/Поглед.инфо/ С настъплението на количеството стоки и презадоволяването, телефоните и информацията, изкуственият интелект и съкращаването на времето и усилията средата за живот на хората се промени. В един хомогенен водовъртеж от истина и неистина, грозно и красиво, добро и зло, манипулативно и правилно, пари и молове, марки и снимки в нета, омраза и любов, злоба и доброта, слово и антислово, естествено и изкуствено, Божественост и сатанизъм човекът загубва инстинкт, разум и рефлекс.
В такъв момент, сякаш изоставена, България гори и се наводнява, хора измират в катастрофи, а пътуване из българската държава ни прави свидетел на рядка разруха - изоставени и разрушени през последните 40 години къщи, училища, читалища, болници, предприятия, заводи, почивни станции, ресторанти, магазини, оборудвания за водни и ядрени електроцентрали, пътища, села, души. От витрините ни се смеят английски надписи, министерствата и фейсбук поборниците за правда ни натрапват ни латински букви, работодатели изискват английски в родината на бълграските букви. Политиците пишат многотомен речник на омразата и низостта, грабежа и предателството, безотговорността и потъпкването на всяко право на избор и свобода.
Нелепостите надхвърлят висините на Еверест. Участваме в масово, лудешко въоръжаване, вместо в дипломация на мира. Узаконяваме омразата, забраняваме “врага”, обявяваме липсата на бъдеще. Глобяваме туроператорите, които правят екскурзии в Русия с 1 милион лева и ги хвърляме в затвора. А защо да не разстрелваме екскурзиантите ?! Сезираме СЕМ, че филмът “На всеки километър” е посветен на БКП, (забраненият режим със закон подписан от някакви си 121 душици). Но не ни пука, че 24 часа, седем дни в седмицата телевизиите облъчват с американско кино изпълнено с убийства, насилие и мизерна нищета на гангстерски и пропаднали персонажи. Децата ги копират и после се убиват в мола. Но НПО-та не протестират срещу това насилие, защото не е домашно. Изграждаме завод за барут върху барутното поле на Европа – Балканите, но не правим политика за омиротворение и прощаване с нашите братя македонци. Онзи, дето си дърпа ръкавите на сакото, обяснява, че този завод има социални измерения надвишаващи 1000-то работни места. Не ние е срам, че откриваме 1000 барутни места, които ще убиват, вместо 1000 места, които ще хранят, радват, градят. Натиснахме се за еврото по команда, когато Европа по невменяемост се натиска за войната. Купуваме 2 тона злато да внесем в ЕЦБ докато канадска фирма, години наред изнася стотици тонове българско злато срещу 0,05% комисионна за България. Красавицата и звярът казаха на простолюдието, че ще наглеждат цените, а малодушните не разбраха как цената на лекарствата се удвои, хранителните стоки плавно пораснаха с по десетина %-та на месец , банките, си вдигнаха таксите и комисионните, а бюджетът се отадив в кредити. Продължаваме напред с гей-скандали в министерствата, и турбо драмите в така нареченото Народно Събрание, в което няма нищо народно. Изкльопаните, удобни, подчинени и безмълвни членове на този парламент стоят мирно пред една олигархична престъпност спрямо естетиката, етиката, морала, интелекта, логиката, правдата, смисъла, смелостта, самоуважението, България и децата ни. Хелуинските тикви се разпикават из предаванията по обществените телевизии и после пакостно харчат големите си заплати за лакомства, междувременно някои хората препрочитат Вазов, който, според първите, написал “О, Шипка!”в изблик на емоции, а не историческа реалност,.
Демократичният режим в България опоска и тревата на народа, намалял с повече от 1/3, и слънцето на науката и образованието, забити в точкови системи и безсмислени проекти финансирани от чужбина, и простора на свободния български дух, заклещен в омразата към социализма, Русия, джендаризма, европейската несъстоятелност и американската мечта, (днес измерваща се в брой разстреляни минувачи в парка), и бъдещето на децата ни, за които моделът на поведение са инфлуенсъри, будители на грантова сметка и артисти от тиви шоа, които са цинични, някои дори сатанински. Дали след време и демократичният режим ще да бъде обявен за престъпен!?
Но когато всичко си отива и разрухата не подминава ничия къща, то в тази разорана целина единствено правилно е да се сее. Да се сее идея, смисъл, поведение, духовност. Идея за това как ще се излекува самочувствието на този потопен народ, как ще се върне духът му , как ще се върне самобитността му, как ще бъде защитен всеки един човек от бинокъла на днешния цифров Паноптикум, от цунамито на интерактивното съдържание изпълнено с грозота и насилие, от фалша във всички области на живота, от намесата на злото в детските градини, от липсата на родна храна, от оскубващите правата човешки, от вероломните в историята, идентичността и смисъла на народите.
Няма време за губене с нарочно заложените капани. Време е е за сеене.