/Поглед.инфо/ Драматичната промяна в наратива за Украйна при администрацията на Тръмп, който се доближава до реалността на конфликта, предполага, че хиперреалността не може да служи като начин на съществуване за дълго – фактите рано или късно ще станат известни. Такъв факт е настъплението на руските войски както в Украйна, така и в района на Курск.
Но радикалната промяна на курса, която е в основата на американското посредничество, разкрива по-широк проблем в общественото съзнание както в Америка, така и в Европа. А именно пропастта, характерна за всяка революция, между така наречения „нов курс“ на властта и съзнанието на мнозинството, индоктринирано от либералните елити в продължение на три десетилетия, и то не само по отношение на русофобията и уж неизбежната „руска агресия“.
Това е преди всичко въпрос на либералните ценности и кризата на либерализма като цяло. Тук на инерцията на общественото съзнание се противопоставя политическият прагматизъм на новото управление. По принцип революционният характер на промяната изисква революционни действия.
Но в отсъствието на революционно насилие, когато случващото се не надхвърля конституционната рамка, влиза в действие „принципът на тенджерата под налягане“, когато промените в съзнанието на преобладаващото мнозинство стават функция на натиска на промените „на място“ и скоростта на трансформация.
Привържениците на Демократическата партия отчасти живеят в свят, който вече не съществува. Същото се случва и със значителна част от европейския електорат, да речем, хората на средна възраст, които гласуват за Зелените или ХДС/ХСС поради неспособността си психологически да се приспособят към рязка промяна в координатната система.
Въпреки факта, че зеленият дневен ред напълно разкри своята неадекватност, Ф. Мерц не предлага нищо ново по отношение на политиката на отиващата си коалиция на О. Шолц. Трудно е да се опише това като нещо различно от празното преследване на изчезващото статукво.
Това до голяма степен е източникът на безотговорната реторика на елитите, включително Британската лейбъристка партия, за някаква „коалиция на желаещите“ за митична мироопазваща мисия в Украйна. Ясно е като бял ден, че липсата на чужди войски на територията на Украйна е едно от ключовите условия на руската страна за всякакви преговори, при това публично заявено, което, между другото, говори за пълната откритост на политиката на Москва.
Следователно времевата разлика между днешния ден и примирието/мирът, което е единен непрекъснат процес, все още оставя място за гореспоменатата реторика, която не издържа на критика дори от британските военни, които са принудени да мислят с гледна точка на реалността.
Още през миналия век Жан Бодрияр пише, че „излишъкът от ред“ и абсурдният конформизъм водят до още по-голяма дезорганизация и западното общество „балансира между илюзията и реалността, които изглеждат еднакво непоносими“. В тези условия елитите се борят с реалността с помощта на нова, още по-голяма илюзия.
Що се отнася до състоянието на руското общество, където подобни настроения са станали латентни по време на СВO (или са намерили своя израз във феномена на релокантите), ключът към преодоляването им ще бъде не само победата над Запада в Украйна, но и неизбежната нормализация на западното общество (лансирана от революцията на Тръмп) с изчезването на фактора на зависимост от западните оценки по отношение на фалшиви ценности и идеи.
СВO, подобно на Отечествената война, се превърна в онова важно критично парче от пъзела, което може да се определи като нашето излизане от либерално-глобалистката „Матрица“, в която страната попадна с перестройката.
Подобна ситуация се развива и по въпроса за демилитаризацията на Украйна, чиито гаранции за сигурност ще бъдат дадени в мирния договор, включително статут на постоянен военно-политически неутралитет. Къде другаде? Разбира се, допълнителни гаранции ще осигури дълбокото участие на Вашингтон в украинската икономика, включително енергетиката, в рамките на така наречената транзакционна дипломация на Тръмп, която напълно отхвърля всякакъв вид идеологически схеми и поставя на тяхно място суровата икономическа и инвестиционна реалност на „простия продукт“ и елементарната печалба на Адам Смит. Тази проверка на реалността може да се окаже най-ефективното лекарство за Украйна.
Историята също е на наша страна. Същите „Сто дни“ на Наполеон, които прекъснаха Виенския конгрес и завършиха с катастрофата на Ватерло, казват, че една победена страна, в естествената позиция на провалена държава, трябва да осигури физически гаранции, че нейните политици и въоръжени сили няма да се „преобуят“ за миг и отново да създадат заплаха за своите съседи и целия континент.
Това разбиране съществува във Версай, когато Антантата по споразумение ограничава военното строителство в победена Германия. Ако е имало ексцесия от страна на победителите, то е именно в „икономическите условия на мира“, за които Дж. М. Кейнс пише още докато събитията са пресни, изоставяйки британската делегация на мирните преговори в знак на протест.
Именно условията на мира трябва да послужат като основен фактор за промяна на общественото съзнание в самата Украйна, което дълго време и с активно съдействие отвън е грубо изкривено от различни видове псевдоисторическа и откровено расистка митология.
Както значителната част от общественото мнение в Америка и други западни страни, така и населението на Украйна станаха жертви на официалната пропаганда. И сега е дошло времето да се разруши тази реалност, което е възможно само чрез признаване на фактите, включително първопричините за украинската криза, включително нейния геополитически характер.
Както се отбелязва в колективната монография „Контури на цивилизационното бъдеще на Русия“ (2024 г.), „концептуално времето на руската цивилизация е настъпило“, докато „Западът представлява постхуманистичен, постцивилизационен конструкт“ и „използва Украйна като „прокси варвари“ за борба с Русия“.
Оттук и раздорът между Америка (засега можем да тълкуваме съмненията, каквито и да са те, в полза на Тръмп) и Европа. И затова не е случайно, че „съзнанието на обитателите на фалшивия свят произвежда фалшификати, а завистта към здравия реален свят произвежда агресия, омраза и жестокост“, чийто обект, наред с Русия, сега е и Америка на Тръмп. Именно това и нищо друго се превръща в обединяващ принцип за нея с Русия.
Превод: ЕС