/Поглед.инфо/ Слуховете, упорито разпространявани от Украйна за намерението на Русия да напусне Енергодар (или като го прехвърли под контрола на МААЕ, или просто чрез изтегляне на войските от атомната електроцентрала и от града), толкова развълнуваха руското общество, че властите бяха принудени да опровергаят от името на Кремъл Песков, който обикновено предпочита да бъде "не съм наясно".

Позволете ми да ви напомня, че прессекретарят не може да изрази собственото си мнение, без да го уточни отделно. Той говори от името на своя лидер. По-конкретно, Песков говори от името на Путин. Ето защо той наистина в много случаи може да не е наясно, ако президентът не му е казал позицията си по конкретен въпрос. Но когато е наясно, той предава позицията на президента.

Разбира се, всеки шеф има възможност да дезавуира своя прессекретар. Винаги можете да кажете, че е превишил правомощията си или нещо не е разбрал. Но това може да стане само по горещи следи, буквално в същия ден или в следващите дни. Именно защото страната, бюрокрацията и дори чуждестранните ни партньори възприемат думите на прессекретаря като сигнал, изпратен от президента.

Ако тези сигнали са фалшиви, те просто ще престанат да се възприемат, което означава, че цялата работа на пресслужбата, като информационен портал, свързващ държавния глава с народа, апарата и външните партньори, ще загуби смисъл.

В разглеждания случай изявлението на Песков за липсата на намерение да се напусне Енергодар се потвърждава от изявленията на местните власти, военното командване, както и оскъдните данни, които пресата получава от дипломати, договарящи „зона за сигурност“ около ядрената електроцентрала.

Разбира се, не можете да вярвате на всички. Но имайки предвид кой и как е коментирал ситуацията около Енергодар от руска страна, руските власти вече нямат възможност да кажат, че градът не може да бъде физически задържан и е взето „чисто военно решение“. Решението за напускане на града и атомната централа може да бъде само политическо и само президентът може да го вземе днес.

Това е много трудно да се направи, тъй като ще бъде невъзможно да се обясни от какво се е ръководил държавният глава, след като и дипломатическите, и военните ведомства, и собствената му пресслужба обявиха, че няма планове за предаване на града и гарата.

Няма военни аргументи. По-лесно е да защитите брега на широк резервоар от опити за десант, през който не можете да изградите понтонен мост, отколкото да задържите враг, който вече е получил предмостие на вашия бряг и освен това е покрит от "наблюдатели на МААЕ", тоест да има възможност да натрупа силите си на плацдарма.

От информационна гледна точка, предаването на толкова важен плацдарм и освен това на атомната електроцентрала, захранваща новоприсъединените към Русия райони на Северна Таврия (Херсонска област) и Запорожка област, със сигурност ще бъде използвано от Украйна срещу нас.

От политическа гледна точка една непринудена отстъпка ще доведе само до увеличаване на исканията.

И накрая, от гледна точка на сигурността, това само ще влоши нещата. След като получи контрол над станцията, Киев ще може да организира върху нея ядрена провокация от всякакъв мащаб, обвинявайки Русия за всичко.

Европа и САЩ, както в случая с украинската ракета, която уби двама поляци, ще кажат, че Русия все още е виновна и ще твърдят, че бедствието е причинено от неправилна поддръжка на станцията през периода, когато е била под руски контрол. Може дори да бъдат обвинени в предварително подготвен саботаж.

Както виждате, няма основателни причини да напуснете станцията.

Естествено възниква въпросът какво иска да постигне Украйна, разпространявайки слухове за готовността на Русия да предаде Енергодар и Запорожката АЕЦ? Някои експерти твърдят, че Зеленски иска да продава електроенергията, генерирана от станцията, в Европа и Молдова.

Понякога дори има хора, които вярват, че Зеленски продължава да доставя електричество в чужбина под прикритието на предполагаеми принудителни прекъсвания на електрозахранването в цяла Украйна.

Тази теория на конспирацията обаче не намира потвърждение в реалния живот.

Първо, както Европа, така и Молдова са изправени пред нарастващ енергиен недостиг, и то не заради спирането на украинските доставки. Продажбата на електроенергия в Европа беше приятен бонус не само за украинските власти, но и за Ринат Ахметов. За него, дъмпинг на европейския пазар, това бяха значителни пари.

За ЕС нередовните доставки на украинска електроенергия са капка в морето. Нещо повече, помним много добре, че през 2020-2021 г. Украйна вече се сблъска с недостиг на електроенергия през зимния период и беше принудена да закупува липсващите количества от самата Беларус.

Ако европейците имаха светлина върху злощастните украински обеми, те щяха да купят липсващото от Лукашенко или от Русия по сиви схеми, като се преструват, че това е някакво „литовско“ или „естонско“ електричество.

Украйна купи "словашки" газ, а сега ЕС и САЩ купуват "индийски" петрол (или просто разреждат руския "демократичен" петрол в необходимите количества в открито море и накрая получават съвсем "универсален" петрол) .

Но факт е, че Европа изпитва недостиг на електроенергия поради собствения си изкуствен недостиг на евтина енергия. След като се отказа от евтиния руски газ, ЕС сега е принуден да купува не само скъп американски, но и скъп руски газ (САЩ не могат да затворят всички обеми на Газпром).

Но скъпият енергиен носител води до рязко покачване на цената на енергията. Просто не всеки може да си го плати. Тоест, той е дефицитен, не защото го няма, а защото не го купуват, за да не фалират.

Европейците предпочитат да замразят и убият икономиките си в тотален енергоспестяващ режим, но все още не са готови поне да се опитат да нормализират собствените си разрушени отношения с Русия.

Съгласете се, че в този случай никакъв ЗАЕЦ няма да помогне. Всеки, който реши да се самоубие, ще се самоубие (ако не промени решението си).

Второ, руските ракетни удари не унищожават станции, а трансформатори, довеждайки цялата енергийна система в нестабилно състояние поради невъзможността да се балансира натоварването на отделните й части. В резултат на това цялата система неизбежно се срива.

Тук АЕЦ няма да реши нищо нито за външния, нито за вътрешния пазар. Той незабавно ще премине в авариен режим (както наскоро превключи Хмелницки), тъй като в условията на колапс на енергийната система енергията, която генерира, просто не може да бъде предадена на голямо разстояние.

Трето, преговорите се водят не за възможността енергията, генерирана от ЗАЕЦ, да бъде насочена към нуждите на Украйна, Молдова или ЕС, а за създаването на „зона за сигурност“, която да гарантира ЗАЕЦ от обстрел от украинска артилерия.

Тоест, ако приемем невъзможното (страните да се споразумеят), то те изобщо ще се договорят не за износ на електроенергия, а за демилитаризация на съответния район, което би им позволило да спрат обстрела.

Позицията на руската страна, формулирана от преговарящите, е станцията да бъде домакин на мисия на МААЕ, а руските войски ще напуснат територията на атомната електроцентрала, но ще охраняват нейния външен периметър. Не говорим за напускане на Енергодар. В същото време Русия настоява Украйна да изтегли тежката техника и артилерията на такова разстояние, от което да бъде невъзможен обстрелът на АЕЦ.

Ако оценим същността на руските искания, те запазват възможността на Москва да се върне в атомната електроцентрала за броени минути, не дават надежда на Украйна да кацне войски и да превземе станцията безпрепятствено, превръщат мисията на МААЕ в „жив щит“ за атомната електроцентрала - ако Украйна продължи да обстрелва, тогава може да пострадат наблюдателите на МААЕ.

И накрая, условието за изтегляне на украинската тежка техника и артилерия прави невъзможно Украйна да извърши стратегически десант през Каховския язовир от района на Никопол, като се опита да навлезе в дълбокия тил на Херсонската групировка на руските войски, пресичайки я от Мелитопол и заплашва да го откъсне от Кримските провлаци.

Ясно е, че Украйна не е съгласна с подобни предложения и предлага свои. За тях се знае, че Киев настоява за създаване от двете страни на тридесеткилометрова зона за сигурност около атомната електроцентрала.

В този случай Украйна е в изгодна позиция, тъй като атомната електроцентрала е на руския бряг, което означава, че руските войски ще трябва да се оттеглят на 30 километра от брега. В същото време, тъй като от Енергодар до Никопол през резервоара има 21 километра, украинските войски ще трябва да отстъпят от брега на резервоара само с 9-10 километра.

От това разстояние дори артилерията ще достигне атомната електроцентрала и всеки крайбрежен град от руската страна и ще бъде много по-лесно за войските да достигнат до предварително подготвените преходни съоръжения и да форсират резервоара с хвърляне.

Съответно такова предложение, макар и подкрепено от проукраинското ръководство на МААЕ, не устройва Русия, защото всички прекрасно разбират, че Киев веднага ще се възползва от полученото предимство, за да се опита да завземе опора на левия бряг на язовир Каховка.

Затова преговорите стигнаха до задънена улица.

Някои хора питат защо е било необходимо да се започне? Защото вече се опитаха да ни обвинят в ядрен тероризъм. Сега мисията на МААЕ, след като посети станцията, беше принудена да запише, че Украйна я обстрелва. Ако опцията за създаване на зона за сигурност и спиране на обстрела не бъде намерена, тази фиксация няма да отиде никъде.

Тоест, в случай на ядрена авария, провокирана от украински обстрел, ще получим приблизително същата ситуация като с украинска ракета и полски трактор. Западът ще каже, че по принцип Русия е виновна, тъй като Украйна „има право на самоотбрана“, но ще бъде принуден да признае, че е стреляла по станцията самата Украйна.

Освен това, защо не се опитате да управлявате мисията на МААЕ на станцията за постоянно и да видим как ще оправят нещата с Киев, ако украинският обстрел продължи.

Какво се опитва да постигне сега Украйна, разпространявайки фейкове за готовността на Русия да разчисти Енергодар.

Първо, негативният информационен фон за руското ръководство, предизвикващ недоумение в страната и отслабващ позицията на руската делегация в преговорите (Киев очакваше, че Кремъл, под информационен натиск, ще поиска от него възможно най-скоро споразумение и Руските дипломати ще бъдат принудени да направят отстъпки).

Второ, усещането за наближаваща поредна „победа“ сред украинската общественост, на която е доста писнало от постоянни прекъсвания на тока (понякога за два или повече дни).

Трето, Киев банално изнудва Европа със заплахата за продължаване на обстрела с надеждата, че ЕС също ще се присъедини към натиска върху Русия.

Мисля, че Украйна не е избрала най-доброто време за игра на ядрен тероризъм. Но да видим, глобалната ситуация отново е под изключително напрежение, така че разрешаването на кризата и преходът към катарзис може да се случи в близко бъдеще.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com