/Поглед.инфо/ През десетилетията на глобалната си хегемония американците до такава степен са свикнали с безнаказаността и всепозволеността, че отдавна са престанали да крият стратегическите си планове. Те казаха, че ще нападнат Югославия (или по-скоро това, което е останало от нея) и нападнаха. Те казаха, че ще окупират Ирак и ще унищожат Саддам Хюсеин - нападнаха, окупираха и унищожиха Саддам и цялото му семейство. Казаха, че ще има "арабска пролет" - направиха я.

И дори когато започнаха да се провалят, както със Сирия и Беларус, или не успяха съвсем, както с Украйна, те продължиха шумно и предварително да информират целия свят за плановете си, вярвайки, че следващата обявена жертва дори няма да си помисли да окаже съпротива, но ще изпадне в ступор на страх или дори просто ще капитулира предварително, за да се пазари поне за някакво бъдеще.

Отлично осъзнавайки, че не могат да се справят едновременно с Русия и Китай, те се опитват да вбият клин помежду им, като американците въпреки това постоянно съобщават, че щом се справят с Русия, те непременно ще нападнат Китай, а Русия търсят за компромисен мир. Те не крият факта, че от тяхна гледна точка това не е мир, а примирие, по време на който ще се опитат да се справят с Китай, а след това да се върнат към опитите да унищожат Русия без съюзник.

Именно да унищожат. Първоначално САЩ заявиха, че разглеждат настоящата криза като хибридна война, чиято цел е пълното унищожаване на Русия, разделянето на нейните територии между Вашингтон и нейните съюзници.

Изконните руски земи (бившата територия на Великото Владимирско княжество и някои прилежащи региони) се очаква да бъдат превърнати в нещо като резерват за оцелелите руснаци, контролирани от прозападни колаборационисти и „убили руското в себе си“ бандеровци.

Предвижда се индустрията на територията на „руския резерват“ да бъде унищожена, достъпът до високите технологии и достъпът до моретата да бъдат отнети от нея, превръщайки я в нещо като пасторален етнографски резерват – поредното екзотично кътче за западните туристи.

Всичко това или открито се декларира от западни политици, или се обсъжда в експертната общност на Запада и отдавна не е тайна. Не е тайна и че Украйна е само една от държавите, които САЩ биха искали да въвлекат във война с Русия.

Опитът за преврат в Беларус през 2020 г. не беше случайност или недоразумение. Съединените щати не се нуждаеха от гладко „европейски интегриран“ Лукашенко, точно както преди това не се нуждаеха от също толкова гладко „европейски интегриран“ Янукович. Съединените щати се нуждаеха от нацистки русофобски режими в Минск и Киев, готови да унищожат своите държави във войната с Русия, само и само да бъдат доволни във Вашингтон.

Фактът, че досега освен Украйна никой не е въвлечен във войната (когато Америка се провали с преврата в Беларус, все още имаше надежда за Грузия и Молдова), е огромна грешка за САЩ. Те, разбира се, успяха да принудят Европа да прекъсне нормалните икономически отношения с Русия, да наложи санкции и да започне финансова, дипломатическа и военно-техническа подкрепа за Украйна. Но Русия, която е в конфликт само с Киев, не е достатъчно ужасна за Европа.

Европейските столици отдавна и добре са проучили режима в Киев, знаят цената на неговата арогантност и свадливост и са наясно, че САЩ използват Украйна не само като таран срещу Русия, но и като средство за отслабване на Европа .

ЕС, особено неговите западноевропейски членове, се подчиняват на САЩ против волята си и против техните икономически интереси. Ако "руската агресивност" не е достатъчно ужасна и убедителна, Европа може да се опита да скочи от американската кука.

Първият вариант за насищане на кризата с допълнителен ужас е въвличането на още няколко държави в нея. Това би позволило на Америка да заяви, че не става въпрос за Украйна, а за противопоставянето на Русия на „цивилизования свят“ – една много, казват, свадлива страна.

Но с участието все още не се получава. Не само поляците и румънците, но дори молдовците и грузинците не бързат да последват примера на Украйна и да унищожат своите държави (заедно с народите) в името на американския просперитет.

В този случай американците имат втори вариант, който сега се опитват да използват. Смъртта на Украйна трябва да бъде толкова ужасна, а жертвите толкова много, че Европа дори да не може да помисли за възможността за установяване на нормални отношения с Русия (която САЩ ще обвинят за „трагедията на украинския народ“).

Вашингтон и Лондон, които отново помагат, не крият как ще решат този проблем. Въпреки факта, че лятно-есенните офанзиви доведоха до огромни загуби за въоръжените сили на Украйна, САЩ и Великобритания изискват Киев да продължи активните настъпателни операции през зимата.

Междувременно Украйна загуби не само много техника, която вече е трудно да се възстанови дори за колективния Запад, и не само много войници. Украйна загуби най-подготвените си и мотивирани кадри.

Сега Киев напълно изтисква годните за военна служба мъже от югоизточните и централните райони. Западна Украйна и Киев са много по-малко засегнати от мобилизацията.

Не мисля, че Зеленски се опитва да спаси генофонда на бандеровците по този начин. Просто по-голямата част от населението на тези сравнително изостанали райони твърдо подкрепя сегашния режим. Поради това киевските власти очакват, че в случай на разпадане на фронта ще бъде възможно да се организира „народна съпротива“ в Киев и в Западна Украйна (под формата на териториална отбрана и други ерзац части на бандеровския фолксщурм). Това трябва да предостави на американските медии картина на „унищожени, но не пречупени“ хора, които „заемат последна позиция“ на прага на домовете си.

Не е ясно колко такъв сценарий ще се реализира - през пролетта опитните бандеровци първи избягаха в Европа, без дори да мислят за съпротива до последно. За нас сега е важно нещо друго. Украинската армия, която американците възнамеряват да изпратят в следващото настъпление през зимата, рязко е загубила своята боеспособност поради загуби в оборудването, както и поради подмяната на персонала, от мотивираните и опитни кадри, нокаутирани в летните и есенни офанзиви, с такива, които не са служили, не могат и не искат да се бият, и които мобилизирани миналата вълна. Успоредно с това расте числеността и техническото оборудване на руската групировка.

Резултатът е ясен – украинските загуби трябва рязко да нараснат. Киев все още можеше да разчита на факта, че неопитното попълване на неговата пехота, седнало в твърда защита на предварително подготвени позиции, постепенно ще се научи да се бие. Но необходимостта да се хвърлят неподготвени контингенти в настъпление не им оставя никакъв шанс.

Докато Украйна загуби способността си да държи солидна фронтова линия, тези формирования трябва да са загубили 50-70% от личния си състав в безплодни опити за настъпление. Зимната офанзива на ВСУ е необходима на американците не за да победят Русия (техните военни вече открито говорят, че Украйна е загубила войната), а за да увеличат загубите сред украинското население.

Вече руски, украински и западни оценки (никой не е правил точни изчисления) са съгласни, че реалното население на контролираната от Киев територия е 50-60% от номиналното. Тоест Украйна е загубила (най-вече тези, които са заминали в чужбина) около половината от предвоенното си население.

Украинските власти, за които се смята, че са оптимисти в работата си, смятат, че поне 20% от заминалите няма да се върнат. Това е много. Но това е оптимистична оценка.

Факт е, че приблизително 2/3 от напусналите избягаха в ЕС и само една трета отидоха в Русия. Украинците правят своите анкети точно сред онези, които заминаха за Европа, бягайки от настъпващата Русия.

Тези хора планират да се върнат 2-5 години след войната. Но те вярват, че Украйна и обединеният Запад ще спечелят войната. Тъй като военните действия очевидно трябва да завършат с победа за Русия, ще е добре 20-30% от заминалите да се върнат. Засега те твърдят, че са готови да понесат всякакви трудности в Европа, само и само да не живеят в Русия.

Тръгнаха предимно млади жени с деца. На фронта загиват предимно млади мъже. Така през следващите години демографската криза в Украйна само ще се задълбочи. Още повече, че руската офанзива, която също очакваме през зимата, ще предизвика нов отлив на бежанци на Запад.

В допълнение, продължаващата активна съпротива на въоръжените сили на Украйна, тяхната борба за инициатива и опити за атака, поне през декември - началото на януари, ще означават продължаване и натрупване на руски удари по критичната инфраструктура на Украйна.

Целта на ударите е да се нарушат комуникациите, драстично да се намали способността на украинското командване да маневрира с резерви, както от дълбочина, така и по фронта, а също така да се пресече възможността за създаване на големи боеспособни гарнизони в големите градове, способни да ги защитават за няколко седмици или дори няколко месеца. Една армия не може да се защитава ефективно в град, лишен от вода, топлина, отопление и редовно снабдяване с храна и боеприпаси. Има шанс да избегнете кървавите и разрушителни улични битки.

Действайки по този начин, Русия ефективно намалява загубите си, но в същото време украинските загуби нарастват. Съединените щати очакват, че тези загуби ще бъдат достатъчно големи, за да им осигурят, заедно с милионите бежанци, възможността да обвинят Русия в геноцид и етническо прочистване, което ще затрудни много Европа да установи отношения с Москва, макар и само по етични причини (и мнозина ще се страхуват, все пак на бежанците вече се разказват какви ли не ужасии).

В резултат на това Съединените щати планират да принудят Европа драстично да укрепи своите армии (Германия, Полша и Чехия вече обявиха увеличаване на числеността и техническите възможности на въоръжените си сили, Румъния, Швеция и Финландия мълчат, но правят същото).

Освен това Вашингтон планира още повече да увеличи своя контингент в Европа. Днес американската група в ЕС наброява около 60 хиляди души. Следващата година САЩ планират да я увеличат до 100 000.

Фактът на концентрацията на войски на НАТО в Източна Европа на руските граници, както и необходимостта да се контролират обширните, но обезлюдени територии на бивша Украйна, окупирани по време на битките, трябва да обвърже Русия в западната посока, като й попречи да прехвърли значителни сили към Далечния изток, където сега Съединените щати се опитват да формират срещу Китай мощен блок, който включва не само традиционните съюзници на Америка (Нова Зеландия, Австралия, Япония, Република Корея, Тайван и Обединеното кралство), но също и Филипините и някои други държави от Югоизточна Азия, с които КНР не е уредила териториалните си спорове.

Задачата е същата като в случая с Русия – да се принуди Китай да воюва, за предпочитане с няколко страни едновременно, но не и с преките съюзници на САЩ. Американските съюзници и самият Вашингтон ще трябва да предоставят оръжие на враговете на Китай, да предоставят финансова подкрепа (предимно под формата на заеми), както и тяхното дипломатическо и политическо прикритие.

Икономическите ресурси на Русия трябва да бъдат обвързани с необходимостта от възстановяване на икономиката на районите, окупирани от войските. Политико-дипломатическите ресурси на Москва ще трябва да бъдат обвързани от общата несигурност на ситуацията около Украйна.

Съединените щати очакват, че руската армия ще се изчерпи през зимните, пролетните и летните кампании и няма да може да окупира Западна Украйна, където ще се премести правителството на Зеленски. Но дори ако Русия напълно окупира Украйна, Съединените щати очевидно възнамеряват да използват Зеленски, за да организират „правителство в изгнание“, а Америка ще се опита да запази украинските войски, които са заминали в чужбина, от интерниране и разоръжаване, което допълнително ще увеличи напрежението в Руси, както и отношенията с граничещите източноевропейски страни, а оттам и с ЕС като цяло.

Всъщност същността на зимната кампания на САЩ в Украйна е да компрометира Русия с цената на омировските загуби на украинската армия и цивилни, за да се направи невъзможно връщането към нормални отношения с ЕС.

Да принудят Москва да затъне икономически, политически и финансово в Украйна, да я принудят да запази военна групировка със сегашния размер (или дори повече) на западните граници, за да парира увеличаването на числеността на войските на НАТО в Източна Европа . Всички руски ресурси трябва да се използват в западна посока, за да не пречат на САЩ да оказват натиск върху Китай.

От своя страна западноевропейските страни (Източна Европа, с изключение на Унгария, подкрепят плановете на САЩ) биха искали да постигнат компромисен мир в Украйна при условията на прехвърляне на част от украинската територия на Русия (може би дори повече от четирите региона вече приети в Руската федерация) и изявленията на правителството на Зеленски за неговия неутралитет, в замяна на запазване на сегашния режим на власт. ЕС смята, че по този начин всички участници в конфликта (с изключение на Украйна) ще успеят да запазят лицето си.

За да спаси икономиката си, Европа се нуждае от бързо излизане от кризата и връщане на цените на енергията към нормата от 2010-2020 г. Следователно Германия и Франция, говорейки от името на ЕС и от свое собствено име, силно подтикват Зеленски да направи отстъпки, водещи според тях до подписването на мирен договор.

Но мирът в европейски стил е невъзможен просто защото Зеленски е склонен да играе по американските правила. Той се страхува от Вашингтон и се опитва да издои Европа в свои интереси. Освен това Русия се нуждае от гаранции за сигурност под формата на премахване на инфраструктурата на НАТО от границите си (а европейският план, напротив, включва нейното изграждане).

И накрая, САЩ няма да изпуснат ЕС от куката и отново да позволят той да се превърне в икономически конкурент на Америка и потенциално да се насочи към сближаване с Русия.

Следователно, вместо мирни преговори, които биха могли да бъдат благотворни за него, Киев тази зима не само ще продължи да се бори, но в изпълнение на американското искане ще се опита безуспешно да напредне, въпреки загубите.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com