/Поглед.инфо/ От няколко дни виждаме по телевизионните репортажи хора, които са избягали от блокираните градове на Донбас (предимно Мариупол и Волноваха) и разказват през какво е трябвало да преминат. Мнозина са искрено изумени от бездушието и безсърдечността на украинските бойци, които редовно стрелят по цивилните, които би трябвало да смятат за свои съграждани. Жени с малки деца, възрастни хора и инвалиди са принудени да си пробиват път през минни полета, през улици, обстрелвани от екстремистите, през бодлива тел и ровове и канали.

Още по-шокиращи са историите на оцелелите за това, което днес преживяват десетки хиляди жители на Мариупол, взети за заложници от украински неонацисти от Азов, седящи в мазета без светлина, без топлина, без храна и вода. Мисля, че ако някой от тези нещастници публикува спомените си за пребиваване в /нео/нацисткия плен, тези мемоари ще бъдат доста сравними с дневника на Ане Франк.

Като цяло, десетилетия по-късно, ние всъщност преживяваме отново превземането на Будьоновск от терористи. Само че този път броят на взетите заложници се е увеличил стократно. Виждаме колко болезнено протичат преговорите за хуманитарни коридори от градовете, как руската армия и войските на ДНР се готвят за среща с освободения народ, как бойците на Азов цинично качват видеоматериали, където отказват на жителите на Мариупол да напуснат обсадения град.

В крайна сметка пред нас е подвигът на командира на Донецкия батальон "Спарта" Владимир Жога , Герой на ДНР и Русия, който се пожертва, за да спаси цивилните от Волноваха. В какъв контраст е неговият подвиг на фона на жестокостта и цинизма на украинските бойци , които се крият зад гърба на цивилни и ги използват като жив щит.

За много руснаци, които не следят особено развитието на политическата ситуация в Украйна, този контраст е шокиращ. В крайна сметка изглежда, че говорим за хора, които някога са живели в една държава. Защо някои се втурват към амбразурата, за да измъкнат жени и деца от ада, а други устройват този ад?

Факт е, че тези, другите, отдавна са престанали да смятат жителите на Донбас за свои. За „Азов“ и другите нацистки формирования Мариупол, Волноваха, Краматорск са окупирана /от тях/ територия, а жителите на тези градове не са нищо повече от трофеи. Което още веднъж се потвърждава от свидетелствата на жителите на освободените населени места от региона, които говорят за отношението на украинските окупационни власти към тях: "Не ни смятаха за хора. Защото сме от Донбас."

А процесът на отчуждение и дехуманизация на жителите на този индустриален район в очите на киевските власти и значителна част от населението на Украйна започна много преди събитията от 2014 г.

Дори по време на „Оранжевия майдан“ от 2004 г., когато центърът на Киев за първи път беше изпълнен с жители на предимно селските райони на Западна Украйна, в къщите в съседство с палатковия град на протестиращите имаше съобщения: „Не п...кай във входа – не си от Донецк“. Това си беше специфична политическа технология. Дори си спомням как известен украински политически консултант, който по-късно зае високо кресло в „оранжевата“ администрация, си приписа авторството на тези плакати и се хвалеше с това.

Ето как киевският журналист Андрей Манчук си спомня това: „В онези дни много пъти чух шегата за „входовете“. Мои познати я повтаряха с удоволствие. Те напълно искрено считаха "донецките" за пасивен покорен "боклук", полудиви орки на подземния украински Мордор, противопоставяйки дончаните на „гражданско свободолюбивото“ население на другите региони.

Тогава разпръскването на омразата към Донбас и всичко Донбасско стана информационен компонент на много политически кампании в Киев и Галиция, един вид рутина. Например през лятото на 2013 г., още преди Евромайдана, в Киев се появиха сладки момичета и момчета с бели тениски, на които юмрук стискаше уловен плъх за опашката и лозунгът „Геть /Махай се/ Донецк!“.

Парадоксален привкус на тази кампания придаваше факта, че тя беше проведена от Европейската партия на Украйна. Не е изненадващо, че скоро на Майдана, който уж символизираше „европейските ценности“, такъв лозунг, разпалващ омраза към жителите на целия регион, беше един от основните наред с русофобски скандирания като „Кой не скача, е москал“.

Отново още преди Майдан 2014 г., по украинските телевизионни канали стартираха проекти, които дори доказаха генетичната разлика между украинци и руснаци. Авторите на тези проекти стигаха до извода, че украинците са (каква изненада!) „истински арийци“ – че какви други да бъдат!

Спомням си, когато Киев започна кървавата "антитерористична операция" в Донбас, един от лидерите на "Десния сектор" и основателите на батальон "Азов" (този, който сега вече е бригада и унищожава жителите на Мариупол) Ярослав Бабич се позова на това телевизионно шоу, обяснявайки: „Много от хората в Донбас са руснаци, които дойдоха в региона след „голодомора“, създаден от Сталин, за да унищожи украинците. Те имат различни гени“.

Ето я и расовата теория, извадена като оправдание за унищожаването на цивилни в Донбас, колкото и „нелепо“ да изглежда това на германския канцлер Олаф Шолц. Тоест сега "истинските арийци" от "Азов", създадени с участието на Бабич (самият той се обеси година след това интервю), избиват жителите на Мариупол, защото са "расово различни" от тях.

И авторът на онази сензационна програма за „истински арийци“ сега нарича Русия „варварска страна“ и е изненадан от експлозиите на снаряди, които след осем години от началото на войната в Донбас, се чуват около дома му в Киев. Той със сигурност не вижда причинно-следствена връзка между неговите расистки теории и канонадата под прозорците си.

Приблизително по същото време, когато Бабич оправдаваше правото си да бомбардира хората в Донецк с расови различия, тогавашният премиер на Украйна Арсений Яценюк нарече жителите на Донбас „подчовеци“(subhumans), не къде да е, а на официалния сайт на правителството.

Пак по това време украинският журналист Богдан Буткевич нарече основния проблем на Донбас факта, че там живеят „огромен брой абсолютно ненужни хора“. Той изчисли, че там има до милион и половина излишни хора. И пак той посочи рецептата за избавяне от този „проблем“: „Има определена категория хора, които просто трябва да бъдат убити“.

Каквото всъщност правят сега нацистите от "Азов". Точно във времето, когато западната общност не вижда признаци на геноцид и твърди, че са „нелепост“.

И настоящият президент на Украйна Владимир Зеленски не спести в различни моменти епитетите се по отношение на жителите на Донбас. Още преди да стане президент, той похвали украинските екстремисти за „защитата от измета“.

Още в първите дни на своето президентство той се възхищаваше на бойците на Азов в същия този Мариупол на фестивал, организиран от нацистите. Тогава той спокойно определи опонентите си като „не хора, а особи“. И директно изправи жителите на Донбас пред избор: ако се смятате за етнически руснаци, тогава трябва да напуснете родния си регион завинаги и „да си потърсите място в Русия“.

Да, дори терминът „Донбас“ беше осъден миналата година и наречен „погрешен“. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов, който се подчинява директно на президента, каза : „Няма такова нещо „Донбас“. Той го обясни така: „Това е определение, което ни се налага от Руската федерация – „народът на Донбас“, „изборът на Донбас“, „Донбас няма да бъде поставен на колене“.

И само действията на руската армия принудиха Зеленски да си спомни думата „Донбас“ и дори крилатата фраза, която Данилов обяви като руска специална операция. Наскоро в друго видео президентът на Украйна изведнъж се обърна към жителите на Донецк на руски: „Донбас! Спомнете си как се казва: „Никой не е поставял Донбас на колене и никой не може да бъде поставен на колене!“ Тези думите в Донецк,в Луганск са известни на всички.Те често се повтаряха преди.А сега?

Зеленски явно не е наясно, че тези думи се повтарят особено често в Донецк и Луганск точно сега, през последните осем години, докато украинските самолети и гаубици бомбардират мирни градове в този регион, а азовските нацисти се гаврят с цивилните граждани.

Тези думи са буквално изсечени на камък в самия център на Донецк и се повтарят непрекъснато навсякъде, с всяко пристигане на украински снаряд. Никой не е успял да завладее Донбас през годините - нито Турчинов, нито Порошенко, нито същият този Зеленски.

И бездушното отношение на нацистите към жителите на Мариупол за пореден път доказва правотата на жителите на Донбас - те виждат как режимът в Киев и неговите бойци се отнасят към тях. Като ресурс, като заложници, като жители на чужда окупирана територия, като трофей.

И между другото, режимът проявява такова отношение не само към „изравнявания“ със снаряди Донбас вече 8 години. Достатъчно е да сравним как паметниците в Лвов са внимателно прикрити срещу повреди по време на евентуален обстрел и как в Одеса, напротив, запомнящите се места, скъпи за всеки жител, се използват за подслон на военна техника, превръщайки ги в мишени. Повече от ясна илюстрация за това, което украинските нацисти смятат за свое, „наистина арийско“ и какво е същият Мариупол като трофей.

Ето защо денацификацията на Украйна не е празна фраза, това е отдавна назрял проблем.

Превод: ЕС