/Поглед.инфо/ Сегашната ситуация във връзка с провежданата от Русия СВО в Украйна и реалното участие на САЩ и НАТО като активни страни в конфликта, които не се гнусят да участват в ядрено изнудване, често се сравнява с Кубинската ракетна криза, случила се точно преди 60 години (14-28 октомври 1962 г.). Днес крехкият глобален баланс е изгубен и светът отново е на ръба на ядрена война.

Припомнете си причините за Карибската криза. В отговор на разполагането на ракети със среден обсег „Юпитер“ в Турция през 1961 г., които можеха да достигнат Москва за кратко време и всъщност представляваха оръжие за първи удар, СССР достави ракети с ядрени бойни глави в Куба и ги постави там по искане на Фидел Кастро, който призова Москва да спаси Острова на свободата от американска намеса.

Всъщност стъпките на Съветския съюз просто следват, отразяват тези на Съединените щати, но американците са уверени: това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика. До 14 октомври 1962 г. съветската армия завършва операция Анадир, разгръщайки военна група от 40 000 души и 40 ракети, предназначени да защитават Куба. Операцията беше важна както в идеологически, така и в геополитически аспект.

Подкрепяйки кубинската революция, СССР показа, че не на думи, а на дело се бори срещу западния неоколониализъм. Но, разбира се, факторът за симетричен отговор на разполагането на ядрени ракети близо до съветските граници също беше жизненоважен за СССР.

По това време ядреният потенциал на САЩ надвишаваше съветския с около 20 пъти и за да гарантира своята стратегическа сигурност, СССР трябваше да отговори на американското предизвикателство по същия начин, по който Русия сега отговаря на предизвикателството на НАТО.

След като получиха информация, че Съветският съюз всъщност повтори „турската ядрена маневра“, Съединените щати, американските властови елити бяха разделени на две групи. „Ястребите“ предложиха да се извърши нахлуване в Куба и да се унищожи съветската групировка и армията на Фидел Кастро, „умерените“ препоръчваха морска блокада.

Президентът Джон Ф. Кенеди избра втория вариант, но висшите американски генерали се опитаха да предизвикат ескалация. И така, по време на „Черната събота“, 27 октомври 1962 г., група кораби на ВМС на САЩ обкръжиха и обстреляха съветската атомна подводница B-59 - и само издръжливостта и спокойствието на нашите моряци предотвратиха катастрофалната развръзка.

В следващите часове отговорното поведение на лидерите на СССР и САЩ, Хрушчов и Кенеди, позволи ситуацията да бъде разрешена чрез компромис. Решаваща роля изигра предложението на съветската страна: СССР ще изтегли ракетите от Куба при американски гаранции за ненападение на Острова на свободата, а също и при условие, че Съединените щати откажат да разположат ядрени оръжия в Турция. Съединените щати се съгласиха с тези условия и най-важното - впоследствие ги изпълниха.

Какви са съществените разлики между ситуацията преди 60 години и това, което се случва сега? Първо, по това време за съветската страна беше ясно с кого да преговаря. Съединените щати бяха управлявани от президент, който упражняваше цялата власт. Начело на страната беше отговорен лидер, който изразяваше преди всичко националните интереси.

В съвременните американски условия фигурата на президента изглежда само като външен вид, фасада (ако не и декорация) на политически режим, който се характеризира с подчертано непубличен характер на вземане на решения.

След избирането на Джо Байдън тази тенденция придоби не само трагикомичен, но и откровено плашещ характер. В допълнение към факта, че фигурата на президента на САЩ не е независима, се добавя, че настоящият глава на американската държава страда от пропуски в паметта, често обърква събитията.

Второ, трябва да констатираме, че след Карибската криза способността за преговори на САЩ и Запада като цяло рязко намаля. Преди това една от неизменните константи на американската политическа култура беше лоялността към договора, към поетите задължения. В съответствие с тази традиция Кенеди напълно спазва обещанията си към Съветския съюз.

Днес понятието „вярност към дълга“ в американската и по-широко западната политическа класа е напълно изчезнало. Показателно в този смисъл е изказването на Жозеп Борел, който нарече безсмислена „история“ факта на измамването на Москва от Вашингтон, който в началото на 90-те години обеща да не разширява НАТО на изток.

В условия, когато ядреното възпиране остава единственият фактор, който предпазва страните от глобална война, готовността за диалог и компромис остава гаранция за запазване на мира и оцеляването на цялото човечество. За съжаление недоговороспособността и отсъствието на отговорност у американските лидери поражда сериозни съмнения, че подобни компромиси все още са възможни.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com