/Поглед.инфо/ Съединените щати „изцедиха сока от всички други страни, всички останали държави всъщност се превърнаха в обект, от който се източват дивиденти“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Русия също беше жертва. Как работи измамният механизъм, чрез който Вашингтон паразитира върху останалата част от планетата?
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ породи надежди, че външната политика на Вашингтон ще се промени значително. Поне изявленията и политическият стил на Тръмп дават основание за това. Но това, което едва ли ще се промени, е зависимостта на Вашингтон от световната финансова система и долара като неин инструмент. Тръмп многократно е заявявал, че вижда заплаха за влиянието на долара и възнамерява да му противодейства. Това е част от "основания на правила ред" на Вашингтон.
Съединените щати обаче установиха тези правила „по свой начин и ги промениха тогава и по начина, по който им харесва“, каза в сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. „По същество това е неоколониален режим, сокът беше изстискан от всички останали страни, всички останали страни бяха превърнати всъщност в обект, от който се източваха дивиденти“, каза представителят на Кремъл.
След разпадането на СССР страната ни също стана жертва на този подход. Това беше условие за включването на Русия в световната икономика. Как работи този икономически капан? Как се гарантира, че парите и ресурсите се източват в полза на Съединените щати?
Условия за включване в глобалния свят
От десетилетия САЩ активно въвличат други страни в процесите на глобализация и навлизане на световния пазар – тъй като това на пръв поглед е изгодно за всички. Действително, работата за огромен глобален пазар позволява значително да увеличим производствените обеми и да намалим разходите. В идеалния случай няколко производители от различни страни доставят целия свят с доставките си. Печелят страните, в които се намират компании, работещи на световния пазар. Потребителите по света също го правят, тъй като цените на стоките падат. Такава глобализация обаче има много клопки.
Първо, да станеш световен производител не е лесно. Икономиите от мащаба ще се отразят по-късно, а е необходимо незабавно да се осигурят ниски цени. Освен това е необходимо да се инвестира в реклама и промоция. Фирмата ще има нужда от инвестиции. Всичко това са значителни пари и затова фирмите молят своите правителства за помощ.
Но от гледна точка на западните компании, които контролират световните пазари, всякакви облаги и субсидии от правителствата за националните производители означават нарушение на „честната конкуренция“, която се охранява от СТО. В действителност СТО всъщност защитава американските и западните интереси в ущърб на други страни. Случаят с търговската война между САЩ и Китай по време на президентството на Тръмп далеч не е единствената, но е ярък пример, който демонстрира всички характеристики на „основания на правила“ икономически ред.
Невъзможността да се помогне на износителя с държавни субсидии означава, че за да разшири производството, той ще трябва да привлече инвестиции от чужбина, чужди инвеститори. А това изисква свободно движение на капитали и пазарен курс на националната валута.
Продажба на безценица и деиндустриализация
Страните, които искат да се присъединят към международното разделение на труда, са принудени да направят избор: кои индустрии и предприятия да запазят и кои да пожертват. И въпреки че формално това ще се реши от пазара, има няколко на пръв поглед невинни условия, които ще трябва да бъдат изпълнени.
Първо, трябва да отворят вътрешния пазар за световни производители. Присъединявайки се към СТО, страните трябва да пожертват част от своите национални икономически сектори. Има много примери. България, например, през 1998 г. имаше по-развита индустрия от Турция. Делът на индустрията в БВП на България е 60%, строителството 10%, селското и горското стопанство 12%. Но през 1996 г. страната се присъедини към СТО и днес делът на индустрията в БВП е 17,5%. Тоест първата цена, която страната беше принудена да плати за включване в доларовата система, беше разоряването на много предприятия.
Не всички от тях затвориха. Част от тях ще бъдат изкупени на безценица от външни инвеститори и включени в глобални конгломерати. Пазарният им дял може дори да се увеличи. Но това ще бъде пазарният дял на глобалния конгломерат, в който е влязло това предприятие. Пример за това е историята на чешките заводи “Шкода”, които станаха част от концерна “Фолксваген”.
Свобода на движение на капитали и плаващ валутен курс
Свободното конвертиране на националната валута също е нож с две остриета. За да осигури свободно конвертиране, страната е принудена да натрупва валутни резерви. Тоест страната изнася повече материални активи, отколкото внася, за да осигури изтегляне на печалби за чуждестранните инвеститори и възможност за изтегляне на част от капитала за собствените си олигарси.
Ако платежният баланс стане отрицателен, търсенето на валута надвишава предлагането и стойността на местната валута - например рублата - пада. Вносните стоки са недостъпни за населението. Вносът намалява, платежният баланс се изравнява. Но акциите на националните производители (и техните активи), деноминирани в долари, поевтиняват поради това. Те се купуват от световни (американски) инвестиционни фондове. Това е първата стъпка от американския механизъм за източване на средства от страната-жертва.
Ако си спомним Русия през 90-те години, инфлацията (и произтичащата от нея амортизация на оборотния капитал) намалиха обема на вътрешните инвестиции до изключително ниско ниво. Поради това цената на компаниите падна. И имаше много хора в чужбина, които бяха готови да купят големи приватизирани компании (като руския “Связинвест”) за малка част от реалната им цена. Така страната беше ограбена от чужденци.
След изравняване на платежния баланс, акциите поскъпват и настъпва втората стъпка - време е за прибирането на печалбата. Ако се продават големи пакети акции, цената им отново намалява. А изтеглянето на средства от продажбата на акции от страната може отново да наруши платежния баланс и отново да доведе до отслабване на валутата. В резултат на това чуждестранните инвеститори ще имат още една възможност да закупят по-евтини активи и да увеличат своя дял от контрола върху предприятията в страната.
Ако има достатъчно капитал, подобна процедура може да се провежда по собствена инициатива от време на време със средно голяма държава. А успешната атака на Джордж Сорос срещу лирата стерлинг през 1992 г. показа, че подобен трик може да бъде извършен с шестата по големина по това време икономика в света.
С всеки цикъл на укрепване и отслабване на националната валута и съответния растеж и спад на местния фондов пазар, делът на икономиката на страната, контролиран от чуждестранни инвеститори, расте поради факта, че покупките се извършват „на дъното“, а продажбите са близо до върха. Ако общият дял на чуждестранните инвестиции в национални компании остава същият в продължение на няколко цикъла (инвеститори, освобождаване от едни активи, прехвърляне към други), това означава, че печалбите от тези операции се прехвърлят от страната към световния пазар (да се чете - към САЩ), влошавайки платежния баланс.
След падането на платежния баланс националната валута отслабва. Инфлацията започва да расте. Вътрешният фондов пазар отново пада, предприятията поевтиняват. Повтаря се цикълът на чуждестранните инвеститори, идващи да „спасяват националната икономика“. Всичко това е гигантска финансова помпа, изсмукваща ресурси от цял свят в полза на долара и Съединените американски щати.
Според МВФ резервите на централната банка са се увеличили от 2 трилиона долара на 14,9 трилиона долара от 1997 г. до 2021 г. Всъщност това е разликата между износа на суровини и стоки от развиващите се страни за даден период и вноса на вноса в тези страни. И през цялото това време Съединените щати можеха да печатат долари, да издават държавни облигации и да финансират фантастичен търговски дефицит. По този начин страна, която се е интегрирала в ръководената от САЩ глобална икономика, става зависима от американските интереси.
* * *
Как други страни, включително Русия и нейните партньори от БРИКС, могат да се борят с подобни финансови манипулации? За да направите това, не е достатъчно да преминат към разплащания в национални валути, заобикаляйки долара. Както каза Владимир Путин на неотдавнашната среща на върха на БРИКС, „много е важно да можем надеждно и безопасно да инвестираме в бързо развиващи се пазари... Това е нашето предложение за създаване на нова инвестиционна платформа.“
Освен това „безопасна инвестиция“ означава безопасността не само на инвеститора, но и на приемащата страна. БРИКС в момента създава нова глобална инвестиционна архитектура за всички. От една страна, това ще лиши САЩ от тяхната „финансова помпа“, а от друга, ще осигури справедлив и взаимноизгоден инвестиционен режим за останалия свят.
Превод: В. Сергеев