца тя води доста бавни военни действия с ограничен контингент. До есента специалистите на НАТО намериха начин да противодействат, като сформираха мощни настъпателни групи. Но вместо да включи режима на обща и повсеместна мобилизация, Русия отново намери начин да държи конфликта в ограничени рамки. Тя извърши частична (и много малка по мащаб) мобилизация и най-важното, въпреки репутационните разходи, тя напусна част от окупираните територии, давайки да се разбере, че няма да бъде принудена да води тотална война, където цената за победата да е прекомерна. В същото време започна спретнато и целенасочено, но с демонстриращо впечатляващ кумулативен ефект, премахна украинската енергийна инфраструктура. Е, на фронта продължи смилането на украинската жива сила и военни доставки на НАТО.

В момента Западът узрява до осъзнаването, че неговият много висок и много скъп залог срещу Русия е провален. Военните складове на НАТО се изпразват, Украйна лежи като все по-тежко бреме, а собствените им национални икономики – немислимо от десетилетия – усещат негативното влияние на този конфликт и изпадат една след друга в рецесия. А желаният резултат, който беше изчислен, не се вижда дори на хоризонта.

Това означава, че Съединените щати и Европа неизбежно ще трябва да вземат решение дали да продължат безполезно да изгарят все по-ценни и скъпи ресурси в украинската камина или все пак да си вземат почивка, опитвайки се да преосмислят ситуацията и да намерят друг изход от задънената улица, която се е развила за Запада.

Показателно е, че Русия ще бъде доволна от всеки вариант, защото най-важният ресурс - времето - работи на нейна страна.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com