/Поглед.инфо/ Когато в Близкия изток в 2011 г. започна „Арабската пролет”, световната общност не предполагаше, че я очакват толкова неприятни изненади. Конфликтът в Сирия, който започна уж поради „недоволството на гражданите от сирийското правителство”, се превърна в бойно поле на световни държави, където се сблъскаха две от най-големите държави в света – САЩ и Русия. Сегашното противопоставяне напомня карибската криза, която едва не доведе до Трета световна война. Докъде може да стигне сегашната конфронтация на световните държави?
Неправителствената организация „Истина” (Truth NGO) – международен изследователски център по правата на човека, се опитва да намери отговор на този и други важни въпроси. Във връзка с това НПО „Истина” взе интервю от известния руски анализатор и публицист Александър Никишин.
Александър Александрович, след като Доналд Тръмп, давайки лъжливи обещания на избирателите, дойде на власт, САЩ рязко втвърдиха политиката си към Русия и вече не крият враждебността си към Руската федерация. Коя, според Вас, е причината за това?
Не бих казал, че Тръмп е давал лъжливи обещания и значително е втвърдил политиката си спрямо Русия. Основният предизборен лозунг на Тръмп беше Make America Great Again (Да направим отново Америка велика) и той се опитва да направи точно това. Излизане от икономическите съюзи, въвеждане на мита, опити да се върне в Америка изведено оттам производство, политически диктат с неизменен икономически мотив – всички тези стъпки са насочени към това да бъдат запазени САЩ като суверенна държава, да се запълнят всички разклонения на властта с национално ориентирани кадри, да се подобрят законите, действащи против гражданите на САЩ, държавността и икономиката, да се опази страната от гибел в интерес на глобалисткото „световно правителство”.
Пред Тръмп стои практически неизпълнима задача. Делът на реалния сектор в БВП на САЩ е в пъти по-малък, отколкото на техните геополитически противници – Китай и Русия. В САЩ са загубени технологичните вериги за производство на стратегически високотехнологична продукция, даже в производството на самолети Боинг делът на американското производство в крайния продукт - самолета, е малко над 5%. Всичко останало се произвежда в чужбина. Военнопромишленият комплекс на САЩ вече не е в състояние да произведе самостоятелно високотехнологично оръжие. Спомнете си как завърши опитът да се създадат отново авиодвигатели за старите стратегически бомбардировачи В-52 Stratofortress. С неуспех. А проектът за създаване в края на 90-те години на тежка междуконтинентална балистична ракета Peacekeeper? Бяха изразходвани 1 трилион долара, построени 40 ракети, някои от тях даже бяха поставени на бойно дежурство, но след няколко години проектът беше закрит, а ракетите тихо бяха рециклирани.
Сегашните проекти, например F-35, или есминецът DDG1000 «Зумволт», при баснословната им стойност, имат критично количество неотстраними недостатъци, които не им позволяват да изпълняват заложените в поръчката базисни функции. В производството на стратегическа продукция САЩ сега са неспособни да възпроизведат цялата технологична верига от проекта до действащи серийни образци. Тръмп иска да направи именно това – САЩ да си върнат технологичната независимост, да се създаде американски вариант на „путинското заместване на вноса”.
Що се отнася до втвърдяването на политиката към Русия, по принцип с идването на Тръмп нищо не се е променило. Векторът остана както преди, нещо повече, може би при президент Х.Клинтън вече щеше да е избухнала световна ядрена война. В някои действия и заявления на Тръмп аз виждам желание да се прекрати този абсурд, но на него просто не му позволяват да направи това.
Сега основната задача на Тръмп е борбата за лично оцеляване като президент на суверенна страна, с глобалистко „световно правителство”. В САЩ сега има двувластие, всички структури на всички нива във всички разклонения на властта са просмукани от представители на глобалистите – демократи и неокони. Даже в собствената си администрация Тръмп постоянно открива и уволнява „предатели”, а какво да кажем за Конгреса, губернаторския корпус, ЦРУ, ФБР, АНС, Пентагона, Генералната прокуратура, Върховния съд и т.н. 99% от усилията на Тръмп отиват за борба именно с вътрешния враг, а много от външнополитическите му действия са продиктувани от борбата с „дълбоката държава” (Deep State). И колкото по-малко шансове има Тръмп във вътрешната борба, толкова по-силни ще бъдат неговите противници, толкова по-агресивно той ще бъде принуден да действа в своята външна политика. В това отношение президентът Тръмп е несвободен. Нямам симпатии нито към Тръмп, а още по-малко към глобалисткото „световно правителство”, но просто констатирам фактите. Според мен, тази борба на Тръмп и силите, стоящи зад него, е много закъсняла. Процесът на глобализация на Запада вече е преминал точката на необратимост и консервативният национално ориентиран проект на Тръмп е обречен на неуспех по субективни причини. Обаче и проектът за „глобализация”, за създаване на „нов световен ред”, в крайна сметка също ще претърпи крах. Тук причините са вече обективни. Глобализмът в действителност представлява трансформиран марксизъм, или както го наричат сега, „културен марксизъм”. Това е някакъв култ към елитарността, свещен за неговите апологети, опит да се създаде свят, построен по правилата на елитарни глобалисти, а не на свят, еволюирал по естествен начин в съответствие с необходимостта, или божията воля. Крайна цел на новия световен ред като идеология е тоталната централизация на икономическата и правителствената власт в ръцете на избрана и безотчетна бюрокрация, състояща се от международни финансисти.
Още Платон в своята книга „Държавата” е показал, че подобни построения са свят на болни фантазии, в който доброжелателни философи-крале, които априори са по-умни и по-обективни от всички нас, управляват с голяма научна точност и мъдрост. Това е свят, в който администраторите стават богове. Тази конструкция сама по себе си е нежизнеспособна, но може да победи за неголям исторически период. Подобен експеримент ще завърши с проливане на много кръв, с трагедия от апокалиптичен мащаб, преформатираща напълно целия свят.
Целият свят следи с вълнение конфронтацията между Русия и САЩ в Сирия. До къде може да стигне тази конфронтация?
Сирия е сложна държава – люлка на много цивилизации и религии, спомената в Библията повече от сто пъти. Унищожението на Сирия има цивилизационен характер. Не тръбопроводите, природните богатства, или изгодното логистично и геополитическо разположение определят сега съдбата на Сирия. Световните глобалистки сили от една страна и юдаистките и ционистки от друга, се стремят да изтрият от лицето на Земята всички свидетелства, архитектурни паметници и артефакти на всички цивилизации, които са конкурентни на техните собствени. Това е диктат по пътя на унищожението на историческите съперници. При това унищожението трябва да бъде тотално и физическо, за да няма в училищните учебници след време даже споменаване на конкурентни цивилизации, идеологии, религии.
Затова войната в Сирия ще продължи в една или друга форма много дълго, до пълна победа на една от страните. И в християнските, и в мюсюлманските, и в юдейските пророчества именно Сирия се явява последното поле на битката между Доброто и Злото. Затова това е война до край. Тя ще приема различни форми, ще се оправдава с различни цели, но ще продължи много дълго.
Една от видимите особености на Тръмп е „голямата любов” към Израел и ционизма. Неслучайно Тръмп иска да премести посолството на САЩ в Йерусалим. Кое определя йерусалимската авантюра на Тръмп и какви последствия могат да се очакват от тази опасна стъпка?
Отговорът на този въпрос изисква исторически ретроспекции, затова ще трябва да се задълбоча в миналото.. Самият отговор ще бъде достатъчно обемен.
Тръмп и силите, стоящи зад него, съвсем не са движени от любов. Земната любов е субективно и непостоянно понятие. Днес я има, а утре тя може да се превърне в своята противоположност. Любовта е чувство, а Тръмп е движен от своята природа, вътрешна убеденост и вяра, дадена му с възпитанието и врасната в него от детството в неговата среда. Тръмп е типичен представител на консервативното християнско протестантство, осъществяващо своята дейност и политика чрез различни масонски ложи.
Ръководен принцип на протестантите е убеждението, че Бог обича богатите и успелите, а своите взаимоотношения със Създателя протестантите регулират с помощта на сделка, някакъв договор с него. Бог дава някакви блага и възможности и им обещава привилегии, а те на свой ред се задължават да се държат така, както, според тях, иска Бог. Наистина, сега тези правила също са подложени на значителни промени и реформи. Но като цяло протестантите се явяват в определена степен консерватори, привърженици на идеи, привнесени от 16 век.
Огромно влияние върху развитието на протестантството оказва събитието от 17 век, когато тази религия започва да се превръща в разклонение на съботянството (Sabbateanism) – девиантна секта на юдаизма. Съботяните са последователи и ученици на юдейския равин Шабтай Цви, който в 1665 в. е провъзгласен за еврейски месия и внася най-големия разкол в юдаизма, исляма и християнството. Заедно със своите многочислени последователи в 1666 г. Шабтай Цви приема исляма. Днес голям брой съботяни са членове на три религии – юдаизъм, ислям и християнство.
В исляма съботянството прониква главно в сунитските страни, преди всичко в Саудитска Арабия. Саудитите представляват семити, водят своето родословие от първородния син на Аврам Исмаил (Шмаел), роден от неговата слугиня египтянката Агари. Евреите са потомци на малкия син на Аврам Исак, баща на Яков, основател на 12 израилски рода, роден от жената на Исак Сара. Племената от Арабската пустиня, в която се преселил със своето семейство Исмаил, се наричат агаряни или исмаилтяни. С това се обяснява днешното безпрецедентно сближаване на Израел със Саудитска Арабия и тяхната ненавист към консервативните мюсюлмани, в частност шиитите. Сега управляваща религия в Саудитска Арабия е уахабизмът – арабско разклонение на съботянството.
На територията на Турция в 19 век съботянските общини, приели исляма, са наричани дьонме. Първоначално турски дьонме са основани в гръцкия Солун от Яков Керидо и неговия син Берахио Русо (Осман-баба). По-късно дьонме се разпространяват в цяла Турция, където са наричани, в зависимост от направлението в съботянството, измирлари, каракашлари (черновежди) и капанджилари (собственици на кантари). Движението на младотурците в значителна степен се е състояло от дьонме. Кемал Ататюрк, първият президент на Турция, е бил дьонме и член на масонската ложа «Veritas», подразделение на ложата „Великият Изток на Франция”. Той прави от Турция светска държава и участва в многобройни геноциди на православното гръцко и грегорианско арменско население.в Османската империя, живяло векове наред в мир с мюсюлманите. Традиционните мюсюлмани в Турция смятали, че дьонме отмъщават на султан Абдул-Хамид за това, че той е пречел на дейността на Теодор Херцел в Палестина и обвинявали в революционност трима врагове – „ционистите, масоните и дьонме”. Вътрешнополитическата борба в Турция сега се определя от това, че Реджеп Тайип Ердоган е привърженик на ортодоксалния ислям със сунитска насоченост и се старае да възроди в Турция най-добрите традиции на Османската империя. Неговият основен противник, криещият се в САЩ Фетхуллах Гюлен, е дьонме и се опитва да направи от Турция светска държава, както е искал Ататюрк.
В Азербайджан ситуацията е аналогична, само че там съботяните са наричани дьонмез. С тях е пропита цялата система на властта на всички нива, бизнеса и културата. Затова Азербайджан сега е наричан филиал на Израел в Кавказ. По брой на различни еврейски обществени организации Азербайджан изпреварва Израел, отстъпвайки само на Ню Йорк, а президентът Илхам Алиев превръща много твърдо шиитския Азербайджан в сунитска страна с уахабитска насоченост.
В Иран проникването във всички структури на властта и религията на съботяните пресече ислямската революция от 1978 г. и именно оттогава започна агресивното противопоставяне срещу Иран от страна на страните на победилото съботянство – Запада и арабските уахабитски страни от Залива.
В Русия, в условията на съществувалото строго законодателство по отношение на евреите, внедряването в обществото на съботяните е било силно затруднено. Но редица укази на императрица Екатерина Втора, в частност от 1783 и 1794 г., значително облекчават приемането от евреите на православието и съответно интеграцията на съботяните в обществото и даже в Православната църква. В Русия съботяните са наричани викрести (выкресты – заб.) и по-късно те заемат водещи позиции в държавата, икономиката, търговията, финансите, стават лидери на революционните социалистически и други радикални партии, извършили едновременно с революциите в Турция, Австрия и Германия, и революцията в Русия. Значителен брой съботяни са фигурирали сред управляващите в СССР, а в съвременна Русия те заемат ключови постове в държавния апарат, икономиката, финансите, бизнеса, СМИ и културата.
Проникването на съботяните в католицизма, а след това и в протестантството, започва с основателя на европейския клон на съботянството Яков Франк. След като Франк става привърженик на дьонме, неговите последователи - полските евреи, започват масово да преминават в католицизма, създавайки в това вероизповедание здраво ядро от съботяни. Привърженици на франкизма, или както го наричат „Култ към всевиждащото око”, са голям брой юдейски банкерски къщи, такива като Ротшилд, а така също основните масонски ложи. Съботяните – франкисти са проникнали във всички светски, атеистки, формално необвързани организации и политически партии. Например, по данни на юридическия съветник на създадената от франкисти комунистическа партия на САЩ д-р Бела Дод, в течение на 1930-те години повече от 1100 членове на компартията са се присъединили към римската католическа църква и по-късно са станали нейни епископи, кардинали и даже папи. За един от ярките последователи на франкизма и комунизма се смята Еудженио Пачели (папа Пий XII). С това днес се обяснява всестранната подкрепа на Ватикана за установяване на световен ред под управлението на световно правителство.
Първа стъпка за превръщане на християн-протестантите в съботяни е преводът на т.нар. Библия на крал Яков (протестантска Библия) на английски език, на основата на юдейския Масоретски текст от 10 век от н.е., а не на основата на Септуагинта от 3 в. преди н.е. (православна Библия) или Вулгата (католическа Библия в първоначален превод). Но основен принос в процеса прави публикуваната в 1909 г. в САЩ Библия с коментари на Скофилд. По мнение на теолози, за 100 години Библията на Скофилд е превърнала десетки милиони протестанти в яростни съботяни и ционисти. По думите на пастор Джон Хейджи, основател на организацията „Обединени християни на Америка за Израел” (CUFI), „50 милиона евангелски библейски вярващи християни ще се обединят с пет милиона американски евреи в името на Израел”.
Привържениците на американското съботянство се опират на диспенсационализма – съвкупност от теологични представи, разглеждащи историческия процес като последователно разпределение на божественото откровение по периоди, на всеки от които съответства особен тип договорни отношения на човечеството с Бог. По техните разчети, сега човечеството се намира на границата на шестата и седмата диспенсации. Това означава, че скоро ще настъпи „период на гонения и изпитания” (tribulation), на преследване на вярващи хора, което трябва да започне преди второто пришествие на Христос. Диспенсационалистите разбират това като седемгодишен период на преследване на еврейския народ. Християните от „Истинната Църква”, тези, които са получили „ново рождение” чрез встъпване в църквата, ще избегнат ужасите на седемгодишното клане, водещо към Армагедон и известно като период на изпитания и гонения. Те ще бъдат спасени от своевременно възнесение живи на небето (pretribulation rapture). Именно с това се обяснява като братска политиката на Тръмп към Израел, както и месианските очаквания на американските протестанти за най-скорошно възраждане на Израел, издигане на Третия Храм и приближаване на Армагедон.
Тесните връзки на съвременните съботяни, франкисти, масони, уахабити, комунисти и ционисти са описани прекрасно от доктора по медицина Робърт Мок в книгата му «Rothschild Sabbatean Zionist State of Israel preparing the Future Home for the Returning Ten Tribes of the House of Israel». Отличителна особеност на всички разклонения на съботянството е месианството – очакване на идването на месията (в православната традиция - на Антихрист), и не просто очакване, а ускоряване на това събитие с всички достъпни средства. Последната битка Армагедон по техните очаквания трябва да се случи с племената Гога и Магога, които по тяхно мнение са руснаците и персите. Оттук и многовековната ненавист към Русия и Иран от страна както на западните страни и Израел, така и на саудитите, привърженици на Даджал.
Впрочем, месианските очаквания в близко бъдеще са характерни и за Иран. Генерал-майор Мохамад Али Джафари през януари 2016 г. заяви, че взривът на насилие в Близкия Изток, включително засилването на терористичната организация ИДИЛ, представлява признак за идването на месианския мюсюлмански лидер Махди. Той призова да се готви армия от 200 хиляди воини за противопоставяне на армията на Даджал с черен флаг (флага на ИДИЛ), чийто гръбнак ще се състои от 70 хиляди евреи. Израелски източници съобщават, че иранските войски в Сирия, 313 бригада, се наричат Ансар Ал-Махди (привърженици на Месията). Тръмп, като представител на съботянските протестантски сили в САЩ, също е движен от месиански подбуди. Основа на съботянството в юдаизма е хасидизмът. За никого не е тайна, че дъщерята на Тръмп Иванка е приела гиюр (приемане на юдаизма от неевреи – заб.) и е омъжена именно за хасида Джаред Кушнер. Всички действия на Тръмп са насочени към пълна подкрепа на Израел, възраждане на мястото на джамията Ал Акса в Йерусалим на Третия Храм и идването на месията (в православната традиция - на Антихрист, а в мюсюлманската – на Даджал). С това се обяснява и неговата „любов” към Израел и не просто подкрепа, а активно участие във всеки конфликт на негова страна.
След разпадането на СССР Съединените щати се държат като господари на света. ООН сякаш вече не са международна организация, а Държавен департамент на САЩ. Как мислите, не е ли дошло време да се промени структурата на ООН? Или какво трябва да се направи, за да се предотврати произволът на САЩ?
ООН е последната международна организация, удържаща в някаква степен планетата от световна война, хаос е ядрен апокалипсис. Безусловно позицията на Русия и Китай в Съвета за сигурност много силно пречи за осъществяване на плановете за господство над света на „световното правителство” и на САЩ като негова силова основа. Въпросът е в това, че принципите на Съвета за сигурност на ООН са основани не на западната демокрация, където мнозинството, постигано по всякакви начини, има предимство над малцинството, а на консенсуса, когато решението трябва да се приеме само със съгласие на всички страни и с оглед на техните интереси. В Русия този принцип е съществувал в продължение на векове и се е наричал съборност, като в 1905 г. с внедряването на Държавната дума е заменен с демократичния парламентаризъм. Западът искрено смята, че е способен да купи всичко, а ако не купи, да отнеме, обезсили, унищожи. В рамките на съществуващата демокрация мнозинство може да бъде постигнато по всякакви начини, а главното е резултатът. И Вашингтон искрено се възмущава, когато в ООН неговите решения не се приемат. Държавният департамент на САЩ, на основата на анализ на гласуванията в Общото събрание на ООН, е разделил страните в света на такива, които оказват подкрепа на Вашингтон и на такива, които имат противоположно мнение. При това на последните е напомнено за „последствията” от такова поведение.
През миналата година в ООН са разгледани 93 проекта на резолюции. В една трета от случаите мнозинството държави са гласували така, както САЩ. Този показател е с 10% по-малък, отколкото в 2016 г. Постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли посочи, че Вашингтон ще плати 22% от бюджета на ООН, но само в една трета от случаите той получава подкрепа в организацията. Тя заяви, че подобно поведение се явява „неприемлив отклик на нашите инвестиции”. Оказва се, че демократичният процес трябва да зависи не от волеизявлението на народа, а от инвестициите. Който е платил повече, той диктува своята воля. Именно на това се противопоставят група страни, част от които е и Русия. И да се запази ООН в изконен вид, да се предотвратят реформи, убиващи нейната същност, е в интересите на Русия.
Спомнете си какво се случи след разпадането на първата международна организация за сигурност – Лигата на Нациите, основана в резултат на Версайско-Вашингтонската система на Версайския договор в 1919-1920 г. Нейните цели бяха следните: разоръжаване, предотвратяване на военни действия, осигуряване на колективна безопасност, урегулиране на споровете между страните по пътя на дипломатически преговори, а така също подобряване на качеството на живот на планетата. След реформата на организацията в интерес само на една група страни се разрази Втората световна война, след която Лигата, като изразител на интересите само на страните-победителки, загуби всякакъв смисъл и беше ликвидирана. И на нейно място дойде ООН, декларираща отчитане на интересите на всички влизащи в нея страни. Ако сега ООН бъде отново реформирана, тя също ще загуби първоначалното си предназначение, в резултат на което може да започне нова световна война. Затова за всички адекватни страни е необходимо ООН не да бъде разрушавана с реформи, а с всички средства в правната сфера да бъдат укрепвани нейните принципи и възможности. Даже независимо от огромното противодействие и не винаги справедливите решения. Трябва да се търпи.
Израел също, на свой ред, използвайки покровителството на САЩ, се държи нагло в целия свят – тероризира политическите дейци, учени, политически активисти, извършва въздушни атаки и ракетни удари срещу суверенни държави, създава и поддържа терористични организации, окупира исторически земи на палестинците, убива ги и др. А международните организации и световната общност мълчат пред лицето на произвола на Израел. Каква е причината за това, кавко се случва?
Ако си представяме държавата Израел и евреите като някакъв монолит, нерушима скала, както правят голям брой хора, мислещи по един същ начин и преследващи една и съща цел, дълбоко ще се заблуждаваме. В Израел, а още повече в света, съществуват много групи евреи, не просто несъгласни, но и откровено враждебни една към друга. Интересен факт е, че Тръмп стана президент на САЩ в голяма степен благодарение на Нетаняху и Израел. На Запад алтернативните СМИ открито пишат, че Тръмп е избран не от руските, а от израелските хакери. Представителите на глобалисткото „световно правителство” в САЩ, демократите на Обама и Клинтън, са провеждали, според Нетаняху, откровено антиизраелска политика, въпреки че в своето ръководство имаха огромен брой евреи. При демократите 89% от всички конгресмени, сенатори и сътрудници на Държавния департамент имаха израелско гражданство. Против Тръмп на президентските избори гласуваха около 70% от американските евреи, въпреки че държавата Израел правеше всичко за неговата победа.
А и в Иран, доколкото зная, съществуват 15 синагоги, мавзолей на Есфир и Мордехай, живеят около 30 хиляди евреи, които се явяват критици на държавата Израел. Така че да се говори за някакво единство на евреите, основано на религиозни, граждански или други начала, е погрешно. Друг е въпросът, че честичко, някои еврейски организации, понякога даже антагонистични, могат временно да се обединят за постигане на някаква цел.Но тези обединения са краткотрайни и не може да се говори за единна цел. Например, известният учен, хуманист, вторият човек в света по цитираност, социалист и анархист, както той сам нарича себе си, едновременно ционист и антиционист, винаги обявяващ се против американските власти, Ноам Чомски, подписа петиция, напълно подкрепяща американските бомбардировки в Сирия и цялата близкоизточна политика на САЩ. Парадокс. А ето че актрисата Натали Портман внезапно не замина за Израел, за да й бъде връчена наградата на т.нар. „еврейски Нобел”, с което предизвика гнева на официалните лидери на Израел. В самия Израел даже стават стълкновения между ортодоксални и атеистични евреи, основно с либерални убеждения.
Затова не може да се говори за някаква единна позиция по отношение на Израел от страна на различните международни организации. Всички те се ръководят от своите цели, често противоречащи на интересите на Израел. Друг е въпросът, че Израел е най-влиятелната страна в света по отношение на своята диаспора. Повечето позиции в бизнеса, СМИ, властта, обществените организации и фондове в света се заемат от евреи. Израел открито се занимава с лобиране на своите интереси от различни неподконтролни на правителствата фондове, пораждайки корупция. Всичко това накуп дава нужния на Израел ефект, както сред привържениците на националните идеи на отделни държави, така и сред глобалистките структури. Сега основно оръжие в света представлява информационното., а тук позициите на Израел са най силни. Известният гуру на западния постмодерн, френския социолог, културолог и философ-постмодернист, преподавател в Йейлския университет, марксист, Жан Бодрияр, в своята книга „Война в Залива не е имало” формулира постулат, че в съвременния глобализиран свят, където всички средства за социална комуникация се намират под тоталния контрол на управляващите елити, телевизионният образ, статиите в СМИ, съобщенията, снимките и видеото в социалните мрежи и месинджъри заменят действителността, правейки „излишно” самото събитие. Сега тази идея е въплътена в живота, създавайки оруеловска реалност. Да се търси в нея правда и истина е все едно да се търси черна котка в тъмна стая, особено ако нея я няма там. Ние трябва да не обръщаме внимание на препятствията, а просто честно да вършим нашата работа, обединени с всички здрави сили в света. И за тази цел сътрудничеството между Русия и Иран може да стане образец в борбата против сатанинския западен диктат, тиранията и мракобесието.
Превод: Поглед.инфо