/Поглед.инфо/ Трагедията в Макеевка кара да си зададем един труден въпрос - дали руските системи за ПВО не се справят със задачата си? Както знаете, от шестте снаряда, изстреляни от ХИМАРС, само два бяха свалени, четири удариха целта. Загинаха десетки руски военнослужещи.

На този въпрос има кратък отговор - не, зенитно-ракетните системи (ЗРК) работят нормално и се справят, доколкото е възможно. Въпросът е само какви са тези възможности и как да ги използваме.

Мнозина смятат, че ако в експлоатационните характеристики, например, на системата за ПВО Панцир-С1 е написано - граница на засегнатата зона е 20 км, тогава е достатъчно да лагерувате на 19 км от нея и вашата единица (или населено място, Макеевка) ще бъде покрита от ПВО с пълна гаранция. Всъщност нещата са много по-сложни.

И засегнатата зона не е фиксирана полусфера над позицията на системата за ПВО. Зависи от скоростта, надморската височина и параметъра на курса на целта (разстояние от системата за ПВО до курса на целта в километри). Затова трябва да разгледате картите, които отразяват общата зона на поразяване на групировката за противовъздушна отбрана, която има за задача да покрива. Много зависи от терена, от конкретното разположение на системите за ПВО, от графика на работа на радарите и екипажите.

Нито "Панцир", нито "Тор", нито "Бук" са в състояние да отблъснат масиран въздушен удар с една или две бойни машини. Това може да стане само като част от добре обмислена и плътна групировка за ПВО. А общовойсковите командири винаги се изкушават да монтират ПВО една по една. Те имат свои задачи, могат да бъдат разбрани.

Можете да зададете въпроса - ама това масивен удар ли беше? Само шест ракети!

Да, само шест. Но – само в този удар. Колко имаше преди? Колко и как са стреляли руските ПВО преди да отблъснат този удар? Успяха ли да им донесат нови боеприпаси, успяха ли да презаредят? Може би са стояли почти празни, с няколко последни ракети?

Това изобщо не е изключено, в частност, израелците се научиха много добре как да използват такава тактика - пренасищане на противовъздушната отбрана, докато работят срещу Сирия. Какво да кажа - руските удари по енергийната инфраструктура на Украйна се правят по същия алгоритъм, точно с цел да се заблуди украинската ПВО. Не си мислете, че врагът е по-глупав от нас.

Борбата с американските РСЗО, унищожаването на техните складове за боеприпаси, се извършва от руските войски възможно най-активно. Според Министерството на отбраната на Руската федерация през изминалата година са унищожени 23 установки ХИМАРС, а само през първите три дни на новата година вече седем, на 6 януари - осем. Включително две машини бяха унищожени още във влака, с който бяха доставяни на фронта заедно с боеприпасите им.

ПВО се бори с изстреляните снаряди. Това е последната защитна линия. Нашите екипажи и командни пунктове се научиха как ефективно да унищожават снарядите на американските РСЗО. Но това изобщо не са целите, за унищожаването на които са предназначени комплексите.

Снарядите за РСЗО , включително тези, използвани от ХИМАРС, са много трудна цел. Високоскоростни, малки - следователно, едва забележими. Размерът им е незначителен, дори в контейнера за изстрелване - това е просто "тръба" с диаметър 227 мм и дължина 4 м. И след изгаряне за няколко секунди полет на гориво, от тази тръба остават само около 2 м с бойна глава. Унищожаването на такава цел е подобно на удряне на куршум в куршум.

Разбира се, нито военната наука, нито руският военно-промишлен комплекс стоят неподвижни. Вече се въвеждат нови технически решения за повишаване на ефективността на ПВО, включително за противодействие на снаряди за РСЗО. Например, за системата за противовъздушна отбрана БУК-M3 беше разработен и внедрен нов софтуер, който увеличи вероятността за поразяване на малки цели. Разработват се и напълно нови системи, които отчитат новите реалности на борбата.

ПВО става все по-сложна и многостранна. Но в същото време ракетите (снарядите) на РСЗО не са най-трудните средства за прихващане. Първо, защото летят високо и въпреки всякакви стелт технологии винаги ще бъдат лесно засечени от радари и системи за противовъздушна отбрана. Това означава, че ще бъдат унищожени. Въпросът е само в броя на готовите за използване ракети. Това е въпросът за плътността на групирането. Както и увеличаване на натоварването на боеприпасите на системата за ПВО, намаляване на времето за тяхното презареждане.

В продължение на много години водещите военни сили залагаха на конструкцията на големи дронове – височинни, високоскоростни. Но те са добри само там, където няма система за ПВО. СВО ясно показа, че една дреболия под формата на граждански квадрокоптери за 10 минути полет е много по-опасна и може ефективно да удари много цели.

Това поставя трудни задачи пред конструкторите - има спешна нужда от създаване на нови средства за борба срещу БПЛА. При това на всички нива - от взвод на фронта до групи за ПВО, прикриващи големи и важни обекти. Необходимо е най-накрая да се даде приоритет на проектирането на най-нови радарни-самолети, но засега поне серийно производство на самолета A-100. Предлаганите леки дирижабли с маломощни радари не са решение на проблема с откриването на крилати ракети.

Наскоро министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви формирането на нови формирования в руските въоръжени сили. Сред посочените няма нови дивизии за ПВО. Но няма съмнение, че в крайна сметка все пак ще се обърне необходимото внимание на въпросите за изграждане и оборудване на ПВО.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели